Варненските седесари развяха знамена над паметния знак, с надпис Никога

Варненските седесари развяха флагове над паметния знак, с надпис „ Никога към този момент държавно управление против България ”, който бележи края на митингите против ръководството на Българска социалистическа партия през 1997 година Така те уважиха годишнината от 4 февруари – паметна дата за българската народна власт и за СДС-Варна, чиито членове и последователи не отстъпиха от барикадите през зимата на 1996-1997 година След месеци на митинги в цялата страна в този ден починалият Николай Добрев не реализира мандата за сформиране на следващото държавно управление на Българска социалистическа партия.

Преди този акт България към този момент е доведена до дълбока политическа и финансова рецесия от ръководството на кабинета Виденов. Големите градове са обхванати от митинги, блокирани са пътища и улици, страната изпада в обърканост. Повратен миг е потушаването на митингите пред Народното събрание на 10 януари, когато против гневния народ беше хвърлена полиция и жандармерия. Стотици са ранени.

В началото на февруари страната е изправена пред нациионална злополука – вихри се хиперинфлацията, за по-малко от два месеца цената на един щатски $ от 350 доближава до 3000 лв.. Унищожени са спестяванията на голямото болшинство от българите, стопанската система е в колапс, само че са стопени задълженията на така наречен кредитни милионери, на които страната обилно е раздавала пари, без да имат желание да ги връщат. Днес пред паметния знак варненските седесари и участниците във февруарските събития от 1997 година потвърдиха решимостта си да не позволен някогашните комунисти да си присвояват ролята на миротворци. Да не позволен следващата изгубена борба на комунистите против личния им народ да бъде покрита със давност.

Д-р Янко Станев:  Този камък има единствено едно значение – България едвам на 4 февруари 1997 година осъзна, че няма по какъв начин повече да шикалкави и да отсрочва по разнообразни мотиви пътя, който Съюз на демократичните сили дефинира още през 1990 година – път към Европейския съюз и НАТО. Събитията от тази дата бяха осъзната полуда, друга страст, паметни мигове, които не се случват постоянно в един живот. Ако ги нямаше хората по барикадите, не се знае дали поради подмолни игри по партийни централи и по институции щеше да се стигне до смяна в курса на България. Горд съм, че съм част от този развой.
За България тук е единственият знак, че сме скъсали с комунизма. Самата Българска социалистическа партия разбираше, че не може повече по този начин. Имаше тогава концепция за национална теория за самостоятелната страна, като една Швейцария да вземем за пример. Но разграждането на държавността не разреши това да се случи, можеше да се стигне до равнище на омразата, която пречи на хората да живеят дружно.