Стефан Стефанов: Лакомията да печелим всички медали в щангите ни попречи, дразним света
Варненецът Стефан Стефанов, който бе отпред на националния тим на Малайзия по повдигане на тежести в продължение на 15 години, гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+.
С представителния отбор на азиатската страна взе участие на три олимпиади - в Атина, в Пекин и в Рио де Жанейро. Въпреки стоманените религиозни догми в Малайзия, Стефанов основава първата школа по повдигане на тежести за дами.
През 15-те години работа в една от най-красивите страни в света състезателите му са проверявани за приложимост на допинг през три месеца. Гордостта му е, че нито един път те не са били уличени във взимането на неразрешени стимуланти. " Допингът за възпитаниците ми е риба, ориз, манго и жълта любеница ", обича да споделя потвърденият експерт. През седмицата пък пристигна добра вест за българската федерация по щанги, която най-сетне събра сумата от 250 хиляди $, с цел да изплати санкцията, наложена поради позитивни допинг проби от март 2015 година По този метод правата ни ще бъдат възобновени автоматизирано и това даде опция кадетите ни да вземат участие на европейското състезание в Италия.
- Г-н Стефанов, здравейте! Защо решихте да се завърнете в България след 15 години работа в Малайзия?
- Мисля, че това е дълъг интервал, който изкарах в Малайзия при едни тежки условия - климат, храната и работата ми. Трудно се работи с националния тим по повдигане на тежести на Малайзия. Системата Европа - Азия е друга. Второто са лагерите и организацията, а третото - дребните категории. Имаше доста неуредени неща първоначално.
- А по какъв начин стигнахте до тази азиатска страна?
- Бях треньор в спортното учебно заведение във Варна и през 2002 година бях поканен на международното състезание във Варшава. Там получих поканата да поема юношеския тим на Малайзия. Бях доста запазен и изплашен, защото е на 13 хиляди км от България и бях чувал единствено неприятни неща.
- В началото работите в клуб, а по-късно и в народен тим. Каква бе обстановката в Малайзия, когато пристигнахте в тази страна? Как гледаха хората на спорта повдигане на тежести?
- Много добре, защото там са минали съветски експерти, български треньори като Слави Канелов, Димитър Славов и други. Те са създали лагер през 1991-1992 година и са останали доста очаровани и удовлетворени.
- Какво искахте да постигнете със спортистите на тази страна?
- Те имат задачата да взимат единствено медали от азиатски и международни шампионати, също и присъединяване на олимпиади. Искат единствено медали, а това не може да стане внезапно. Много е мъчно.
- Докъде стигнахте в поставените цели?
- Всички съм ги извършил, дори и надвиших проекта. Ако нямах медали, развиване и резултати, нямаше да ме държат 15 години.
- А по какъв начин успяхте да убедите шефовете на федерацията в Малайзия, че дамите също могат да се състезават в спорта повдигане на тежести?
- Много мъчно. Да си призная, тръгнахме добре, само че дамите не вървят. Малайзия е мюсюлманска страна. 70% от популацията са мюсюлмани, 25% са китайци-будисти и 5% са от Индия, Пакистан и други народности. Много е мъчно мюсюлманка със кърпа да я изведеш на подиум. В Малайзия - да, само че на интернационално съревнование е доста трудничко.
- Какво ви костваше това: просто да опитате?
- Това е олимпийски спорт и няколко щата започнаха да го развиват, само че ме извикаха и ми споделиха да бъде по-деликатно. Не може мюсюлманка да се съблича по трико. Резултатите при дамите не ми вървят. Даже имахме концепция българска треньорка да пристигна там, да работи единствено с дами, само че е мъчно.
- Кои са огромните ви триумфи в Малайзия като треньор на националния тим?
- През 2008 година имам представител с осмо място на олимпиадата в Пекин и през 2016 година на игрите в Бразилия имам 12-о място в кат. 59 кг.
- В какво състезателите на Малайзия отстъпват на водещите сили в този спорт?
- В доста неща. Признавам, че разликата сред Китай и Малайзия в дуела е голяма - към 20 кг. Радваме се, в случай че сме в топ 10 или 15 на международно и на олимпиада.
- А от кое място идва тази разлика?
- Разликата идва от методиката, от храната, от възобновяване и доста други неща.
- В България доста се приказва за финансиране - имахте ли задоволително средства, с цел да могат състезателите ви да упражняват умерено?
- В първите години бюджетът беше доста нищожен, защото нямаха резултати или пък реализираха нещо, само че то се губеше за две-три години. После отново излизаха нови момчета, взимаха медали за Малайзия и последните четири-пет години съм доста удовлетворен. Даваха огромен бюджет, позволявахме си да вървим в Аржентина, Бразилия, Перу, в други азиатски страни. Имахме доста лагери в Тайланд и Китай.
- Как успявахте да задържите най-хубавите състезатели на Малайзия?
- Трудничко, защото след извоюван орден малко се възгордяваха, вдигаше им се настроението. Даваха им парички и от клуба, и от щата и от министерството на спорта, без спонсори. Вдигането на тежести на Малайзия няма спонсор, всичко се финансира от националния състезателен съвет на страната.
- Правили ли сте си сметка с какъв брой спортисти сте работели през тези 15 години?
- Над 100-150 индивида. Вече има доста забравени. Много от момчетата, с които съм тръгнал, в този момент са военни, в полицията, преподаватели в университета, създали са си частни клубове. Общо взето съумявам да уравновесявам нещата.
- А по какъв начин се работи с толкоз доста спортисти с разнообразни характери, които би трябвало да убедите, че би трябвало да упражняват по ваша методика. Имахте ли проблеми с това нещо?
- Големи проблеми имах, защото там е предходна китайската и съветската школа. Всеки е оставил диря след себе си. Като има резултати и медали, федерацията е доста удовлетворена, както и аз.
- Кое беше най-шокиращо за вас, когато пристигнахте в Малайзия?
- Най-шокираща беше топлината, всеки божи ден по 35-40 градуса. Заради екватора, най-голямата влага е в Сингапур, Малайзия и Индонезия. Без посолство, без консулство, без представител от България, единствено седем-осем индивида българи - двама музиканти, четирима треньори.
- Това беше цялата общественост.
- Да, това беше, а в този момент са над 100. Има доста младежи, ИТ-специалисти, компании, контакти и т. н.
- Знам, че имате контракт до 2020 година Защо го прекратихте и пробваха ли се шефовете на федерацията на Малайзия да ви задържат по някакъв метод.
- Разделихме се малко неприятно, останаха сюрпризирани, тъй като работата вървеше и внезапно взех това решение. 15 години бях доста надалеч от страната, от децата, родителите, познатите и близки. Това са три олимпийски цикъла. Малко български треньори могат да изкарат 15 години в чужбина.
- Знам, че допингът е максимален камшик за спорта и по-конкретно за повдигането на тежести. Имахте ли проблеми със неразрешени стимуланти при работата ви в Малайзия?
- Да, имах. През 2008 година ме извикаха да подпиша декларация, защото българският народен тим беше спрян от олимпиадата и имаха подозрения. Заедно със секретаря на интернационалната федерация, началниците ми, президента и треньорите подписахме декларация, че ние не използваме, само че имаше клубове и щати, в които им даваха.
- Колко пъти са ви проверявали за тези години?
- По пет-шест, тъй като съм български треньор. Особено 2008 година от международната федерация два-три пъти, а на локално равнище непрекъснато.
- Не ви ли тежеше тази неприятна популярност на българските щанги в последните години?
- Тежеше ми, дори не ми даваха да върша лагер в Европа и по-точно в България. Имаха някакви опасения, съмняваха се.
- Какво ви липсваше най-вече в Малайзия? Знам, че брачната половинка е била с вас.
- Да, жена ми е треньорка по пукотевица с револвер за момчета и девойки до 20 година в един прелестен град - Пенанг. Тя е заслужил занаятчия на спорта, четвърта на международно, пета на европейско, участничка на доста интернационалните шампионати, 20 пъти е шампионка на България на двата револвера - малокалибрен и пневматичен. Но е освободена от варненското спортно учебно заведение не знам по какви аргументи.
- Поредният абсурд в нашия спорт.
- Изгонена от родния си град - следващ абсурд. Но се усеща доста добре, работи си, създава, дори има две момчета и две девойки в националния тим.
- Някъде четох, че прекараните години в Малайзия няма да ви се смятат за трудов стаж. Така ли е в действителност?
- Първо България няма съглашение с Малайзия. Има някакъв контракт от 1946 година за ненападение, който всички страни са подписали. 1991-1992 година, когато Жельо Желев и външно министерство желаят да отворят посолство, идват в Куала Лумпур. Видяла им се затворена мюсюлманска страна. Отиват в Джакарта (Индонезия), виждат океана, Австралия, Нова Зеландия и вземат решение там да създадат посолство. То обслужва Сингапур и Малайзия.
- Фактически тези 15 години, в които сте се трудили, къде отиват?
- Нямам трудов стаж, няма посолство, няма нищо. Няма по какъв начин, просто е неизбежно.
- Какво смятате да вършиме - може ли да започнете работа в родната федерация по повдигане на тежести? Някой потърсил ли ви е?
- Засега не, а и не съм правил опити. Но считам, че във Варна ще ми оказват помощ. Имам и други оферти за друга страна. Чувствам се добре, обичам Варна, тук имам другари, израснал съм, подкрепям положителни контакти. Искам да изкарам един прекрасен сезон и да си умря след 15 години в Малайзия.
- Какво е положението на българската щанга?
- Много неприятно, доста тежко. Не искам да разясня. Не съм наясно, защото не съм бил тук 15 години, само че нещата не са положителни.
- Как оставихте повдигането на тежести преди 15 години, когато заминахте за Малайзия и какво заварвате в този момент?
- Когато бях в спортното учебно заведение във Варна, работихме доста добре, имахме хубави групи, хубави деца. Три-четири момчета бяха в националния тим. Имаше и спонсори, нещата вървяха. Говоря за 2001-2003 година Хубаво потомство имаше. Сега не знам, отделил съм се, контактите ми със спорта в България са доста малко.
- Каква е оценката ви за работата на Иван Абаджиев?
- Голям треньор и огромен експерт, макар че е доста и да, и неЕ
- Много противоречива персона. През годините някои хора непрестанно го подлагаха на критика за методите му на работа. Имаха ли съображение съгласно вас?
- Мисля, че лакомията на българската тежка атлетика изяде всичко. Имам поради лакомията за медали. През 1986 година на международното в София България взе 7-8 златни медала от 10 категории, взе и сребро, и бронз. След това станаха фауловете през 1988 година Не може една дребна България да взима осем златни медала на международно състезание.
- Кого подразнихме с този факт?
- Подразнихме света.
- А има ли акция срещу българската щанга?
- Има и то от интернационалната федерация и продължава да има.
- Защо?
- Някаква злоба и завист - нещо, насъбрано с годините. Не мога да кажа, само че е доста неприятно отношението към българските треньори, които работят в чужбина.
- Смятате ли, че повдигането на тежести в България ще загине и този спорт ще изчезне?
- Не, не може да изчезне. Виждате, че седем страни са осъдени, в това число Китай, Казахстан и Азербайджан. След една година се възвръщат, заплаща се всичко, почистват се нещата. Жалко за България, че трябваше да внесе толкоз огромна сума.
- Защо повдигането на тежести страда толкоз доста от допинга?аМоже ли едно съревнование да мине " чисто ", без някой да бъде заловен?
- Трудно ми е да отговоря. Другите страни минават - имам поради Иран, Ирак, Казахстан, Китай.
- Това навежда на мисълта, че някъде се дават едни пари, с цел да може умерено да минат дадени спортисти.
- Най-вероятно е по този начин. За едни има медали, за други няма.
- Може ли след лятото още веднъж да се запътите към друга азиатска страна?
- Всичко е допустимо, в Азия имам положителни позиции, само че тук се усещам доста добре. Имам предложение въпреки това, само че желая да остана най-малко година в България.
- Как да приключим диалога?
- Искам да пожелая на българската федерация по повдигане на тежести да се оправят нещата. Министър Красен Кралев прави доста. България има доста надарени девойки и момчета във повдигането на тежести. Този олимпийски спорт е донесъл толкоз доста медали за България. Нека още веднъж има светлина.
С представителния отбор на азиатската страна взе участие на три олимпиади - в Атина, в Пекин и в Рио де Жанейро. Въпреки стоманените религиозни догми в Малайзия, Стефанов основава първата школа по повдигане на тежести за дами.
През 15-те години работа в една от най-красивите страни в света състезателите му са проверявани за приложимост на допинг през три месеца. Гордостта му е, че нито един път те не са били уличени във взимането на неразрешени стимуланти. " Допингът за възпитаниците ми е риба, ориз, манго и жълта любеница ", обича да споделя потвърденият експерт. През седмицата пък пристигна добра вест за българската федерация по щанги, която най-сетне събра сумата от 250 хиляди $, с цел да изплати санкцията, наложена поради позитивни допинг проби от март 2015 година По този метод правата ни ще бъдат възобновени автоматизирано и това даде опция кадетите ни да вземат участие на европейското състезание в Италия.
- Г-н Стефанов, здравейте! Защо решихте да се завърнете в България след 15 години работа в Малайзия?
- Мисля, че това е дълъг интервал, който изкарах в Малайзия при едни тежки условия - климат, храната и работата ми. Трудно се работи с националния тим по повдигане на тежести на Малайзия. Системата Европа - Азия е друга. Второто са лагерите и организацията, а третото - дребните категории. Имаше доста неуредени неща първоначално.
- А по какъв начин стигнахте до тази азиатска страна?
- Бях треньор в спортното учебно заведение във Варна и през 2002 година бях поканен на международното състезание във Варшава. Там получих поканата да поема юношеския тим на Малайзия. Бях доста запазен и изплашен, защото е на 13 хиляди км от България и бях чувал единствено неприятни неща.
- В началото работите в клуб, а по-късно и в народен тим. Каква бе обстановката в Малайзия, когато пристигнахте в тази страна? Как гледаха хората на спорта повдигане на тежести?
- Много добре, защото там са минали съветски експерти, български треньори като Слави Канелов, Димитър Славов и други. Те са създали лагер през 1991-1992 година и са останали доста очаровани и удовлетворени.
- Какво искахте да постигнете със спортистите на тази страна?
- Те имат задачата да взимат единствено медали от азиатски и международни шампионати, също и присъединяване на олимпиади. Искат единствено медали, а това не може да стане внезапно. Много е мъчно.
- Докъде стигнахте в поставените цели?
- Всички съм ги извършил, дори и надвиших проекта. Ако нямах медали, развиване и резултати, нямаше да ме държат 15 години.
- А по какъв начин успяхте да убедите шефовете на федерацията в Малайзия, че дамите също могат да се състезават в спорта повдигане на тежести?
- Много мъчно. Да си призная, тръгнахме добре, само че дамите не вървят. Малайзия е мюсюлманска страна. 70% от популацията са мюсюлмани, 25% са китайци-будисти и 5% са от Индия, Пакистан и други народности. Много е мъчно мюсюлманка със кърпа да я изведеш на подиум. В Малайзия - да, само че на интернационално съревнование е доста трудничко.
- Какво ви костваше това: просто да опитате?
- Това е олимпийски спорт и няколко щата започнаха да го развиват, само че ме извикаха и ми споделиха да бъде по-деликатно. Не може мюсюлманка да се съблича по трико. Резултатите при дамите не ми вървят. Даже имахме концепция българска треньорка да пристигна там, да работи единствено с дами, само че е мъчно.
- Кои са огромните ви триумфи в Малайзия като треньор на националния тим?
- През 2008 година имам представител с осмо място на олимпиадата в Пекин и през 2016 година на игрите в Бразилия имам 12-о място в кат. 59 кг.
- В какво състезателите на Малайзия отстъпват на водещите сили в този спорт?
- В доста неща. Признавам, че разликата сред Китай и Малайзия в дуела е голяма - към 20 кг. Радваме се, в случай че сме в топ 10 или 15 на международно и на олимпиада.
- А от кое място идва тази разлика?
- Разликата идва от методиката, от храната, от възобновяване и доста други неща.
- В България доста се приказва за финансиране - имахте ли задоволително средства, с цел да могат състезателите ви да упражняват умерено?
- В първите години бюджетът беше доста нищожен, защото нямаха резултати или пък реализираха нещо, само че то се губеше за две-три години. После отново излизаха нови момчета, взимаха медали за Малайзия и последните четири-пет години съм доста удовлетворен. Даваха огромен бюджет, позволявахме си да вървим в Аржентина, Бразилия, Перу, в други азиатски страни. Имахме доста лагери в Тайланд и Китай.
- Как успявахте да задържите най-хубавите състезатели на Малайзия?
- Трудничко, защото след извоюван орден малко се възгордяваха, вдигаше им се настроението. Даваха им парички и от клуба, и от щата и от министерството на спорта, без спонсори. Вдигането на тежести на Малайзия няма спонсор, всичко се финансира от националния състезателен съвет на страната.
- Правили ли сте си сметка с какъв брой спортисти сте работели през тези 15 години?
- Над 100-150 индивида. Вече има доста забравени. Много от момчетата, с които съм тръгнал, в този момент са военни, в полицията, преподаватели в университета, създали са си частни клубове. Общо взето съумявам да уравновесявам нещата.
- А по какъв начин се работи с толкоз доста спортисти с разнообразни характери, които би трябвало да убедите, че би трябвало да упражняват по ваша методика. Имахте ли проблеми с това нещо?
- Големи проблеми имах, защото там е предходна китайската и съветската школа. Всеки е оставил диря след себе си. Като има резултати и медали, федерацията е доста удовлетворена, както и аз.
- Кое беше най-шокиращо за вас, когато пристигнахте в Малайзия?
- Най-шокираща беше топлината, всеки божи ден по 35-40 градуса. Заради екватора, най-голямата влага е в Сингапур, Малайзия и Индонезия. Без посолство, без консулство, без представител от България, единствено седем-осем индивида българи - двама музиканти, четирима треньори.
- Това беше цялата общественост.
- Да, това беше, а в този момент са над 100. Има доста младежи, ИТ-специалисти, компании, контакти и т. н.
- Знам, че имате контракт до 2020 година Защо го прекратихте и пробваха ли се шефовете на федерацията на Малайзия да ви задържат по някакъв метод.
- Разделихме се малко неприятно, останаха сюрпризирани, тъй като работата вървеше и внезапно взех това решение. 15 години бях доста надалеч от страната, от децата, родителите, познатите и близки. Това са три олимпийски цикъла. Малко български треньори могат да изкарат 15 години в чужбина.
- Знам, че допингът е максимален камшик за спорта и по-конкретно за повдигането на тежести. Имахте ли проблеми със неразрешени стимуланти при работата ви в Малайзия?
- Да, имах. През 2008 година ме извикаха да подпиша декларация, защото българският народен тим беше спрян от олимпиадата и имаха подозрения. Заедно със секретаря на интернационалната федерация, началниците ми, президента и треньорите подписахме декларация, че ние не използваме, само че имаше клубове и щати, в които им даваха.
- Колко пъти са ви проверявали за тези години?
- По пет-шест, тъй като съм български треньор. Особено 2008 година от международната федерация два-три пъти, а на локално равнище непрекъснато.
- Не ви ли тежеше тази неприятна популярност на българските щанги в последните години?
- Тежеше ми, дори не ми даваха да върша лагер в Европа и по-точно в България. Имаха някакви опасения, съмняваха се.
- Какво ви липсваше най-вече в Малайзия? Знам, че брачната половинка е била с вас.
- Да, жена ми е треньорка по пукотевица с револвер за момчета и девойки до 20 година в един прелестен град - Пенанг. Тя е заслужил занаятчия на спорта, четвърта на международно, пета на европейско, участничка на доста интернационалните шампионати, 20 пъти е шампионка на България на двата револвера - малокалибрен и пневматичен. Но е освободена от варненското спортно учебно заведение не знам по какви аргументи.
- Поредният абсурд в нашия спорт.
- Изгонена от родния си град - следващ абсурд. Но се усеща доста добре, работи си, създава, дори има две момчета и две девойки в националния тим.
- Някъде четох, че прекараните години в Малайзия няма да ви се смятат за трудов стаж. Така ли е в действителност?
- Първо България няма съглашение с Малайзия. Има някакъв контракт от 1946 година за ненападение, който всички страни са подписали. 1991-1992 година, когато Жельо Желев и външно министерство желаят да отворят посолство, идват в Куала Лумпур. Видяла им се затворена мюсюлманска страна. Отиват в Джакарта (Индонезия), виждат океана, Австралия, Нова Зеландия и вземат решение там да създадат посолство. То обслужва Сингапур и Малайзия.
- Фактически тези 15 години, в които сте се трудили, къде отиват?
- Нямам трудов стаж, няма посолство, няма нищо. Няма по какъв начин, просто е неизбежно.
- Какво смятате да вършиме - може ли да започнете работа в родната федерация по повдигане на тежести? Някой потърсил ли ви е?
- Засега не, а и не съм правил опити. Но считам, че във Варна ще ми оказват помощ. Имам и други оферти за друга страна. Чувствам се добре, обичам Варна, тук имам другари, израснал съм, подкрепям положителни контакти. Искам да изкарам един прекрасен сезон и да си умря след 15 години в Малайзия.
- Какво е положението на българската щанга?
- Много неприятно, доста тежко. Не искам да разясня. Не съм наясно, защото не съм бил тук 15 години, само че нещата не са положителни.
- Как оставихте повдигането на тежести преди 15 години, когато заминахте за Малайзия и какво заварвате в този момент?
- Когато бях в спортното учебно заведение във Варна, работихме доста добре, имахме хубави групи, хубави деца. Три-четири момчета бяха в националния тим. Имаше и спонсори, нещата вървяха. Говоря за 2001-2003 година Хубаво потомство имаше. Сега не знам, отделил съм се, контактите ми със спорта в България са доста малко.
- Каква е оценката ви за работата на Иван Абаджиев?
- Голям треньор и огромен експерт, макар че е доста и да, и неЕ
- Много противоречива персона. През годините някои хора непрестанно го подлагаха на критика за методите му на работа. Имаха ли съображение съгласно вас?
- Мисля, че лакомията на българската тежка атлетика изяде всичко. Имам поради лакомията за медали. През 1986 година на международното в София България взе 7-8 златни медала от 10 категории, взе и сребро, и бронз. След това станаха фауловете през 1988 година Не може една дребна България да взима осем златни медала на международно състезание.
- Кого подразнихме с този факт?
- Подразнихме света.
- А има ли акция срещу българската щанга?
- Има и то от интернационалната федерация и продължава да има.
- Защо?
- Някаква злоба и завист - нещо, насъбрано с годините. Не мога да кажа, само че е доста неприятно отношението към българските треньори, които работят в чужбина.
- Смятате ли, че повдигането на тежести в България ще загине и този спорт ще изчезне?
- Не, не може да изчезне. Виждате, че седем страни са осъдени, в това число Китай, Казахстан и Азербайджан. След една година се възвръщат, заплаща се всичко, почистват се нещата. Жалко за България, че трябваше да внесе толкоз огромна сума.
- Защо повдигането на тежести страда толкоз доста от допинга?аМоже ли едно съревнование да мине " чисто ", без някой да бъде заловен?
- Трудно ми е да отговоря. Другите страни минават - имам поради Иран, Ирак, Казахстан, Китай.
- Това навежда на мисълта, че някъде се дават едни пари, с цел да може умерено да минат дадени спортисти.
- Най-вероятно е по този начин. За едни има медали, за други няма.
- Може ли след лятото още веднъж да се запътите към друга азиатска страна?
- Всичко е допустимо, в Азия имам положителни позиции, само че тук се усещам доста добре. Имам предложение въпреки това, само че желая да остана най-малко година в България.
- Как да приключим диалога?
- Искам да пожелая на българската федерация по повдигане на тежести да се оправят нещата. Министър Красен Кралев прави доста. България има доста надарени девойки и момчета във повдигането на тежести. Този олимпийски спорт е донесъл толкоз доста медали за България. Нека още веднъж има светлина.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ