Изложба на Григорий Лебский ще бъде открита в Градската художествена галерия на Варна
Варна. В чест на вековния празник на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ – Варна, театърът, ТМПЦ – Варна, и Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, сплотяват напъните си в организирането на галерия, която връща към артистичната сцена един пропуснат художник, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Варна . Изложбата живопис „ Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ се реализира със съдействието на Централния държавен списък в София, Регионалния държавен списък - Варна, изложба „ Кавалет “ и изложба Антиквариат „ Ели-Арт “. Куратор на плана е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, фотограф - Александър Николов.
Кой е Григорий Лебский? Той посвещава над две десетилетия от живота си на Театъра и Операта в морския град, като рисува декори за постановки. Неговата орис е комплицирана, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия след разгрома на Бялата войска. А всичко стартира идилично за помешчическия наследник, роден през 1898 година в Ростов на Дон. Той има заложба и учи за сценичен художник в Одеското художествено учебно заведение, приключва учебното заведение, само че тъкмо през метежната 1917 година Отива на бойните полета на Първата международна война, а след това става част от Бялата армия, а след краха й в Крим през 1920 година е евакуиран с транспортен съд до остров Лемнос. През 1921 година идва в Бургас с военния състав на Атаманското учебно заведение, и се влива във вълните на съветската емиграция от над 30 000 души, намерили леговище в България до 1922 година Сред разтурването на съветските военни учебни заведения в България, работи тежък физически труд, обезпечава си прехраната на градежи и в земеделието. Във Варна Лебский се заселва през 1927 година, а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация „ Младороси “.
От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали известните стоманени легла с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи - най-вече крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от разнообразни международни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава. Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 година взе участие в общите художествени изложения, непосредствен е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.
Във Варненския трагичен спектакъл Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1952 година, а след това по декорите от 1953 до 1957 година Веднага по-късно е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 година
Изкуството на Григорий Лебский показва кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ „ Борис Георгиев “ – Варна:
„ Името на Григорий Лебский не попада след известните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава обвързвано с историята на художниците на Варненския трагичен спектакъл и с няколко негови участия в изложения на Дружеството на художниците във Варна. Четири десетилетия след неговата кончина името му потъва в давност, само че не и изкуството му.
Кой е Григорий Лебский и за какво, когато приживе не е направил нито една независима галерия, изкуството му е оживяло, в случай че не в цялост, то най-малко в онази си част, която е купувана от варненци и в този момент е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, същински привлечени от гения му, от Галерия „ Кавалет “ и от Галерия Антиквариат „ Ели-Арт “ - Варна. Това са 54 живописни творби – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Жан-Батист Грьоз, Сър Джошуа Рейнолдс, Николай Каразин и други Безспорно неговият гений е въплътен в камерни и дребни марини, с крайбрежия, огрени от лунна светлина, огряни от изгреви и залези, със страховито издигнати морски талази в безбрежните дълбини и още тихата естествена хубост на прохладните съветски горски пейзажи с брези и чисти поточета. Възпитаник и почитател на съветската художествена школа на маринистите, образувана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито поддръжката за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е надалеч от реализма и символизма на Александър Мутафов, надалеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните характерни пластични и естетически открития.
Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства обратно във времето на романтизма. Те не са съотносими с марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев и на Милен Сакъзов, надалеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които вилнеещите сили на природата и индивида се сливат в противоборство и естетика. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и придвижването на въздуха, те са по-близки с марините от музейните мостри на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на съветския романтизъм и натурализъм от ХIХ в. Повече от половин век е минал, откакто романтизма в съветската пейзажна живопис се е сменил с други нови посоки, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически натурализъм.
Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към наличие и мода. Той остава завързан към едно изкуство, което има повече музеен темперамент - съветските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и построява неговия живописен фасон, тъй като живописта му, типично по съветски, е изпълнена с поетично неспокойствие и бездънен лиризъм. “
Изложбата „ Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ ще бъде експонирана в ГХГ – Варна до 7 април 2021 или ще бъде удължена, в случай че ограниченията за епидемиологичната конюнктура наложат това. В началото на месец май изложбата ще гостува в изложбеното пространство на Централния държавен списък на ул. „ Московска “ 5 в София. А във Варненската изложба ще дойде квалифицираната от Софийския районен списък галерия " Ваше благородие, госпожа Чужбина ", отдадена на 100-годишнината от идването на съветските белогвардейци в България.
Кой е Григорий Лебский? Той посвещава над две десетилетия от живота си на Театъра и Операта в морския град, като рисува декори за постановки. Неговата орис е комплицирана, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия след разгрома на Бялата войска. А всичко стартира идилично за помешчическия наследник, роден през 1898 година в Ростов на Дон. Той има заложба и учи за сценичен художник в Одеското художествено учебно заведение, приключва учебното заведение, само че тъкмо през метежната 1917 година Отива на бойните полета на Първата международна война, а след това става част от Бялата армия, а след краха й в Крим през 1920 година е евакуиран с транспортен съд до остров Лемнос. През 1921 година идва в Бургас с военния състав на Атаманското учебно заведение, и се влива във вълните на съветската емиграция от над 30 000 души, намерили леговище в България до 1922 година Сред разтурването на съветските военни учебни заведения в България, работи тежък физически труд, обезпечава си прехраната на градежи и в земеделието. Във Варна Лебский се заселва през 1927 година, а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация „ Младороси “.
От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали известните стоманени легла с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи - най-вече крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от разнообразни международни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава. Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 година взе участие в общите художествени изложения, непосредствен е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.
Във Варненския трагичен спектакъл Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1952 година, а след това по декорите от 1953 до 1957 година Веднага по-късно е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 година
Изкуството на Григорий Лебский показва кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ „ Борис Георгиев “ – Варна:
„ Името на Григорий Лебский не попада след известните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава обвързвано с историята на художниците на Варненския трагичен спектакъл и с няколко негови участия в изложения на Дружеството на художниците във Варна. Четири десетилетия след неговата кончина името му потъва в давност, само че не и изкуството му.
Кой е Григорий Лебский и за какво, когато приживе не е направил нито една независима галерия, изкуството му е оживяло, в случай че не в цялост, то най-малко в онази си част, която е купувана от варненци и в този момент е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, същински привлечени от гения му, от Галерия „ Кавалет “ и от Галерия Антиквариат „ Ели-Арт “ - Варна. Това са 54 живописни творби – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Жан-Батист Грьоз, Сър Джошуа Рейнолдс, Николай Каразин и други Безспорно неговият гений е въплътен в камерни и дребни марини, с крайбрежия, огрени от лунна светлина, огряни от изгреви и залези, със страховито издигнати морски талази в безбрежните дълбини и още тихата естествена хубост на прохладните съветски горски пейзажи с брези и чисти поточета. Възпитаник и почитател на съветската художествена школа на маринистите, образувана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито поддръжката за своето изкуство като белоимигрант в България. Той е надалеч от реализма и символизма на Александър Мутафов, надалеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните характерни пластични и естетически открития.
Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства обратно във времето на романтизма. Те не са съотносими с марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев и на Милен Сакъзов, надалеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев. В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които вилнеещите сили на природата и индивида се сливат в противоборство и естетика. Независимо че отразяват цветността на пленера, играта на светлината във водната материя и придвижването на въздуха, те са по-близки с марините от музейните мостри на холандската живопис от ХVII в. и с изкуството на съветския романтизъм и натурализъм от ХIХ в. Повече от половин век е минал, откакто романтизма в съветската пейзажна живопис се е сменил с други нови посоки, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически натурализъм.
Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към наличие и мода. Той остава завързан към едно изкуство, което има повече музеен темперамент - съветските и европейските майстори на живописта. Това е изкуството, което му импонира и построява неговия живописен фасон, тъй като живописта му, типично по съветски, е изпълнена с поетично неспокойствие и бездънен лиризъм. “
Изложбата „ Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна “ ще бъде експонирана в ГХГ – Варна до 7 април 2021 или ще бъде удължена, в случай че ограниченията за епидемиологичната конюнктура наложат това. В началото на месец май изложбата ще гостува в изложбеното пространство на Централния държавен списък на ул. „ Московска “ 5 в София. А във Варненската изложба ще дойде квалифицираната от Софийския районен списък галерия " Ваше благородие, госпожа Чужбина ", отдадена на 100-годишнината от идването на съветските белогвардейци в България.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ