Доайенът на флотските фараджии Иван Атанасов навърши сто години
Варна. На 10 март своя древен празник отпразнува Иван Атанасов Хаджииванов – фаропазачът, който повече от четири десетилетия почтено и с чест носи своята вахта, осигурявайки непрекъснатото деяние на фара. Това оповестиха от пресцентъра на Военноморските сили във Варна .
Роден и израснал в покрай този най-стар фар по българското черноморско крайбрежие, бай Иван сякаш е предопределен в никакъв случай през годините да не губи връзката си с морето и военните моряци.
Служил в състава на Беломорския ни флот през Втората международна война, той претърпява едни от най-бурните и преломни години в историята на българските Военноморски сили. От крайбрежията на Бяло море, в края на 1944 година се озовава в Созопол, а след това житейския му път го връща на север, към Варна и родното му място.
Така се стичат събитията, че от 1949 до 1992 година той работи като фаропазач и служи на фар Шабла. Когато стартира работа там, синът му е на годинка, по-късно се ражда щерка му и най-близките му са постоянно с него – те са последното семейство, което живее на фара, макар неудобствата и неналичието на даже обикновени от днешна позиция удобства.
Синът му, който за жалост към този момент е мъртвец, наследява неговата специалност и също работи на фара. Всъщност всеки фамилен спомен или значима дата от фамилната история са неразривно свързани с морето и шабленския фар. Днес бай Иван се радва на двама внуци и един правнук, на които сигурно е предал и парченце от своята отдаденост на морето.
Въпреки рестриктивните мерки, наложени от пандемията, командването на Военноморските сили и началникът на Хидрографската работа засвидетелстваха, въпреки и непретенциозно, своята откровена моряшка признателност към бай Иван за всички тези повече от четири десетилетия на тежка и виновна, изпълнена с безчет неволи и ограничения, работа на най-източната географска точка на България.
От името на контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморски сили, на юбиляра бяха връчени приветствен адрес и почетна монета. Капитан І сан Венцеслав Николов, дружно с офицери от формированието, му сервираха своите приветствия и му подариха почетна юбилейна значка.
„ За мен е безпределно наслаждение, от името на командването на Военноморските сили и от свое име, най-сърдечно да Ви поздравя по случай Вашия древен юбилеен рожден ден! “ се споделя в приветствения адрес от контраадмирал Михайлов.
„ Несъмнено претърпените от Вас бурни и преломни времена на обществено-политически промени са белязали виталния Ви път, само че по никакъв метод не са Ви попречили непретенциозно и без непотребен драматизъм да достигнете до днешната заслужена позиция на доайен на „ българските военноморски фараджии ”.
„ Желаем Ви положително здраве и дългоденствие, благоденствие и жизнен дух! Попътен вятър и цветущ древен празник! “
Признателността, уважението и поздравленията от военните моряци откровено развълнуваха столетника, който е съхранил своя мощен дух и убеденост. Не на смешка той даде обещание при първа опция да посети фара и да покаже на по-младите си сътрудници по какъв начин се носи службата и да им съобщи тайната на своето дългоденствие.
Роден и израснал в покрай този най-стар фар по българското черноморско крайбрежие, бай Иван сякаш е предопределен в никакъв случай през годините да не губи връзката си с морето и военните моряци.
Служил в състава на Беломорския ни флот през Втората международна война, той претърпява едни от най-бурните и преломни години в историята на българските Военноморски сили. От крайбрежията на Бяло море, в края на 1944 година се озовава в Созопол, а след това житейския му път го връща на север, към Варна и родното му място.
Така се стичат събитията, че от 1949 до 1992 година той работи като фаропазач и служи на фар Шабла. Когато стартира работа там, синът му е на годинка, по-късно се ражда щерка му и най-близките му са постоянно с него – те са последното семейство, което живее на фара, макар неудобствата и неналичието на даже обикновени от днешна позиция удобства.
Синът му, който за жалост към този момент е мъртвец, наследява неговата специалност и също работи на фара. Всъщност всеки фамилен спомен или значима дата от фамилната история са неразривно свързани с морето и шабленския фар. Днес бай Иван се радва на двама внуци и един правнук, на които сигурно е предал и парченце от своята отдаденост на морето.
Въпреки рестриктивните мерки, наложени от пандемията, командването на Военноморските сили и началникът на Хидрографската работа засвидетелстваха, въпреки и непретенциозно, своята откровена моряшка признателност към бай Иван за всички тези повече от четири десетилетия на тежка и виновна, изпълнена с безчет неволи и ограничения, работа на най-източната географска точка на България.
От името на контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморски сили, на юбиляра бяха връчени приветствен адрес и почетна монета. Капитан І сан Венцеслав Николов, дружно с офицери от формированието, му сервираха своите приветствия и му подариха почетна юбилейна значка.
„ За мен е безпределно наслаждение, от името на командването на Военноморските сили и от свое име, най-сърдечно да Ви поздравя по случай Вашия древен юбилеен рожден ден! “ се споделя в приветствения адрес от контраадмирал Михайлов.
„ Несъмнено претърпените от Вас бурни и преломни времена на обществено-политически промени са белязали виталния Ви път, само че по никакъв метод не са Ви попречили непретенциозно и без непотребен драматизъм да достигнете до днешната заслужена позиция на доайен на „ българските военноморски фараджии ”.
„ Желаем Ви положително здраве и дългоденствие, благоденствие и жизнен дух! Попътен вятър и цветущ древен празник! “
Признателността, уважението и поздравленията от военните моряци откровено развълнуваха столетника, който е съхранил своя мощен дух и убеденост. Не на смешка той даде обещание при първа опция да посети фара и да покаже на по-младите си сътрудници по какъв начин се носи службата и да им съобщи тайната на своето дългоденствие.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ