ИПИ: „Варна – Девня“ е третият икономически център в страната
„ Варна – Девня “ е третият по мярка на локалната стопанска система център в страната. Това демонстрират разбор на Института за пазарна стопанска система като част от проучването „ Икономическите центрове в България – 2023 “, научи Moreto.net.
Отличително за центъра „ Варна – Девня “ е високото равнище на привлечените задгранични вложения и втората най-висока продуктивност на труда в страната.
Има ниска безработица, висока претовареност и високи заплати във водещите браншове на икономическите ядра. Демографските индикатори са релативно удобни, а учениците в центъра реализират едни от най-високите резултати в България.
Център „ Варна-Девня “ има две ядра, а периферията на по-малкото ядро община Девня напълно се припокрива с тази на община Варна. В нея попадат общините Аксаково, Аврен, Белослав, Ветрино, Суворово, Долни чифлик, Дългопол и Провадия. За разлика от множеството центрове в страната „ Варна-Девня “ не уголемява обсега си по отношение на предходното издание на проучването от 2017 година Най-голям поток ежедневни трудови мигранти към Варна идва от община Аксаково – 3,7 хиляди души, или 48% от всички работещи в общината, а с по над 1000 души – от Белослав и Долни чифлик. Най-големият източник на работна мощ за Девня е община Варна – от регионалния град всекидневно пътуват 1,7 хиляди души.
„ Варна-Девня “ е третият по мярка на създадената продукция стопански център в страната с 12,4 милиарда лева , или 29,4 хиляди лева на човек от популацията през 2021 година Ръстът на добавената стойност през последното десетилетие е сдържан – 69,5%. Степента на централизация на добавената стойност в ядрата е висока, като в община Варна се генерират 80%, в Девня – 13%, а на трето място е Аксаково с едвам 3,7%.
Отрасловият профил е релативно уравновесен с водещ бранш преработващата индустрия, създаваща 22% от до- бавената стойност, следвана от търговията (20%), строителството (9,6%), превоза и складирането (6,8%) и ИКТ (6,3%). Докато в Девня промишлеността генерира съвсем цялата добавена стойност, в по-малките периферни общини (Ветрино, Аврен, Долни чифлик) водеща роля има земеделието , а услугите се концентрират в община Варна.
Сред най-големите работодатели са УМБАЛ „ Света Марина “ с 1,8 хиляди наети, „ Електроразпределение-Север “ с 1,7 хиляди работещи, транспортната „ Дискордия “ с 1,4 хиляди чиновници, както и „ Пи Пи Ди България “ с 1,3 хиляди наети.
Лидер по доходи през 2021 година пък е производителят на торове „ Агрополихим “ в Девня със 730 млн. лева Център „ Варна-Девня “ има високо равнище на привлечените директни задгранични вложения, които към края на 2021 година доближават 1,47 милиарда евро. Малко над половината – 740 млн. евро – са в община Девня, което я слага преди всичко по ПЧИ на човек от популацията в страната с 87 хиляди евро на човек. От останалите 714 млн. евро множеството са ориентирани към община Варна. Чуждите вложения са съсредоточени в промишлеността (55%), интервенциите с недвижими парцели (19%) и търговията, превоза и туризма (13%).
През 2022 година безработицата приблизително за центъра по данни на Агенцията за заетостта е 3,2% , като по-ниска е тя само в центъра към столицата. Докато безработица съвсем отсъства във Варна (2,1%) и прилежащите Белослав (2,1%) и Аксаково (2,8%), то в някои от по-малките общини коефициентът остава релативно висок, най-видимо в Дългопол (12%) и Аврен (9,2%). Това са и общините, където има забележителна трайна безработица, като лицата с регистрация в бюрата по труда над година са 5% от популацията на възраст от 15 до 64 години в Дългопол, 2,9% в Аврен и 2,3% в Суворово на фона на едвам 0,02% в община Варна. Повечето общини в състава на центъра нямат изключително висока младежка безработица, като с най-голям дял на безработните измежду популацията на възраст 15–29 години е Аврен – 3,8%.
Заетостта в центъра е висока – 65,5% за населението в групата от 15 до 64 години съгласно данните от преброяването през 2021 година, само че варира от 69% във Варна и 65% в Белослав до 42% в Дългопол и 49% в Долни чифлик. Общо броят на заетите е 177 хиляди души, от които 143 хиляди са във Варна. Заетостта във „ Варна-Девня “ се свива, като спадът на броя на наетите по отношение на 2017 година е 4,8%. Отрасловото систематизиране на заетостта е релативно отмерено, като водещ е секторът на търговията (23%), следван от преработващата индустрия (17%) и строителството (11%).
Заплатите във „ Варна-Девня “ порастват относително постепенно в интервала от 2017 до 2021 година с 46% и доближават 1393 лева приблизително брутно на месец. И тук разликите сред общините са обилни, като с сензитивно по-високо приблизително възнаграждение са Девня (1947 лева на месец) и Белослав (1514 лева на месец). На секторно ниво най-високите заплати са в енергетиката на Девня (3946 лева на месец), ИКТ услугите на Варна (2535 лева на месец), както и в преработващата индустрия в Девня (2488 лева на месец).
Независимо от разположението си в Северна България „ Варна-Девня “ е измежду центровете с относително невисок спад на популацията, като то е намаляло с 8,7% до 422 хиляди души за десетилетие. Делът на трудоспособните измежду тях е един от най-високите в страната – 63,9%, на второ място измежду центъра към столицата. Населението в работоспособна възраст е концентрирано в община Варна – 207 хиляди души, както и в Аксаково (12 хил.) и Провадия (11 хил.). Същевременно делът на възрастното население е релативно невисок – 21,2%, като и тук „ Варна-Девня “ се нарежда на второ място в страната, а знаците за демографско заменяне демонстрират релативно мудни спрямо множеството елементи на България процеси на застаряване.
Отличително за центъра „ Варна – Девня “ е високото равнище на привлечените задгранични вложения и втората най-висока продуктивност на труда в страната.
Има ниска безработица, висока претовареност и високи заплати във водещите браншове на икономическите ядра. Демографските индикатори са релативно удобни, а учениците в центъра реализират едни от най-високите резултати в България.
Център „ Варна-Девня “ има две ядра, а периферията на по-малкото ядро община Девня напълно се припокрива с тази на община Варна. В нея попадат общините Аксаково, Аврен, Белослав, Ветрино, Суворово, Долни чифлик, Дългопол и Провадия. За разлика от множеството центрове в страната „ Варна-Девня “ не уголемява обсега си по отношение на предходното издание на проучването от 2017 година Най-голям поток ежедневни трудови мигранти към Варна идва от община Аксаково – 3,7 хиляди души, или 48% от всички работещи в общината, а с по над 1000 души – от Белослав и Долни чифлик. Най-големият източник на работна мощ за Девня е община Варна – от регионалния град всекидневно пътуват 1,7 хиляди души.
„ Варна-Девня “ е третият по мярка на създадената продукция стопански център в страната с 12,4 милиарда лева , или 29,4 хиляди лева на човек от популацията през 2021 година Ръстът на добавената стойност през последното десетилетие е сдържан – 69,5%. Степента на централизация на добавената стойност в ядрата е висока, като в община Варна се генерират 80%, в Девня – 13%, а на трето място е Аксаково с едвам 3,7%.
Отрасловият профил е релативно уравновесен с водещ бранш преработващата индустрия, създаваща 22% от до- бавената стойност, следвана от търговията (20%), строителството (9,6%), превоза и складирането (6,8%) и ИКТ (6,3%). Докато в Девня промишлеността генерира съвсем цялата добавена стойност, в по-малките периферни общини (Ветрино, Аврен, Долни чифлик) водеща роля има земеделието , а услугите се концентрират в община Варна.
Сред най-големите работодатели са УМБАЛ „ Света Марина “ с 1,8 хиляди наети, „ Електроразпределение-Север “ с 1,7 хиляди работещи, транспортната „ Дискордия “ с 1,4 хиляди чиновници, както и „ Пи Пи Ди България “ с 1,3 хиляди наети.
Лидер по доходи през 2021 година пък е производителят на торове „ Агрополихим “ в Девня със 730 млн. лева Център „ Варна-Девня “ има високо равнище на привлечените директни задгранични вложения, които към края на 2021 година доближават 1,47 милиарда евро. Малко над половината – 740 млн. евро – са в община Девня, което я слага преди всичко по ПЧИ на човек от популацията в страната с 87 хиляди евро на човек. От останалите 714 млн. евро множеството са ориентирани към община Варна. Чуждите вложения са съсредоточени в промишлеността (55%), интервенциите с недвижими парцели (19%) и търговията, превоза и туризма (13%).
През 2022 година безработицата приблизително за центъра по данни на Агенцията за заетостта е 3,2% , като по-ниска е тя само в центъра към столицата. Докато безработица съвсем отсъства във Варна (2,1%) и прилежащите Белослав (2,1%) и Аксаково (2,8%), то в някои от по-малките общини коефициентът остава релативно висок, най-видимо в Дългопол (12%) и Аврен (9,2%). Това са и общините, където има забележителна трайна безработица, като лицата с регистрация в бюрата по труда над година са 5% от популацията на възраст от 15 до 64 години в Дългопол, 2,9% в Аврен и 2,3% в Суворово на фона на едвам 0,02% в община Варна. Повечето общини в състава на центъра нямат изключително висока младежка безработица, като с най-голям дял на безработните измежду популацията на възраст 15–29 години е Аврен – 3,8%.
Заетостта в центъра е висока – 65,5% за населението в групата от 15 до 64 години съгласно данните от преброяването през 2021 година, само че варира от 69% във Варна и 65% в Белослав до 42% в Дългопол и 49% в Долни чифлик. Общо броят на заетите е 177 хиляди души, от които 143 хиляди са във Варна. Заетостта във „ Варна-Девня “ се свива, като спадът на броя на наетите по отношение на 2017 година е 4,8%. Отрасловото систематизиране на заетостта е релативно отмерено, като водещ е секторът на търговията (23%), следван от преработващата индустрия (17%) и строителството (11%).
Заплатите във „ Варна-Девня “ порастват относително постепенно в интервала от 2017 до 2021 година с 46% и доближават 1393 лева приблизително брутно на месец. И тук разликите сред общините са обилни, като с сензитивно по-високо приблизително възнаграждение са Девня (1947 лева на месец) и Белослав (1514 лева на месец). На секторно ниво най-високите заплати са в енергетиката на Девня (3946 лева на месец), ИКТ услугите на Варна (2535 лева на месец), както и в преработващата индустрия в Девня (2488 лева на месец).
Независимо от разположението си в Северна България „ Варна-Девня “ е измежду центровете с относително невисок спад на популацията, като то е намаляло с 8,7% до 422 хиляди души за десетилетие. Делът на трудоспособните измежду тях е един от най-високите в страната – 63,9%, на второ място измежду центъра към столицата. Населението в работоспособна възраст е концентрирано в община Варна – 207 хиляди души, както и в Аксаково (12 хил.) и Провадия (11 хил.). Същевременно делът на възрастното население е релативно невисок – 21,2%, като и тук „ Варна-Девня “ се нарежда на второ място в страната, а знаците за демографско заменяне демонстрират релативно мудни спрямо множеството елементи на България процеси на застаряване.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ