ВАС пита КС дали лимитите на болниците са противоконституционни
Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд запитване за текст от Закона за здравното обезпечаване, засягащ лимитите на лечебните заведения, който съгласно Върховен административен съд е противоконституционен. Това оповестиха от правосъдната институция.
Питането е по отношение на дело от 2022 година, формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Националното съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания от Националния рамков контракт 2020 - 2022 година По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на МБАЛ „ Сърце и Мозък ”, на Сдружението на общинските лечебни заведения и на Сдружението на регионалните лечебни заведения.
С наредба от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия. Действително законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на НЗОК, и нейното делене в един или повече пакети, единствено доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията. Именно тази наредба правосъдният състав по делото намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт, следва да насочи питане до Конституционния съд, показват от Върховен административен съд.
„ Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи. Освен, че са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение в изискванията на потребност, без да могат да употребяват наличното такова, тези лица са дискриминирани най-малко по два метода – първо, тъй като са се „ разболели “ по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място “, в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от НЗОК размер от медицински услуги “, показват от съда. Върховните магистрати одобряват, че точно в това се състои несъгласието на наредбата в ЗЗО с правилото на равнопоставеност, прокламиран в Конституцията
Според Върховен административен съд систематичното пояснение на правната уредба официално води до извода, че правата на хората за достъп до здравно обслужване директно не са лимитирани, като в подмяна те би трябвало да правят наложителни финансови вноски. „ Тези права обаче са изрично накърнени, което законодателството реализира индиректно – посредством ограничение на опцията лечебните заведения да извършат здравната услуга, дължима на всяко физическо лице, заради незаплащането й, когато тя попада в по този начин нар. „ финансово надлимитно пространство ”, показват от административния съд.
Допълнителен мотив за противоконституционността на наредбата от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничавания обществен запас става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с контракта сред НЗОК и изпълнителите на болничната помощ, считат от там.
Според съдиите не може да бъде употребена системата на подписване на контракти с изпълнителите на болнична помощ за установяване на предели в размерите и стойностите, което директно би лимитирало упражняването на главните права на жителите по Конституция.
Поради тези аргументи висшите магистрати намират, че въведеното ограничаване с нормата в ЗЗО Касата да не заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности непосредствено влиза в несъгласие с обезпеченото по Конституция право на здравноосигурените лица да получат налична здравна помощ в случаите, когато лечебните заведения са достигнали лимитите си. Поради това съдът внася въпроса в Конституционния съд.
Питането е по отношение на дело от 2022 година, формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Националното съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания от Националния рамков контракт 2020 - 2022 година По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на МБАЛ „ Сърце и Мозък ”, на Сдружението на общинските лечебни заведения и на Сдружението на регионалните лечебни заведения.
С наредба от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия. Действително законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на НЗОК, и нейното делене в един или повече пакети, единствено доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията. Именно тази наредба правосъдният състав по делото намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт, следва да насочи питане до Конституционния съд, показват от Върховен административен съд.
„ Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи. Освен, че са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение в изискванията на потребност, без да могат да употребяват наличното такова, тези лица са дискриминирани най-малко по два метода – първо, тъй като са се „ разболели “ по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място “, в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от НЗОК размер от медицински услуги “, показват от съда. Върховните магистрати одобряват, че точно в това се състои несъгласието на наредбата в ЗЗО с правилото на равнопоставеност, прокламиран в Конституцията
Според Върховен административен съд систематичното пояснение на правната уредба официално води до извода, че правата на хората за достъп до здравно обслужване директно не са лимитирани, като в подмяна те би трябвало да правят наложителни финансови вноски. „ Тези права обаче са изрично накърнени, което законодателството реализира индиректно – посредством ограничение на опцията лечебните заведения да извършат здравната услуга, дължима на всяко физическо лице, заради незаплащането й, когато тя попада в по този начин нар. „ финансово надлимитно пространство ”, показват от административния съд.
Допълнителен мотив за противоконституционността на наредбата от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничавания обществен запас става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с контракта сред НЗОК и изпълнителите на болничната помощ, считат от там.
Според съдиите не може да бъде употребена системата на подписване на контракти с изпълнителите на болнична помощ за установяване на предели в размерите и стойностите, което директно би лимитирало упражняването на главните права на жителите по Конституция.
Поради тези аргументи висшите магистрати намират, че въведеното ограничаване с нормата в ЗЗО Касата да не заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности непосредствено влиза в несъгласие с обезпеченото по Конституция право на здравноосигурените лица да получат налична здравна помощ в случаите, когато лечебните заведения са достигнали лимитите си. Поради това съдът внася въпроса в Конституционния съд.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ