След питане от Гешев: ВКС и ВАС с общо тълкувателно решение за данъчните складове
Върховния касационен съд (ВКС) и съдии Върховния административен съд излязоха с общо тълкувателно разпореждане по дело, формирано по искане на основния прокурор на Република България за изясняване на на въпроса кой носи отговорност по член 126 от Закона за акцизите и данъчните хранилища (ЗАДС). Това оповестиха от Върховен касационен съд.
По поставения въпрос има спорна правосъдна процедура, образувана с решения на административните съдилища, гласи решението на двата съда.
В първата група правосъдни актове се приема, че индивид на нарушаването, за което се носи отговорност, може да бъде всяко лице, което реализира някое от различно плануваните в състава му изпълнителни действия, без в нормата да е планувано, че причинителят би трябвало да дава отговор на избрани характерни условия. В цитираната наредба се планува глоба за лица, които създават, държат, оферират, продават или транспортират акцизни артикули , без те да са съпроводени от подобаващ документ, удостоверяващ акцизното обвързване.
Издаването на тези документи не е обвързвано с фактическия състав на нарушаването и със особено качество на субекта на нарушаването . В тази връзка правосъдните сформира обосновават извода, че при държане, предложение и други на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, възнаграждение или застраховане на данък, се реализира административно нарушаване от всеки юридически индивид , без значение дали същият има или не регистрация.
Във втората група правосъдни актове се показва, че нормата не касае санкциониране на нарушавания, изразяващи се в несъблюдение на отговорностите за начисляване, заплащане или застраховане на данък. Смисълът на тази норма е да обезпечи съставянето на постоянна документи, която да удостоверява посочените нагоре условия.
Съдебните сформира обобщават, че смисълът на глобите по член 126 ЗАДС е техни субекти да са лица, които, въпреки и постоянно регистрирани по закона (като производители или складодържатели), не извършват задължението си да сформират постоянни документи, които удостоверяват начисляването, заплащането и обезпечаването на акциза, а не да глоби тези, които въобще не са се записали като производители или складодържатели.
Лице, което не е записано като производител или складодържател, не може да създава и държи артикули на склад и надлежно да сформира изброените в санкционната норма документи. В умозаключение в тези правосъдни актове е признато, че такова лице не може да носи отговорност по член 126 ЗАДС, така кат о не има опция да сформира и разполага с изброените в тази норма документи, и надлежно няма качеството на индивид, кадърен да реализира от справедлива и субективна страна някой от посочените в нея сформира.
Върховните съдии одобряват, че граматическото пояснение на израза „ лица “, използван в член 126 ЗАДС, както и в текста на член 3, алинея 2 ЗАДС, обосновава заключението, че под „ лица “ се схващат физически и юридически лица и едноличните търговци , като е без значение съществуването или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е взело участие в производството на акцизни артикули, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни артикули, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото би трябвало да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките данък , с цел да удостовери осъществяването на задължението си като данъчнозадължено лице. Това значи, че лицата по член 3, алинея 2 ЗАДС могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност по член 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство.
Общото заседание на съдиите от Наказателна гилдия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд одобряват, че индивид на отговорността по член 126 от Закона за акцизите и данъчните хранилища може да бъде всяко лице без значение от регистрацията по този закон.
По поставения въпрос има спорна правосъдна процедура, образувана с решения на административните съдилища, гласи решението на двата съда.
В първата група правосъдни актове се приема, че индивид на нарушаването, за което се носи отговорност, може да бъде всяко лице, което реализира някое от различно плануваните в състава му изпълнителни действия, без в нормата да е планувано, че причинителят би трябвало да дава отговор на избрани характерни условия. В цитираната наредба се планува глоба за лица, които създават, държат, оферират, продават или транспортират акцизни артикули , без те да са съпроводени от подобаващ документ, удостоверяващ акцизното обвързване.
Издаването на тези документи не е обвързвано с фактическия състав на нарушаването и със особено качество на субекта на нарушаването . В тази връзка правосъдните сформира обосновават извода, че при държане, предложение и други на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, възнаграждение или застраховане на данък, се реализира административно нарушаване от всеки юридически индивид , без значение дали същият има или не регистрация.
Във втората група правосъдни актове се показва, че нормата не касае санкциониране на нарушавания, изразяващи се в несъблюдение на отговорностите за начисляване, заплащане или застраховане на данък. Смисълът на тази норма е да обезпечи съставянето на постоянна документи, която да удостоверява посочените нагоре условия.
Съдебните сформира обобщават, че смисълът на глобите по член 126 ЗАДС е техни субекти да са лица, които, въпреки и постоянно регистрирани по закона (като производители или складодържатели), не извършват задължението си да сформират постоянни документи, които удостоверяват начисляването, заплащането и обезпечаването на акциза, а не да глоби тези, които въобще не са се записали като производители или складодържатели.
Лице, което не е записано като производител или складодържател, не може да създава и държи артикули на склад и надлежно да сформира изброените в санкционната норма документи. В умозаключение в тези правосъдни актове е признато, че такова лице не може да носи отговорност по член 126 ЗАДС, така кат о не има опция да сформира и разполага с изброените в тази норма документи, и надлежно няма качеството на индивид, кадърен да реализира от справедлива и субективна страна някой от посочените в нея сформира.
Върховните съдии одобряват, че граматическото пояснение на израза „ лица “, използван в член 126 ЗАДС, както и в текста на член 3, алинея 2 ЗАДС, обосновава заключението, че под „ лица “ се схващат физически и юридически лица и едноличните търговци , като е без значение съществуването или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е взело участие в производството на акцизни артикули, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни артикули, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото би трябвало да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките данък , с цел да удостовери осъществяването на задължението си като данъчнозадължено лице. Това значи, че лицата по член 3, алинея 2 ЗАДС могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност по член 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство.
Общото заседание на съдиите от Наказателна гилдия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд одобряват, че индивид на отговорността по член 126 от Закона за акцизите и данъчните хранилища може да бъде всяко лице без значение от регистрацията по този закон.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ