Валя Ахчиева с разследване как се съхраняват 55 тона отрова в България
Въпросите за 55 тона от рисковия препарат за растителна отбрана Мокап 10, чиято дейна съставна част е неразрешена за приложимост в Европейски Съюз, не просто не получиха отговори от българските институции, само че те под паника си го трансферираха като парещ картоф. Иронията е в това, че въпросът се отнася в действителност за картофите и битката с вредители по тях – телените червеи, излиза наяве от следствие на Валя Ахчиева,.
Преди месец показахме, какъв брой елементарно българските управляващи позволиха за приложимост в България този препарат, макар че той е мощно отровен. Разрешението бе обещано по искане на Националната асоциация на картофопроизводителите. Те желаят да се позволи използването на Мокап 10, защото картофите им били нападнати от телените червеи.
Така след заповед на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) неразрешеният в Европейски Съюз Мокап 10 беше позволен за приложимост единствено в 8 области в България. При това, без да има оповестена изключителна обстановка там за нахлуване на телени червеи по картофите и при съществуването на още 7 позволени препарата за битка с тези вредители.
Въпросът е по какъв начин този препарат се съхранява в България и какви документи за генезис има за него. Спомняме си огромния гърмеж в Бейрут през август, предходната година. Тогава починаха 207 души, а ранени бяха над 6500. Според сведенията гърмежът е бил породен от 2750 тона амониев нитрат, който бил иззет от ливанското държавно управление от зарязан транспортен съд, само че бил съхраняван в пристанището без нужните ограничения за сигурност.
Оказва се, че в България нито една институция не може да отговори по какъв начин са пристигнали на територията на страната тези 55 тона Мокап 10, който съставлява рисково вещество от първа категория.
Въпроси бяха изпратени до Министерство на вътрешните работи, организацията за сигурност на храните (БАБХ), екоминистерството (МОСВ). Отговорът бе, че за всичко дава отговор БАБХ. Ако станела екокатастрофа, едвам тогава отивали на място чиновници на Министерство на околната среда и водите, показва Ахчиева.
Проблемът е, че чиновниците на БАБХ не дават отговор за това по какъв начин препаратът е влезнал в България. Не дават отговор и за превозването на Мокап 10 като рисково вещество. Не дават отговор и за вероятно замърсяване с него на околната среда и водите. Не дават отговор за това по какъв начин земеделските производители поставят препарата в почвата. Не дават отговор за измерването на плътността на телените червеи по картофите. Не дават отговор за спазването на карантинния период от 80 дни за препарата, до момента в който той е в почвата.
![БАБХ разпореди заличаване 10 тона пилешко месо от Полша със салмонела]( "БАБХ разпореди заличаване 10 тона пилешко месо от Полша със салмонела")
БАБХ разпореди заличаване 10 тона пилешко месо от Полша със салмонела
Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) възбрани и насочи за заличаване 9 900 кг замразени пилешки бутчета с генезис Пол...
Оказва се, че и Агенция “Митници ” няма отношение по кое време и с какво са пристигнали в България тези 55 тона Мокап. Автомобилът с кашоните от по 15 кг гранулат си е пътувал без проблем по пътищата ни. Тези 55 тона са стока за цели 3 тира, цялостни догоре с отровна субстанция. Те са останали невидими за българските контролни органи.
Единствено заместник-директорът на БАБХ Николай Роснев съумява да изясни къде са отишли близо 25 тона Мокап 10. Складирани са в склада на компанията “Агрофарм ”, която е дистрибутор на препарата и го е купила от вносителя “КНЕ Сертис ”.
Инспекторите по растителна отбрана от Областната дирекция по сигурност на храните в Пазарджик бяха създали към този момент инспекция в склада на компанията, В документите на тази инспекция нямаше нито един документ за произхода на импортирания препарат. Нямаше документ, нито някакъв съпътстващ документ за риск по пътя на стоката от производителя в Нидерландия до склада в Пазарджик. Само един етикет на български език. Това е задоволително за българските управляващи.
Офис мениджърът на “Агрофарм ” Лазарина Топалова не позволи журналистическия екип с камера, с цел да се види по какъв начин наподобява складът даже извън.
Старши инспекторите по растителна отбрана в Пазарджик – Таня Цветкова и Драгомир Иванов отхвърлиха да дадат лист на юридическите и физическите лица, които са си купили от склада на дистрибутора въпросния препарат. Само едно име се оповестява – Георги Златанов от село Черногорово. Той бил единственият аграрни производител в Пазарджишкия край, който си е купил 45 кг Мокап за една от нивите си с картофи. Там имало телени червеи – 9 червея на квадратен метър. И на 28 март Мокап-ът бил подложен в почвата.
![Над 1000 тона боклуци от препарати за растителна отбрана са предадени за неутрализиране]( "Над 1000 тона боклуци от препарати за растителна отбрана са предадени за неутрализиране")
Над 1000 тона боклуци от препарати за растителна отбрана са предадени за неутрализиране
В осъществяване на предписание на Върховната административна прокуратура (ВАП) по отношение на данни за рисково предпазване на препарати за р...
Златанов удостовери всичко по телефона. Той сподели, че складът, в който държи препарата Мокап, се намира в неговия дом. Неговият татко сподели равнищата – на едни 15 дка със засети картофи в края на месец март към този момент се виждаха листата им. Там беше забита в пръстта табела с надпис: Отровно ”. Но не бяха написани дати – от по кое време до по кое време е отровно? Не беше маркирано по кое време стартира и по кое време свършва карантинният период от 80 дни за Мокап 10?
В отговорите на БАБХ не се споделя в кои хранилища се съхранява препарата, само че се твърди, че всички инспекции са направени и нарушавания няма. Как знаят държавните чиновници, че местата за предпазване на рисковото вещество са без нарушавания, а в това време не знаят кои са местата?!
Държавен фонд “Земеделие ” даде цялостната информация за аграрни производители, на които са изплатени пари като помощи по Програмата за битка с телените червеи за закупуване на Мокап 10. Така станаха ясни любопитни обстоятелства.
По думите на ръководителя на Националната асоциация на картофопроизводителите – Тодор Джиков, препаратът е позволен за незабавна приложимост в някои области, тъй като е най-ефективен против телените червеи. Но какво виждаме в данните на Държавна фирма “Земеделие ”?
Фактите сочат, че през 2016-а, 2017-а и 2018-а, евентуално картофите в другите райони на България не са били нападнати съдбовно от телените червеи, откакто единствено трима души са си купили Мокап 10.
![Фирмите, взели милиони да горят скотски трупове, когато те всеобщо се заравяха, отново вземат милиони]( "Фирмите, взели милиони да горят скотски трупове, когато те всеобщо се заравяха, отново вземат милиони")
Фирмите, взели милиони да горят скотски трупове, когато те всеобщо се заравяха, отново вземат милиони
С четири анекса от 15 декември 2020 година, оповестени на 14 януари 2021 година, Българска организация за сигурност на храните (БАБХ) е...
2019-а е годината, в която Европейската комисия не разрешава за приложимост рисковото вещество Етопрофос, съдържащо се в Мокап 10. Страните имат гратисен интервал да прекратят използването му. Изведнъж в България картофите са нападнати от доста телени червеи. Има лист с 87 физически и юридически лица, които получават общо над 719 хиляди лв. единствено за закупен Мокап 10. Това е малко по-малко от половината от общите помощи за битка с телените червеи
През 2020 година, когато изтича и гратисният интервал за приложимост на неразрешения препарат, в България нападението на телените червеи би трябвало да е било още по-страховито, тъй като са купени 55 тона за над 1 милион лв.. Това са повече от 60 % от общата сума по Програмата за битка с телените червеи. В листата откриваме и компанията на Тодор Джиков – “Фермер 2005 ”, получила над 23 хиляди лв.. Откриваме и брачната половинка му – Мадлен Джикова, получила за Мокап 10 над 18 хиляди лв.. И брат му – Светослав Джиков, също е получил пари за Мокап 10 – над 8 хиляди лв..
През 2019 година – същата година на възбраната на препарата, Тодор Джиков е определен за консултант на заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов. Така Асоциацията на картофопроизводителите става близка на властта.
Колко доста Мокап 10 е продаден в България, тъкмо в годините, след неговата възбрана в ЕС… Колко доста телени червеи по картофите са се появили тъкмо тогава… И в този момент има доста телени червеи, през 2021 година, когато българските управляващи го позволиха за приложимост единствено в 8 области, макар че има още 7 препарата за битка с тези вредители. Колко елементарно е в България да се позволи нещо, което е неразрешено в целия Европейски Съюз.
Едно съдружие на аграрни производители написа писмо на контролния орган, че има нужда от един неразрешен препарат, който е и рисково вещество от първа категория. И получават утвърждение от контролния орган. Разрешават го за България. А след това компанията на ръководителя на сдружението и роднините му, както и членове на същото съдружие, получават пари за закупуването на същия препарат като помощи от националния бюджет, показва още Ахчиева.
Преди месец показахме, какъв брой елементарно българските управляващи позволиха за приложимост в България този препарат, макар че той е мощно отровен. Разрешението бе обещано по искане на Националната асоциация на картофопроизводителите. Те желаят да се позволи използването на Мокап 10, защото картофите им били нападнати от телените червеи.
Така след заповед на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) неразрешеният в Европейски Съюз Мокап 10 беше позволен за приложимост единствено в 8 области в България. При това, без да има оповестена изключителна обстановка там за нахлуване на телени червеи по картофите и при съществуването на още 7 позволени препарата за битка с тези вредители.
Въпросът е по какъв начин този препарат се съхранява в България и какви документи за генезис има за него. Спомняме си огромния гърмеж в Бейрут през август, предходната година. Тогава починаха 207 души, а ранени бяха над 6500. Според сведенията гърмежът е бил породен от 2750 тона амониев нитрат, който бил иззет от ливанското държавно управление от зарязан транспортен съд, само че бил съхраняван в пристанището без нужните ограничения за сигурност.
Оказва се, че в България нито една институция не може да отговори по какъв начин са пристигнали на територията на страната тези 55 тона Мокап 10, който съставлява рисково вещество от първа категория.
Въпроси бяха изпратени до Министерство на вътрешните работи, организацията за сигурност на храните (БАБХ), екоминистерството (МОСВ). Отговорът бе, че за всичко дава отговор БАБХ. Ако станела екокатастрофа, едвам тогава отивали на място чиновници на Министерство на околната среда и водите, показва Ахчиева.
Проблемът е, че чиновниците на БАБХ не дават отговор за това по какъв начин препаратът е влезнал в България. Не дават отговор и за превозването на Мокап 10 като рисково вещество. Не дават отговор и за вероятно замърсяване с него на околната среда и водите. Не дават отговор за това по какъв начин земеделските производители поставят препарата в почвата. Не дават отговор за измерването на плътността на телените червеи по картофите. Не дават отговор за спазването на карантинния период от 80 дни за препарата, до момента в който той е в почвата.
Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) възбрани и насочи за заличаване 9 900 кг замразени пилешки бутчета с генезис Пол...
Оказва се, че и Агенция “Митници ” няма отношение по кое време и с какво са пристигнали в България тези 55 тона Мокап. Автомобилът с кашоните от по 15 кг гранулат си е пътувал без проблем по пътищата ни. Тези 55 тона са стока за цели 3 тира, цялостни догоре с отровна субстанция. Те са останали невидими за българските контролни органи.
Единствено заместник-директорът на БАБХ Николай Роснев съумява да изясни къде са отишли близо 25 тона Мокап 10. Складирани са в склада на компанията “Агрофарм ”, която е дистрибутор на препарата и го е купила от вносителя “КНЕ Сертис ”.
Инспекторите по растителна отбрана от Областната дирекция по сигурност на храните в Пазарджик бяха създали към този момент инспекция в склада на компанията, В документите на тази инспекция нямаше нито един документ за произхода на импортирания препарат. Нямаше документ, нито някакъв съпътстващ документ за риск по пътя на стоката от производителя в Нидерландия до склада в Пазарджик. Само един етикет на български език. Това е задоволително за българските управляващи.
Офис мениджърът на “Агрофарм ” Лазарина Топалова не позволи журналистическия екип с камера, с цел да се види по какъв начин наподобява складът даже извън.
Старши инспекторите по растителна отбрана в Пазарджик – Таня Цветкова и Драгомир Иванов отхвърлиха да дадат лист на юридическите и физическите лица, които са си купили от склада на дистрибутора въпросния препарат. Само едно име се оповестява – Георги Златанов от село Черногорово. Той бил единственият аграрни производител в Пазарджишкия край, който си е купил 45 кг Мокап за една от нивите си с картофи. Там имало телени червеи – 9 червея на квадратен метър. И на 28 март Мокап-ът бил подложен в почвата.
В осъществяване на предписание на Върховната административна прокуратура (ВАП) по отношение на данни за рисково предпазване на препарати за р...
Златанов удостовери всичко по телефона. Той сподели, че складът, в който държи препарата Мокап, се намира в неговия дом. Неговият татко сподели равнищата – на едни 15 дка със засети картофи в края на месец март към този момент се виждаха листата им. Там беше забита в пръстта табела с надпис: Отровно ”. Но не бяха написани дати – от по кое време до по кое време е отровно? Не беше маркирано по кое време стартира и по кое време свършва карантинният период от 80 дни за Мокап 10?
В отговорите на БАБХ не се споделя в кои хранилища се съхранява препарата, само че се твърди, че всички инспекции са направени и нарушавания няма. Как знаят държавните чиновници, че местата за предпазване на рисковото вещество са без нарушавания, а в това време не знаят кои са местата?!
Държавен фонд “Земеделие ” даде цялостната информация за аграрни производители, на които са изплатени пари като помощи по Програмата за битка с телените червеи за закупуване на Мокап 10. Така станаха ясни любопитни обстоятелства.
По думите на ръководителя на Националната асоциация на картофопроизводителите – Тодор Джиков, препаратът е позволен за незабавна приложимост в някои области, тъй като е най-ефективен против телените червеи. Но какво виждаме в данните на Държавна фирма “Земеделие ”?
Фактите сочат, че през 2016-а, 2017-а и 2018-а, евентуално картофите в другите райони на България не са били нападнати съдбовно от телените червеи, откакто единствено трима души са си купили Мокап 10.
С четири анекса от 15 декември 2020 година, оповестени на 14 януари 2021 година, Българска организация за сигурност на храните (БАБХ) е...
2019-а е годината, в която Европейската комисия не разрешава за приложимост рисковото вещество Етопрофос, съдържащо се в Мокап 10. Страните имат гратисен интервал да прекратят използването му. Изведнъж в България картофите са нападнати от доста телени червеи. Има лист с 87 физически и юридически лица, които получават общо над 719 хиляди лв. единствено за закупен Мокап 10. Това е малко по-малко от половината от общите помощи за битка с телените червеи
През 2020 година, когато изтича и гратисният интервал за приложимост на неразрешения препарат, в България нападението на телените червеи би трябвало да е било още по-страховито, тъй като са купени 55 тона за над 1 милион лв.. Това са повече от 60 % от общата сума по Програмата за битка с телените червеи. В листата откриваме и компанията на Тодор Джиков – “Фермер 2005 ”, получила над 23 хиляди лв.. Откриваме и брачната половинка му – Мадлен Джикова, получила за Мокап 10 над 18 хиляди лв.. И брат му – Светослав Джиков, също е получил пари за Мокап 10 – над 8 хиляди лв..
През 2019 година – същата година на възбраната на препарата, Тодор Джиков е определен за консултант на заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов. Така Асоциацията на картофопроизводителите става близка на властта.
Колко доста Мокап 10 е продаден в България, тъкмо в годините, след неговата възбрана в ЕС… Колко доста телени червеи по картофите са се появили тъкмо тогава… И в този момент има доста телени червеи, през 2021 година, когато българските управляващи го позволиха за приложимост единствено в 8 области, макар че има още 7 препарата за битка с тези вредители. Колко елементарно е в България да се позволи нещо, което е неразрешено в целия Европейски Съюз.
Едно съдружие на аграрни производители написа писмо на контролния орган, че има нужда от един неразрешен препарат, който е и рисково вещество от първа категория. И получават утвърждение от контролния орган. Разрешават го за България. А след това компанията на ръководителя на сдружението и роднините му, както и членове на същото съдружие, получават пари за закупуването на същия препарат като помощи от националния бюджет, показва още Ахчиева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ