Атаката срещу Лукойл“ цели принуда за продажба
Въпросът за какво " Лукойл " не заплаща налози в България не е необикновен. Всяка компания от мащаба на " Лукойл " има право да си прави така наречен данъчна оптимизация. Всички държавни управления по света се пробват да принуждават транснационалните корпорации да заплащат колкото се може повече налози. Но корпорациите са могъщи, а глобалистката теория минимизира опциите на националната власт да има влияние върху наднационалните бизнес мрежи. По създание глобализацията е теория на свръхбогатството. Но дано отбележим и обстоятелствата от позиция на самата компания " Лукойл-Нефтохим ". Трябва да признаем, че имаше и някои неприятни интервали за нефтопреработката и тогава в Европа 25 рафинерии банкрутираха и затвориха. Към 2015 година да вземем за пример пред " Лукойл-Нефтохим " също стои въпросът дали да влага, или да затвори рафинерията и да се концентрира единствено върху търговията. Компанията обаче взема решение да влага 3 милиарда и половина $ в съоръжение, което сега й дава софтуерно преимущество. Включително е конфигурирано и съоръжение за преправяне на тежките боклуци, които по-рано са били изхвърляни, да вземем за пример така наречен гудрон. Дълбочина на обработката – това е какъв брой % от нефта се трансформира в някакъв търговски артикул. Преди дълбочината е била към 78%, сега е сред 92% и 97% според от нефта, който се преработва. Има един показател, който е като звездите на заведенията за хранене, споделя се Технологичен показател Соломон (Solomon Energy Intensity Index), който съставлява индикатор за енергийна успеваемост на рафинерия. Средният европейски показател е 10,4, а когато " Лукойл " купува рафинерията в Бургас показателят й е към 6,5-7. В момента показателят за успеваемост на " Лукойл-Нефтохим " е 14,5. Което слага компанията в топ 3 на най-хубавите в Европа.
Защо обаче ви описвам това? Защото в последно време натискът върху " Лукойл-Нефтохим " е изключително мощен. Той върви по две линии, които чудесно се сливат зад декора на европейските наказания против съветския петрол. Едната е потреблението на " Лукойл-Нефтохим " за нанасяне на гневни политически удари против Асен Василев и Политическа партия. Трябва Политическа партия обезсърчително да признаят, че в това отношение ГЕРБ и Движение за права и свободи ги превъзхождат в клопките, които им залагат всекидневно. Втората линия обаче е по-сериозна. Неотдавна компанията " Литаско " 100% дъщерно сдружение на " Лукойл ", беше принудена да продаде ISAB, третата по величина рафинерия в Европа, която се намира в Сицилия, на един кипърски фонд за финансови вложения GOI Еnergy с управител Майкъл Бобров, който преди този момент е управлявал някои действия в Израел на колоса Trafigura. Интересно, че ръководещото сдружение на фонда на Бобров е получило лиценз от кипърските управляващи за активност в региона на енергийна инфраструктура едвам през юли предходната година. Така че втората линия на напън, редом с политическите удари против Политическа партия, е желанието на избрана бизнес група да придобие " Лукойл-Нефтохим ", принуждавайки " Лукойл " да продава. Точно както се случи в Италия.
Интересно е, че около войната в Украйна в действителност има един взрив на търсене на нефтопродукти и през 2022-2023 година всички рафинерии в Европа са на огромна облага. Заради тези свръхпечалби Европейски Съюз наложи краткотрайна солидарна вноска върху всички енергийни компании и сега " Лукойл-Нефтохим " заплаща 50% солидарна вноска плюс 10% общоприетия налог върху облагата. Но да се върнем на това, че рафинерията " Лукойл-Нефтохим " е извънредно апетитна за придобиване и най-активните играчи против " Лукойл-Нефтохим " въобще не търсят някаква измислена икономическа правдивост. А осъзнават насилствената смяна на енергийните транспортни коридори за Европа и упорстват да се възползват от формалната нервност против съветския петрол, като опитат да придобият рафинерията. Използват класическия прийом, който се употребява в такива случаи – систематичен тормоз от страна на страната, медийно оклеветяване и непрекъснато възпрепятстване на естествената активност на компанията.
Вече сме виждали това и при други външи притежатели на бизнеси тук, които са безусловно изгонвани от нашите вътрешни хищници. Нека в това време не забравяме, че икономическата мощност основава напълно директна политическа мощност. А концентрацията на икономическа мощност в България е на път да сътвори някакъв тип максимализъм, което е прекомерно комплицирано да се изясни на драгия гласоподавател, тъй като е добре скрито зад фасадата на хиляди компании, движени обаче от един и същи център.
Повече от половината акционери на " Лукойл " са задгранични физически и юридически лица, те не са руснаци. И по-голямата част от тези физически и юридически лица са от Съединени американски щати. Компанията не е включена непосредствено в глобите. Включен е единствено топмениджмънта, само че нито " Лукойл " -България, нито " Литаско ", нито " Лукойл " -Бенелюкс, нито " Лукойл " -US са включени в глобите. " Лукойл " има над 250 бензиностанции в Съединени американски щати. Също по този начин " Лукойл " и френската " Тотал " имат взаимна рафинерия в Холандия. Подчертавам тези обстоятелства, с цел да не се злоупотребява с антируската нервност. И на тази основа да се обосновава изгонването на компанията, с цел да може избрана компания да се снабди с този златен актив.
Опитът на всички нас от последните 30 години сочи, че българският бизнес не ръководи своите активи съгласно правилото на меритокрацията, с цел да развива една в действителност пазарна среда с богатства за обществената тъкан в страната. Българският бизнес не обича в действителност да развива бизнес. Тъкмо противоположното. Българският бизнес в огромната си част е способен единствено в добиване и хищничество. Унищожаването на пазарната среда, потреблението на институциите като бухалка за изземване на бизнеси създава в благата ни татковина забележителни форми на политически и стопански крах. Вече сключихме контракт с Турция, с който желаеме да получаваме съветски газ през турската система. По отношение на рафинерията в Бургас се движим по пътя на Италия, където преди да бъде продадена рафинерията, страната беше поела ръководството.
Ако в " Лукойл-Нефтохим " бъде въведен държавен шеф, за което толкоз доста упорстват някои партии, е прекомерно допустимо инфраструктурата на рафинерията да бъде употребена единствено за хранилища и претоварване на нефтопродукти. И от кое място ще дойдат тези нефтопродукти? Отговорът е: от Турция. Кой е най-големият вносител на петрол в Турция?! Русия, несъмнено. Тоест политическата ни власт доста скоро ще сложи България в цялостна взаимозависимост от доставките на газ, на бензин и дизел, а след затварянето на въглищните централи и на електрическа енергия от Турция. И ще го направи с ясното схващане, че взе участие някъде по веригата с персонални и частни стопански изгоди. Така че главно този е въпросът с " Лукойл ". Другото е захарен памук и занимателна русофобия за похищение на вниманието от същинските цели.
Защо обаче ви описвам това? Защото в последно време натискът върху " Лукойл-Нефтохим " е изключително мощен. Той върви по две линии, които чудесно се сливат зад декора на европейските наказания против съветския петрол. Едната е потреблението на " Лукойл-Нефтохим " за нанасяне на гневни политически удари против Асен Василев и Политическа партия. Трябва Политическа партия обезсърчително да признаят, че в това отношение ГЕРБ и Движение за права и свободи ги превъзхождат в клопките, които им залагат всекидневно. Втората линия обаче е по-сериозна. Неотдавна компанията " Литаско " 100% дъщерно сдружение на " Лукойл ", беше принудена да продаде ISAB, третата по величина рафинерия в Европа, която се намира в Сицилия, на един кипърски фонд за финансови вложения GOI Еnergy с управител Майкъл Бобров, който преди този момент е управлявал някои действия в Израел на колоса Trafigura. Интересно, че ръководещото сдружение на фонда на Бобров е получило лиценз от кипърските управляващи за активност в региона на енергийна инфраструктура едвам през юли предходната година. Така че втората линия на напън, редом с политическите удари против Политическа партия, е желанието на избрана бизнес група да придобие " Лукойл-Нефтохим ", принуждавайки " Лукойл " да продава. Точно както се случи в Италия.
Интересно е, че около войната в Украйна в действителност има един взрив на търсене на нефтопродукти и през 2022-2023 година всички рафинерии в Европа са на огромна облага. Заради тези свръхпечалби Европейски Съюз наложи краткотрайна солидарна вноска върху всички енергийни компании и сега " Лукойл-Нефтохим " заплаща 50% солидарна вноска плюс 10% общоприетия налог върху облагата. Но да се върнем на това, че рафинерията " Лукойл-Нефтохим " е извънредно апетитна за придобиване и най-активните играчи против " Лукойл-Нефтохим " въобще не търсят някаква измислена икономическа правдивост. А осъзнават насилствената смяна на енергийните транспортни коридори за Европа и упорстват да се възползват от формалната нервност против съветския петрол, като опитат да придобият рафинерията. Използват класическия прийом, който се употребява в такива случаи – систематичен тормоз от страна на страната, медийно оклеветяване и непрекъснато възпрепятстване на естествената активност на компанията.
Вече сме виждали това и при други външи притежатели на бизнеси тук, които са безусловно изгонвани от нашите вътрешни хищници. Нека в това време не забравяме, че икономическата мощност основава напълно директна политическа мощност. А концентрацията на икономическа мощност в България е на път да сътвори някакъв тип максимализъм, което е прекомерно комплицирано да се изясни на драгия гласоподавател, тъй като е добре скрито зад фасадата на хиляди компании, движени обаче от един и същи център.
Повече от половината акционери на " Лукойл " са задгранични физически и юридически лица, те не са руснаци. И по-голямата част от тези физически и юридически лица са от Съединени американски щати. Компанията не е включена непосредствено в глобите. Включен е единствено топмениджмънта, само че нито " Лукойл " -България, нито " Литаско ", нито " Лукойл " -Бенелюкс, нито " Лукойл " -US са включени в глобите. " Лукойл " има над 250 бензиностанции в Съединени американски щати. Също по този начин " Лукойл " и френската " Тотал " имат взаимна рафинерия в Холандия. Подчертавам тези обстоятелства, с цел да не се злоупотребява с антируската нервност. И на тази основа да се обосновава изгонването на компанията, с цел да може избрана компания да се снабди с този златен актив.
Опитът на всички нас от последните 30 години сочи, че българският бизнес не ръководи своите активи съгласно правилото на меритокрацията, с цел да развива една в действителност пазарна среда с богатства за обществената тъкан в страната. Българският бизнес не обича в действителност да развива бизнес. Тъкмо противоположното. Българският бизнес в огромната си част е способен единствено в добиване и хищничество. Унищожаването на пазарната среда, потреблението на институциите като бухалка за изземване на бизнеси създава в благата ни татковина забележителни форми на политически и стопански крах. Вече сключихме контракт с Турция, с който желаеме да получаваме съветски газ през турската система. По отношение на рафинерията в Бургас се движим по пътя на Италия, където преди да бъде продадена рафинерията, страната беше поела ръководството.
Ако в " Лукойл-Нефтохим " бъде въведен държавен шеф, за което толкоз доста упорстват някои партии, е прекомерно допустимо инфраструктурата на рафинерията да бъде употребена единствено за хранилища и претоварване на нефтопродукти. И от кое място ще дойдат тези нефтопродукти? Отговорът е: от Турция. Кой е най-големият вносител на петрол в Турция?! Русия, несъмнено. Тоест политическата ни власт доста скоро ще сложи България в цялостна взаимозависимост от доставките на газ, на бензин и дизел, а след затварянето на въглищните централи и на електрическа енергия от Турция. И ще го направи с ясното схващане, че взе участие някъде по веригата с персонални и частни стопански изгоди. Така че главно този е въпросът с " Лукойл ". Другото е захарен памук и занимателна русофобия за похищение на вниманието от същинските цели.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ