Българският потребител не може да усети спада на цените
Въпреки забележителното закъснение на инфлацията в България в последните месеци, а даже се регистрира и дефлация на месечна база, потребителите към момента усещат цените като високи. Това демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) за потребителските настройки, оповестени в четвъртък.
Според тях
преобладаващата част от потребителите не престават да смятат, че през последните дванадесет месеца има повишаване на потребителските цени “.
В същото време инфлационните им упования за последваща една година са по-умерени в интервала юли – септември по отношение на второто тримесечие на годината.
Последните настоящи данни на Института демонстрираха, че инфлацията в страната се е забавила до 1.2% на годишна база през септември, когато на месечна бе регистрирана дефлация, или спад на цените, от -1%. За съпоставяне, при започване на годината инфлацията бе 3.8 на 100.
По отношение на безработицата в страната през идващите дванадесет месеца скептицизмът нараства, като мненията на популацията и от градовете, и от селата се изместват към по-негативните упования “, показват от Национален статистически институт в своята обява.
Иначе общият индикатор на доверието на потребителите продължава да се намалява през третото тримесечие, като от Национален статистически институт изясняват придвижването с повишен песимизъм както в градовете, по този начин и в селата.
Според данните индикаторът понижава от -8.4% през юли до -12.2% при започване на октомври, като в градовете той се свива с 3.3 пункта, а в селата – с 5 пункта.
Макар да се отлепва от дъното, достигнато при започване на 2022 година, когато инфлационният напън помрачи настроенията (тогава годишната инфлация у нас бе на двуцифрени нива от над 14 на сто), знакът остава трайно на отрицателна територия.
Макар оценките на българския консуматор за настоящата икономическа обстановка да остават относително постоянни през третото тримесечие, то упованията за това какво следва в идната година се утежняват с 3.3 пункта от -14.6% на -17.9%.
Оценките за личното финансово положение през последната година също са по-негативни спрямо три месеца по-рано, падайки от към -6% баланс до към -7%, дружно с упованията за идващия едногодишен интервал.
На фона на идните празници Национален статистически институт регистрира утежняване на желанията на потребителите да вършат разноски за покупка на предмети за дълготрайна приложимост през идната година.
Трябва да се има поради, че въпросите се задават тримесечно, въпреки че тези разноски се правят през по-голям интервал от време. Ето за какво е обикновено преобладаващите стойности на балансите на мненията да са трайно ситуирани в негативната зона на графиките “, изясняват от Института в своите бележки.
Оттам допълват, че от голяма важност за икономическия разбор е „ посоката на придвижване на балансите като знаци за позитивна или негативна смяна “.
Негативна са и настройките по повод осъществяването на разноски за „ покупка или изграждане на жилище (вила) ” и за „ усъвършенствания в дома ” през идващите дванадесет месеца.
Според тях
преобладаващата част от потребителите не престават да смятат, че през последните дванадесет месеца има повишаване на потребителските цени “.
В същото време инфлационните им упования за последваща една година са по-умерени в интервала юли – септември по отношение на второто тримесечие на годината.
Последните настоящи данни на Института демонстрираха, че инфлацията в страната се е забавила до 1.2% на годишна база през септември, когато на месечна бе регистрирана дефлация, или спад на цените, от -1%. За съпоставяне, при започване на годината инфлацията бе 3.8 на 100.
По отношение на безработицата в страната през идващите дванадесет месеца скептицизмът нараства, като мненията на популацията и от градовете, и от селата се изместват към по-негативните упования “, показват от Национален статистически институт в своята обява.
Иначе общият индикатор на доверието на потребителите продължава да се намалява през третото тримесечие, като от Национален статистически институт изясняват придвижването с повишен песимизъм както в градовете, по този начин и в селата.
Според данните индикаторът понижава от -8.4% през юли до -12.2% при започване на октомври, като в градовете той се свива с 3.3 пункта, а в селата – с 5 пункта.
Макар да се отлепва от дъното, достигнато при започване на 2022 година, когато инфлационният напън помрачи настроенията (тогава годишната инфлация у нас бе на двуцифрени нива от над 14 на сто), знакът остава трайно на отрицателна територия.
Макар оценките на българския консуматор за настоящата икономическа обстановка да остават относително постоянни през третото тримесечие, то упованията за това какво следва в идната година се утежняват с 3.3 пункта от -14.6% на -17.9%.
Оценките за личното финансово положение през последната година също са по-негативни спрямо три месеца по-рано, падайки от към -6% баланс до към -7%, дружно с упованията за идващия едногодишен интервал.
На фона на идните празници Национален статистически институт регистрира утежняване на желанията на потребителите да вършат разноски за покупка на предмети за дълготрайна приложимост през идната година.
Трябва да се има поради, че въпросите се задават тримесечно, въпреки че тези разноски се правят през по-голям интервал от време. Ето за какво е обикновено преобладаващите стойности на балансите на мненията да са трайно ситуирани в негативната зона на графиките “, изясняват от Института в своите бележки.
Оттам допълват, че от голяма важност за икономическия разбор е „ посоката на придвижване на балансите като знаци за позитивна или негативна смяна “.
Негативна са и настройките по повод осъществяването на разноски за „ покупка или изграждане на жилище (вила) ” и за „ усъвършенствания в дома ” през идващите дванадесет месеца.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ