Европейската комисия завиши прогнозите си за ръста на българската икономика

Европейската комисия завиши прогнозите си за растежа на българската стопанска система през тази година, който се чака да бъде 2.4%, стана ясно от есенните оценки на комисията. За съпоставяне – пролетните прогнози на Европейска комисия предвиждаха растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.9 на 100 през 2024 година

Предвижда се растежът на Брутният вътрешен продукт да се форсира от 2.4% през 2024 година до към 3% през 2025 година и 2026 година, подсилен от вътрешното търсене и износа. Очаква се увеличението на приходите да поддържа постоянния напредък на частното ползване “, показват от Европейска комисия в своето известие.

Това е една от по-оптимистичните прогнози за развиването на българската стопанска система през настоящата година – съгласно Европейската банка за възобновяване и развиване българският Брутният вътрешен продукт ще нарасне с 2.2%. От ОББ вършат същата прогноза.

Данните на Националния статистически институт показаха ден по-рано, че годишният напредък на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие е 2.2 на 100, продължавайки плахото си ускоряване.

Според Европейска комисия помощен фактор за придвижването ще бъде и „ експанзионистичната фискална позиция “ на страната. Именно тя обаче ще докара до растеж на недостига в държавния бюджет до 2.6% от Брутният вътрешен продукт през тази година.

Увеличенията на пенсиите и заплатите, утвърдени през 2022 година, не престават да оказват въздействие през 2024 година Развитието в разходната част надвишава възходящите доходи от осигурителни вноски и директни налози, които се възползват от удобната динамичност на заетостта “, споделят от Европейска комисия.

През идната година пък дефицитът се чака да доближи 2.8 на 100 от Брутният вътрешен продукт, още веднъж избутван нагоре от разноските за заплати и пенсии. „ Очакваме (бел. ред. – тези разходи) да продължат да нарастват, само че с по-бавни темпове, изключително за пенсиите “, прибавят от изпълнителния орган на Европейски Съюз.

Това значи, че от европейската институция считат, че България – макар все още песимистичните настроения измежду икономисти и финансисти – ще покрие критерия за влизане в еврозоната за 3% недостиг.

Що се отнася до приходите, есенните оценки на Европейска комисия демонстрират, че те ще набъбнат, с помощта на по-бързия напредък на социалноосигурителните вноски с помощта на растежа на заплатите, до момента в който корпоративните приходи ще се свият.

Колкото до дълга, той ще доближи 24.5% от Брутният вътрешен продукт през тази и 23.1% през следвващата година. През 2026 година той още веднъж ще нарасне до 24.5%.

Прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя и следващата година да падне до 2.3 на 100, главно поради спада в цените на горивата. Вижданията за 2026 година обаче са още веднъж да има леко възходящо придвижване, провокирано от покачването на цените в услугите.