Без икономически растеж има риск от повторна дългова криза в еврозоната
Слабите вероятности за напредък и задаващите се по-високи мита на Съединени американски щати върху европейския импорт още веднъж връщат опасенията около дълговата резистентност на еврозоната. За това предизвести Европейската централна банка (ЕЦБ) тази седмица.
Повишените равнища на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слабия дълготраен капацитет за напредък и политическата неустановеност, усилват риска фискалното отклоняване да възобнови пазарните опасения по отношение на устойчивостта на държавния дълг “, написа банката, представена от Politico.
Докладът е първият след бурната пролет на избори в Европа, която нанесе тежки провали за огромна част от политическия център на Европа за сметка на по-радикалните партии, основно дясноориентирани. Във Франция, втората по величина стопанска система в еврозоната, държавното управление на министър-председателя Мишел Барние би трябвало да прибегне до незабавни законови разпореждания, с цел да утвърди бюджета за следващата година, който да свие недостига от над 6% от Брутният вътрешен продукт тази година.
Ниският напредък е проблем, сложен за разрешаване, изключително за страни като Франция и Италия, в които обществените финанси към този момент са претрупани. Пазарните лихвени проценти там са по-високи, даже по отношение на тези преди пандемията, и разноските за обслужване на дълга се повишават: облигациите, които страните са емитирали на ниска цена през 2010 година, падежират всяка година и би трябвало да бъдат сменени с нови такива с доста по-високи ставки. Това значи, че държавните управления или би трябвало да усилят налозите, или да възнамеряват икономии, с цел да платят за тях.
ЕЦБ означи, че комбинацията от невисок напредък и високи лихвени проценти също е проблем на корпоративно равнище, като броят на компаниите, които банкрутират, нараства в разнообразни браншове и страни, въпреки ниската база за съпоставяне.
Резултатът от президентските избори в Съединени американски щати усложни така и така мрачната вероятност за европейската стопанска система, която съгласно ЕЦБ ще нарасне с едвам 0.8% тази година и 1.3% през идната година. Банката ще преразгледа прогнозите си за растежа на Брутният вътрешен продукт по време на идващото си съвещание за паричната политика през декември.
Рисковете пред тези прогнози обаче набъбнаха доста след повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, което сложи началото на неуместен двумесечен интервал на изчакване за Европа, която не знае какъв брой от неговите предизборни обещания и закани ще бъдат изпълнени през идната година.
По време на предизборната акция Тръмп заплаши да наложи мита от 20% върху всички европейски артикули, внасяни в Съединени американски щати. От ЕЦБ обаче считат, че това може да вкара стопанската система на еврозоната в дълъг интервал на закъснение, макар че икономистите от частния бранш допуснаха, че обменният курс може елементарно да се поправя, с цел да смекчи удара.
Перспективите за финансова непоклатимост са затъмнени от нарасналата макрофинансова и геополитическа неустановеност, дружно с възходящата неустановеност в комерсиалната политика “, заключи вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос в отчета.
Повишените равнища на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слабия дълготраен капацитет за напредък и политическата неустановеност, усилват риска фискалното отклоняване да възобнови пазарните опасения по отношение на устойчивостта на държавния дълг “, написа банката, представена от Politico.
Докладът е първият след бурната пролет на избори в Европа, която нанесе тежки провали за огромна част от политическия център на Европа за сметка на по-радикалните партии, основно дясноориентирани. Във Франция, втората по величина стопанска система в еврозоната, държавното управление на министър-председателя Мишел Барние би трябвало да прибегне до незабавни законови разпореждания, с цел да утвърди бюджета за следващата година, който да свие недостига от над 6% от Брутният вътрешен продукт тази година.
Ниският напредък е проблем, сложен за разрешаване, изключително за страни като Франция и Италия, в които обществените финанси към този момент са претрупани. Пазарните лихвени проценти там са по-високи, даже по отношение на тези преди пандемията, и разноските за обслужване на дълга се повишават: облигациите, които страните са емитирали на ниска цена през 2010 година, падежират всяка година и би трябвало да бъдат сменени с нови такива с доста по-високи ставки. Това значи, че държавните управления или би трябвало да усилят налозите, или да възнамеряват икономии, с цел да платят за тях.
ЕЦБ означи, че комбинацията от невисок напредък и високи лихвени проценти също е проблем на корпоративно равнище, като броят на компаниите, които банкрутират, нараства в разнообразни браншове и страни, въпреки ниската база за съпоставяне.
Резултатът от президентските избори в Съединени американски щати усложни така и така мрачната вероятност за европейската стопанска система, която съгласно ЕЦБ ще нарасне с едвам 0.8% тази година и 1.3% през идната година. Банката ще преразгледа прогнозите си за растежа на Брутният вътрешен продукт по време на идващото си съвещание за паричната политика през декември.
Рисковете пред тези прогнози обаче набъбнаха доста след повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, което сложи началото на неуместен двумесечен интервал на изчакване за Европа, която не знае какъв брой от неговите предизборни обещания и закани ще бъдат изпълнени през идната година.
По време на предизборната акция Тръмп заплаши да наложи мита от 20% върху всички европейски артикули, внасяни в Съединени американски щати. От ЕЦБ обаче считат, че това може да вкара стопанската система на еврозоната в дълъг интервал на закъснение, макар че икономистите от частния бранш допуснаха, че обменният курс може елементарно да се поправя, с цел да смекчи удара.
Перспективите за финансова непоклатимост са затъмнени от нарасналата макрофинансова и геополитическа неустановеност, дружно с възходящата неустановеност в комерсиалната политика “, заключи вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос в отчета.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ