Българските депутати – прахосници, стимулиращи най-непроизводителните
Изборите са значими по милион аргументи, една от които е какви хора изпращаме в Народното събрание, тъй като те са взели страната на ръчно ръководство. Ако до преди 6 – 7 години Народното събрание се разглеждаше като гумен щемпел на администрацията, т.е. служителите изготвят плановете за политики, а депутатите нямат опция да въздействат качествено, то това от дълго време не е по този начин. Точно противоположното – депутатите интензивно товарят бюджета с нови разноски, със мощно лобистки решения за съответни групи/бизнеси, без въобще да се интересуват по какъв начин това се отразява на държавния бюджет, a и на цялостната макроикономическа картина в страната.
Ето някои образци за решения от последните парламенти:
Ново предписание за заплатите в Министерство на вътрешните работи (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.) Към общите разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи, които надминават 2,5 милиарда лева. през 2024 година се чака растеж от 40-50% на възнагражденията, което е допълнително 1,2 милиарда лева. за 2025 г.Ново предписание за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 г.) Към общите разноските за заплати в МО от над 1,7 милиарда лева. през 2024 година се чака растеж от 30-50%, което е допълнително 500-600 млн. лева. за 2025 г.Ново предписание за разноските за висше обучение (ЗИД ЗВО от март 2024 г.) Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето обучение се възнамеряват годишно в размер не по-малък от 0,9 на 100 от брутния вътрешен продукт (чл. 90а), което е близо 2 милиарда лева за 2025 г.Какво прави министерство на финансите?
Гледа в профил и подвига плещи, само че освен. При гласувани милиарди левове спомагателни разноски, финансовият министър предлага повдигане на осигуровки и прошка за неплатени налози, да вземем за пример. И до момента в който финансовото министерство не може да ограничи законодателната самодейност на народните представители, то може в актуалната обстановка да предложи понижение на разноски, а даже и анулация на гласуваните нараствания. Ще се запитаме – за какво някой гласоподава, а след това различен предлага анулация? Лесният отговор – тъй като няма пари. По-задълбоченият отговор би бил – тъй като горните образци за нараствания са признати при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи промени. Така че както е допустимо да се одобряват милиарди разноски в последния миг, по този начин е и допустимо да се предложи анулацията им в последния миг.
Законодателният развой се случва в Парламента, който има суверенното право да взема решение за налози, разноски и задължения. Но това не анулира икономическата логичност и аритметика – по тази причина концепциите и предложенията би трябвало да идват от изпълнителната власт, или най-малко да бъдат оценени и вкарани в общата рамка на ръководството и обществените финанси, като извървят целия цикъл – от идентифициране на проблем, през формулиране на различни решения, през публични съвещания и съответни сметки за разноските и изгодите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма непоклатимост, предвидимост и експертност в правенето на политики.
Източник: Институт за пазарна икономика
Ето някои образци за решения от последните парламенти:
Ново предписание за заплатите в Министерство на вътрешните работи (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.) Към общите разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи, които надминават 2,5 милиарда лева. през 2024 година се чака растеж от 40-50% на възнагражденията, което е допълнително 1,2 милиарда лева. за 2025 г.Ново предписание за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 г.) Към общите разноските за заплати в МО от над 1,7 милиарда лева. през 2024 година се чака растеж от 30-50%, което е допълнително 500-600 млн. лева. за 2025 г.Ново предписание за разноските за висше обучение (ЗИД ЗВО от март 2024 г.) Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето обучение се възнамеряват годишно в размер не по-малък от 0,9 на 100 от брутния вътрешен продукт (чл. 90а), което е близо 2 милиарда лева за 2025 г.Какво прави министерство на финансите?
Гледа в профил и подвига плещи, само че освен. При гласувани милиарди левове спомагателни разноски, финансовият министър предлага повдигане на осигуровки и прошка за неплатени налози, да вземем за пример. И до момента в който финансовото министерство не може да ограничи законодателната самодейност на народните представители, то може в актуалната обстановка да предложи понижение на разноски, а даже и анулация на гласуваните нараствания. Ще се запитаме – за какво някой гласоподава, а след това различен предлага анулация? Лесният отговор – тъй като няма пари. По-задълбоченият отговор би бил – тъй като горните образци за нараствания са признати при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи промени. Така че както е допустимо да се одобряват милиарди разноски в последния миг, по този начин е и допустимо да се предложи анулацията им в последния миг.
Законодателният развой се случва в Парламента, който има суверенното право да взема решение за налози, разноски и задължения. Но това не анулира икономическата логичност и аритметика – по тази причина концепциите и предложенията би трябвало да идват от изпълнителната власт, или най-малко да бъдат оценени и вкарани в общата рамка на ръководството и обществените финанси, като извървят целия цикъл – от идентифициране на проблем, през формулиране на различни решения, през публични съвещания и съответни сметки за разноските и изгодите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма непоклатимост, предвидимост и експертност в правенето на политики.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ