Защо България изтегли дълг в долари?
На фона на последните вести към държавния бюджет на страната и по отношение на отминалите следващи предварителни парламентарни избори, тематиката за обществения дълг на България остава на напред във времето. Въпреки че равнището на задлъжнялост остава под сериозния предел от 60% от Брутният вътрешен продукт, забележителният дял на дълга в задгранична валута заслужава коментар и спомагателен относителен подтекст.
България е страна с невисок държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт спрямо доста европейски страни. Въпреки това, структурата на дълга е от огромно значение в условия на световна икономическа неустойчивост и повишаващи се лихвени проценти. Според Евростат, към второто тримесечие на 2024 година България има едни от най-ниските равнища на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в ЕС (22.1%), изпреварвайки страни като Естония (23.8%) и Люксембург (26.8%).
Според последни данни на Евростат, 75% от дълга на България е деноминиран в евро. Високият % на държавния дълг в евро отразява лимитираните благоприятни условия на локалния пазар, обусловени от към момента слабото развиване на финансовото ходатайство и наличие на институционални вложители, както и мащаба и профила на общото струпване на дълготрайни спестявания на локалните семейства и бизнес. Издавайки дълг в задгранична валута България има доста по-широк достъп до финансиране, който е обвързван и с неведнъж по-високата ликвидност на дълговите пазари в огромни финансови центрове на задгранични пазари. Тук е нужно да отбележим, че въпреки страните отвън еврозоната да имат забележителен дял на дълга, деноминиран в евро, България се откроява отчетливо с най-голям дял. На база на тази наклонност, само Румъния записва близки равнища до 50%, когато приказваме за дълг в задгранична валута.
Ролята на излъчвания в щатски долари
През 2024 година България възобнови издаването на облигации, деноминирани в щатски долари, с което страната се завърна на американския пазар след години на липса на излъчвания в тази валута, по-конкретно от 2002г. насам. Тогава бе осъществена противоположната интервенция на два пъти – държавен дълг в размер на 1,33 милиарда долара и 866 млн. долара бе сменен, като предмет на подмяна бяха Брейди-облигации, дължими в щатски долари, с новоиздадени световни еврооблигации. В резултат на което, чистото понижение на дълга бе съответно 80 млн. долара и 243 млн. $, като при конверсията бяха погасени облигации с плаваща рента и сменени с бумаги с закрепена рента. С тази стъпка България понижи валутния и лихвения риск пред фиска, от една страна, а в същото време сътвори бенчмарк за дълготрайна дългова емисия.
Стъпката по издаване на облигации в долари е значима и ще има структурни последици за ръководството на ликвидността на българския държавен дълг. Щатският $ остава най-широко употребяваната аварийна валута в света и обезпечава на България достъп до световен капитал, като притегля необятен кръг интернационалните вложители. Пазарите, на които се търгуват активи, деноминирани в $, са доста по-дълбоки и обезпечават достъп до нови категории вложители. Това на собствен ред е причина за по-голяма ликвидност на българските облигации. Емитирането на дълг в щатски долари може също по този начин да улесни България в сключването на покупко-продажби с по-дълги падежи и при по-изгодни лихвени условия, изключително спрямо по-ограничените благоприятни условия при издаването на облигации единствено в евро, за които към момента обсегът и дълбочината на пазара са по-ограничени. Емисиите в долари в допълнение способстват към стратегическата диверсификация на валутния риск и обезпечава на страната повече благоприятни условия за гъвкаво ръководство на фискалната политика в условия на стопански провокации.
Сравнение с други страни в района
Румъния и Полша също употребяват доларови облигации като част от структурата на дълга си, само че всяка от тези страни има характерни цели и провокации в подтекста на това финансиране. Полша и Румъния се насочват към набиране на дългов запас на пазари, употребяващи щатския $ за привличане на капитал за основни планове и за посрещане на бюджетни провокации, в това число обществени и отбранителни разноски, които в допълнение натоварват бюджета. През първото тримесечие на 2024 година Румъния издава обществен дълг за 4 млрд. щатски долари, с цел да финансира падежи по остарели излъчвания и да покрие бюджетния си недостиг. За същия интервал, Полша се насочва към американския пазар с издаването облигации на стойност 8 млрд. щатски $, като това е най-голямата емисия на държавни облигации в долари за страната. Тази емисия включва три транша с разнообразни падежи, което разрешава на страната да разшири достъпа си до световен капитал и да отговори на дълготрайните си бюджетни потребности. Полша планува и нови излъчвания на облигации в долари през идната година. В стопанските системи на Полша и Румъния, които са изправени пред предизвикването на плаващия курс на националната валута и инфлационен риск, доларовото финансиране има още една основна роля: понижава натиска върху локалните лихвени равнища и разноските за дълга посредством достъп до по-ликвидния интернационален пазар. Това основава известна непоклатимост, като разрешава на тези страни да отговорят на краткосрочни фискални потребности, без да разчитат прекалено на изсмукване на вътрешните спестявания.
Предизвикателства и благоприятни условия пред България
Въпреки позитивните аспекти на външното финансиране, потреблението на щатския $ носи и своите опасности – валутен и лихвен. При повишение на лихвените проценти в Съединени американски щати, това би нараснало разноските за обслужване на доларовия дълг – това би било изключително неподходящо при разминаване на етапите на бизнес цикъла в Съединени американски щати и общия пазар на Европейски Съюз, защото високите лихви в Съединени американски щати биха отразявали висок напредък, до момента в който в същия миг европейската стопанска система, от която част са България и останалите страни в ЦИЕ, може да бъдат в криза. Валутният риск отразява разминаването на динамичността на брутния вътрешен артикул и обществените доходи в стопанска система, доста обвързана с замяна с сътрудници, употребяващи еврото, и разноски по обслужване на дълга, деноминирани в долари.
По материала работи Павел Патаков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна икономика
България е страна с невисок държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт спрямо доста европейски страни. Въпреки това, структурата на дълга е от огромно значение в условия на световна икономическа неустойчивост и повишаващи се лихвени проценти. Според Евростат, към второто тримесечие на 2024 година България има едни от най-ниските равнища на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в ЕС (22.1%), изпреварвайки страни като Естония (23.8%) и Люксембург (26.8%).
Според последни данни на Евростат, 75% от дълга на България е деноминиран в евро. Високият % на държавния дълг в евро отразява лимитираните благоприятни условия на локалния пазар, обусловени от към момента слабото развиване на финансовото ходатайство и наличие на институционални вложители, както и мащаба и профила на общото струпване на дълготрайни спестявания на локалните семейства и бизнес. Издавайки дълг в задгранична валута България има доста по-широк достъп до финансиране, който е обвързван и с неведнъж по-високата ликвидност на дълговите пазари в огромни финансови центрове на задгранични пазари. Тук е нужно да отбележим, че въпреки страните отвън еврозоната да имат забележителен дял на дълга, деноминиран в евро, България се откроява отчетливо с най-голям дял. На база на тази наклонност, само Румъния записва близки равнища до 50%, когато приказваме за дълг в задгранична валута.
Ролята на излъчвания в щатски долари
През 2024 година България възобнови издаването на облигации, деноминирани в щатски долари, с което страната се завърна на американския пазар след години на липса на излъчвания в тази валута, по-конкретно от 2002г. насам. Тогава бе осъществена противоположната интервенция на два пъти – държавен дълг в размер на 1,33 милиарда долара и 866 млн. долара бе сменен, като предмет на подмяна бяха Брейди-облигации, дължими в щатски долари, с новоиздадени световни еврооблигации. В резултат на което, чистото понижение на дълга бе съответно 80 млн. долара и 243 млн. $, като при конверсията бяха погасени облигации с плаваща рента и сменени с бумаги с закрепена рента. С тази стъпка България понижи валутния и лихвения риск пред фиска, от една страна, а в същото време сътвори бенчмарк за дълготрайна дългова емисия.
Стъпката по издаване на облигации в долари е значима и ще има структурни последици за ръководството на ликвидността на българския държавен дълг. Щатският $ остава най-широко употребяваната аварийна валута в света и обезпечава на България достъп до световен капитал, като притегля необятен кръг интернационалните вложители. Пазарите, на които се търгуват активи, деноминирани в $, са доста по-дълбоки и обезпечават достъп до нови категории вложители. Това на собствен ред е причина за по-голяма ликвидност на българските облигации. Емитирането на дълг в щатски долари може също по този начин да улесни България в сключването на покупко-продажби с по-дълги падежи и при по-изгодни лихвени условия, изключително спрямо по-ограничените благоприятни условия при издаването на облигации единствено в евро, за които към момента обсегът и дълбочината на пазара са по-ограничени. Емисиите в долари в допълнение способстват към стратегическата диверсификация на валутния риск и обезпечава на страната повече благоприятни условия за гъвкаво ръководство на фискалната политика в условия на стопански провокации.
Сравнение с други страни в района
Румъния и Полша също употребяват доларови облигации като част от структурата на дълга си, само че всяка от тези страни има характерни цели и провокации в подтекста на това финансиране. Полша и Румъния се насочват към набиране на дългов запас на пазари, употребяващи щатския $ за привличане на капитал за основни планове и за посрещане на бюджетни провокации, в това число обществени и отбранителни разноски, които в допълнение натоварват бюджета. През първото тримесечие на 2024 година Румъния издава обществен дълг за 4 млрд. щатски долари, с цел да финансира падежи по остарели излъчвания и да покрие бюджетния си недостиг. За същия интервал, Полша се насочва към американския пазар с издаването облигации на стойност 8 млрд. щатски $, като това е най-голямата емисия на държавни облигации в долари за страната. Тази емисия включва три транша с разнообразни падежи, което разрешава на страната да разшири достъпа си до световен капитал и да отговори на дълготрайните си бюджетни потребности. Полша планува и нови излъчвания на облигации в долари през идната година. В стопанските системи на Полша и Румъния, които са изправени пред предизвикването на плаващия курс на националната валута и инфлационен риск, доларовото финансиране има още една основна роля: понижава натиска върху локалните лихвени равнища и разноските за дълга посредством достъп до по-ликвидния интернационален пазар. Това основава известна непоклатимост, като разрешава на тези страни да отговорят на краткосрочни фискални потребности, без да разчитат прекалено на изсмукване на вътрешните спестявания.
Предизвикателства и благоприятни условия пред България
Въпреки позитивните аспекти на външното финансиране, потреблението на щатския $ носи и своите опасности – валутен и лихвен. При повишение на лихвените проценти в Съединени американски щати, това би нараснало разноските за обслужване на доларовия дълг – това би било изключително неподходящо при разминаване на етапите на бизнес цикъла в Съединени американски щати и общия пазар на Европейски Съюз, защото високите лихви в Съединени американски щати биха отразявали висок напредък, до момента в който в същия миг европейската стопанска система, от която част са България и останалите страни в ЦИЕ, може да бъдат в криза. Валутният риск отразява разминаването на динамичността на брутния вътрешен артикул и обществените доходи в стопанска система, доста обвързана с замяна с сътрудници, употребяващи еврото, и разноски по обслужване на дълга, деноминирани в долари.
По материала работи Павел Патаков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ