Какво разкри войната в Украйна за режима на Путин
Въпреки поредицата от гафове, неверни преценки и обрати на бойното поле, които в множеството естествени страни сигурно биха довели до свалянето му от поста, президентът Владимир Путин към момента е на върха на властта в Русия. Той продължава да дефинира контурите на войната на страната си против Украйна. Той управлява нашествието, макар че генералите под него наподобява носят отговорност на бойното поле. (Това заменяне се прави, с цел да се защищити от ответни удари, в случай че нещо се обърка). Путин и хората директно към него работят директно за активизиране на руснаците на вътрешния фронт и за манипулиране на публичното мнение за нашествието в чужбина. В някои връзки той съумява в тази осведомителна война.
Войната разкри цялостния обсег на персонализираната политическа система на Путин. След към този момент 23 години отпред на съветската страна няма явни механизми за надзор на властта му. Институциите отвън Кремъл имат малко значение. " Никога не бих си показал, че ще ми липсва Политбюро ", споделя Рене Ниберг, някогашният финландски дипломат в Москва. " В Русия няма политическа организация, която да има властта да държи президента и главнокомандващия виновни ". Дипломати, политици и анализатори са заклещени в циничен кръг – в безконечен спор между тях, с цел да схванат какво желае Путин и по какъв начин Западът може да повлияе на държанието му.
Определянето на действителните цели на Путин може да се окаже трудно; като антизападен автократ, той има дребна изгода от общественото откриване на желанията си. Но през последната година някои от тях станаха задоволително ясни. От февруари 2022 година насам светът научи, че Путин желае да сътвори нова версия на съветската империя въз основа на своите заложби от руската ера и своите тълкования на историята. Самото започване на нашествието сподели, че възгледите му за минали събития могат да го предизвикат да аргументи голямо човешко страдалчество. Стана ясно, че другите страни и участници не могат да създадат съвсем нищо, с цел да възпрат Путин от воденето на война, в случай че той е решен да го направи, и че съветският президент ще приспособява остарели разкази, както и ще схване нови, с цел да отговори на задачите си.
Но събитията от началото на 2023 година демонстрираха, че има способи да се ограничи Путин, изключително в случай че се задейства задоволително необятна коалиция от страни. Те също по този начин демонстрираха, че Западът ще би трябвало да удвои напъните си за подсилване на такава дипломатическа и военна коалиция. Защото даже в този момент, след година на кръвопролития, Путин към момента е уверен, че може да победи.
След една година войната в Украйна сподели, че убежденията на Путин и неговата кохорта към момента се коренят в руските рамки и разкази, покрити с глазурата на съветския империализъм. Концепциите от руската ера за геополитика, сфери на въздействие, Изток против Запад и " ние " против " тях " оформят мисленето в Кремъл. За Путин тази война на процедура е битка с Вашингтон, сходна на Корейската война и други спорове от епохата на Студената война. Основният съперник на Русия остават Съединените щати, а не Украйна. Путин желае да договаря непосредствено с Вашингтон, с цел да " съобщи " Украйна, като крайната цел е да накара американския президент да съобщи с автограф бъдещето на страната. Той няма предпочитание да се срещне непосредствено с украинския президент Володимир Зеленски. Неговата цел си остава типът на съглашението, реализирано през 1945 година в Ялта, когато президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт и английският министър-председател Уинстън Чърчил седят против руския водач Йосиф Сталин и одобряват господството на Москва в Източна Европа след Втората международна война, без да се съветват със страните, наранени от тези решения.
За Русия Втората международна война - Великата отечествена война, както я назовават руснаците - е крайъгълен камък и централна тематика на спора в Украйна. Акцентът, който Путин сложи преди една година върху това да отърве Украйна от нацистите, ненапълно остана на назад във времето. Тази година той се концентрира главно върху победния резултат от 1945 година Посланието на Путин към украинците, руснаците и света е, че успеха ще бъде на Русия и че Москва постоянно побеждава, без значение какъв брой висока е цената. Всъщност, започвайки с мненията преди новогодишната си тирада за 2023 година, Путин отхвърли представянето на войната в Украйна като просто специфична военна интервенция. Според него Русия е вкопчена в екзистенциална борба за своето оцеляване против Запада. Той още веднъж се връща към старите руски тактики и практики от 40-те години на предишния век, с цел да сплоти съветската стопанска система, политическа класа и общество в поддръжка на нашествието.
Путин е кадърен да се учи от неуспехите и да приспособява тактиката си по метод, който също припомня за метода на Сталин през Втората международна война, когато Съветският съюз отблъсква нацистка Германия в епохалната борба при Сталинград. През септември 2022 година, когато Русия очевидно губи на бойното поле, Путин подрежда активизирането на 300 000 спомагателни бойци. След това той афишира, че Русия е анексирала четири от най-ожесточено сражаващите се територии на Украйна: Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, променяйки военната и политическата картина на място и създавайки изкуствена алена линия. Путин нееднократно е правил промени във военното управление на Русия в сериозни моменти и е работил интензивно, с цел да обезпечи на страната си задоволително оръжия за военните дейности. Когато съветските сили започнаха да изпитват дефицит на оръжие, Путин закупи безпилотни самолети от Иран и муниции от Северна Корея.
Путин също по този начин на няколко пъти промени описа си за войната, с цел да накара съперниците си да гадаят до каква степен може да стигне. Той и други съветски публични лица, в това число неговият представител и външният министър, намерено декларират, че нахлуването в Украйна е имперска война и че границите на Русия още веднъж се уголемяват. Те твърдяха, че четирите анексирани украински територии са " вечно " съветски, само че по-късно допуснаха, че някои граници към момента могат да бъдат контрактувани с Украйна. Според известия във вестниците те са упорствали за цялостното завземане на Донецк и Луганск до март, само че също по този начин са показали, че може да се стигне до ново нахлуване против Киев. На този стадий от спора действителните военни цели на Русия остават неразбираеми.
Това, което е ясно, е следното: след повече от две десетилетия на власт, Путин има опит в настройването на хора, групи и страни едни против други и потреблението на техните недостатъци в своя изгода. Той схваща слабите места на европейските и интернационалните институции, както и уязвимостта на обособените водачи. Знае по какъв начин да се възползва от дебатите в НАТО и от различията във връзка с военните разноски и поръчките. Той се възползва от европейските и американските партийни разделения (включително от обстоятелството, че единствено една трета от републиканците считат, че Съединените щати би трябвало да поддържат Украйна), с цел да популяризира дезинформация и да манипулира публичното мнение.
У дома, в Русия, Путин се оказа податлив да допусне някои ястребови несъгласия и диспути по отношение на войната, в това число ропота на провоенно настроени коментатори и блогъри, които са служили в армията. Той се стреми да употребява тези диспути, с цел да активизира поддръжка за своята политика. Но макар че Путин умее да ръководи разногласията, той не постоянно може да управлява наличието и тона на тези разногласия, тъкмо както не може да управлява бойните дейности. Някои от вътрешните мнения за войната станаха язвителни и даже застрашаващи позицията на Путин. Има спекулации, че Евгений Пригожин, началник на паравоенната формация " Вагнер ", чиито сили водят някои от най-кървавите боеве в Украйна, може даже да завземе властта в някакъв миг в бъдеще. Изглежда, че жертвите на Русия по време на войната наближават 200 000 души. Смята се, че през миналата година до един милион души са напуснали Русия, тъй като се опълчват на нашествието или просто с цел да избегнат да бъдат мобилизирани. В това отношение светът разбра, че опциите за насила на Путин имат своите граници, въпреки че всеобщото овакантяване на инакомислещите като че ли оставя след себе си едно видимо по-спокойно болшинство.
Руските съперници на войната може би не са имали никакъв късмет да спрат Путин да нахлуе в Украйна на 24 февруари 2022 година И нито един от механизмите и практиките на Съединените щати и Европа за поддържане на мира след Втората международна война и Студената война не е имал огромно, в случай че въобще е имало такова, въздействие върху вземането на неговите решения. Западът явно не съумя да спре Путин да обмисли или да стартира нашествието. Въпреки това публикуването от страна на Съединените щати на разкрити разследващи данни преди 24 февруари обясни съветските цели и готовност и оказа помощ на проукраинската западна коалиция бързо да се сплоти, откакто войната стартира. Освен това миналата година сподели, че даже и да не може да бъде възпрян, Путин може да бъде разколебан да предприеме избрани дейности в съответен подтекст.
Стратегическите сътрудници на Русия, като Китай и Индия, разкритикуваха заканите на Путин да употребява нуклеарни оръжия на бойното поле. Той позволи доставките на зърно от Украйна през Черно море след недоволства от страна на Организацията на обединените народи, Турция и африканските страни. Путин и Кремъл не престават да се стремят да поддържат поддръжката на страните сътрудници, както беше демонстрирано по време на срещата на Г-20 през ноември 2022 година в Бали, Индонезия. Изглежда, че Русия към момента не желае да води борба с НАТО. Тя заобикаля да уголемява военните си дейности отвън Украйна (поне досега), в това число като не обстрелва конвои с военни доставки, влизащи в страната от Полша или Румъния. Но нападателната изразителност на Москва се повишаваше и понижаваше по време на войната. Бившият съветски президент Дмитрий Медведев, в миналото прочут като сдържан водач, подготвен да се сближи със Запада, в този момент играе ролята на нападателното куче на Путин, като от време на време заплашва с нуклеарен Армагедон.
Кремъл е уверен, че Западът в последна сметка ще се умори да поддържа Украйна. Путин има вяра, че на Запад ще настъпят политически промени, които могат да бъдат преференциални за Москва. Той се надява на завръщането на популисти на власт в тези страни, които ще се откажат от поддръжката на страните си за Украйна. Путин също по този начин продължава да е убеден, че в последна сметка може да възвърне предвоенните връзки на Русия с Европа и че Русия може и ще стане още веднъж част от икономическите, енергийните, политическите структури и структурите за сигурност на Европа, в случай че се задържи задоволително дълго (както Башар Асад в Близкия изток, оставайки на власт в Сирия). Ето за какво Русия е видимо сдържана в някои политически сфери. Путин е уверен, че може да раздели ползите на Москва, тъй като Русия не е изолирана в интернационален проект, макар всички старания на Запада. Само 34 страни са наложили наказания на Русия от началото на войната. Русия към момента има лостове за въздействие в непосредственото си съседство с доста от страните, които в миналото са били част от Съветския съюз, макар че тези страни желаят да запазят отдалеченост от Москва и войната. Русия продължава да построява връзки в Африка, Азия, Латинска Америка и Близкия изток. Китай, дружно с Индия и други основни страни от световния Юг, се въздържаха при гласуването в поддръжка на Украйна в Организация на обединените нации, даже когато техните водачи от време на време показваха неразбиране и неодобрение от държанието на Москва. Търговията сред Русия и тези страни се е нараснала - в някои случаи много фрапантно - от началото на спора. Също по този начин 87 страни към момента оферират на съветските жители безвизов режим, в това число Аржентина, Египет, Израел, Мексико, Тайланд, Турция и Венецуела. Руските разкази за войната получиха известност в световния Юг, където Путин постоянно наподобява има по-голямо въздействие от Запада - и сигурно по-голямо от това на Украйна.
Западните държавни управления би трябвало да усъвършенстват своя роман, с цел да се опълчват на този на Кремъл. Те би трябвало да се съсредоточат върху укрепването на устойчивостта на Европа и НАТО дружно с тази на Украйна, с цел да лимитират насилието на Путин. Те би трябвало да усилят интернационалните дипломатически старания на Запада, в това число в Организация на обединените нации, с цел да разубедят Путин да предприеме съответни дейности, като да вземем за пример потребление на нуклеарни оръжия, набези против конвои за Украйна, продължаваща ескалация на бойното поле за завладяване на повече територии или възобновяване на нападението против Киев.
Западът би трябвало да даде ясно да се разбере, че връзките на Русия с Европа скоро ще бъдат непоправими. Няма да има връщане към предходните връзки, в случай че Путин продължи напред. Светът не може постоянно да сдържа Путин, само че ясните връзки и по-силните дипломатически ограничения могат да го накарат да ограничи част от експанзията си и в последна сметка да се съгласи на договаряния.
Събитията от последната година би трябвало да откажат всички от правенето на огромни прогнози. Малко хора отвън Украйна да вземем за пример чакаха войната или имаха вяра, че Русия ще се оправи толкоз зле с нашествието си. Никой не знае какво тъкмо ни чака през 2023 година
Това включва и Путин. Засега наподобява, че той управлява обстановката, само че Кремъл може да се окаже сюрпризиран. Събитията постоянно се развиват по трагичен метод. Както сподели войната в Украйна, доста неща не вървят съгласно проектите на Кремъл./БГНЕС
------------------------------------------------------------
Фиона Хил и Анжела Стент, „ Форин Афеърс ”
Войната разкри цялостния обсег на персонализираната политическа система на Путин. След към този момент 23 години отпред на съветската страна няма явни механизми за надзор на властта му. Институциите отвън Кремъл имат малко значение. " Никога не бих си показал, че ще ми липсва Политбюро ", споделя Рене Ниберг, някогашният финландски дипломат в Москва. " В Русия няма политическа организация, която да има властта да държи президента и главнокомандващия виновни ". Дипломати, политици и анализатори са заклещени в циничен кръг – в безконечен спор между тях, с цел да схванат какво желае Путин и по какъв начин Западът може да повлияе на държанието му.
Определянето на действителните цели на Путин може да се окаже трудно; като антизападен автократ, той има дребна изгода от общественото откриване на желанията си. Но през последната година някои от тях станаха задоволително ясни. От февруари 2022 година насам светът научи, че Путин желае да сътвори нова версия на съветската империя въз основа на своите заложби от руската ера и своите тълкования на историята. Самото започване на нашествието сподели, че възгледите му за минали събития могат да го предизвикат да аргументи голямо човешко страдалчество. Стана ясно, че другите страни и участници не могат да създадат съвсем нищо, с цел да възпрат Путин от воденето на война, в случай че той е решен да го направи, и че съветският президент ще приспособява остарели разкази, както и ще схване нови, с цел да отговори на задачите си.
Но събитията от началото на 2023 година демонстрираха, че има способи да се ограничи Путин, изключително в случай че се задейства задоволително необятна коалиция от страни. Те също по този начин демонстрираха, че Западът ще би трябвало да удвои напъните си за подсилване на такава дипломатическа и военна коалиция. Защото даже в този момент, след година на кръвопролития, Путин към момента е уверен, че може да победи.
След една година войната в Украйна сподели, че убежденията на Путин и неговата кохорта към момента се коренят в руските рамки и разкази, покрити с глазурата на съветския империализъм. Концепциите от руската ера за геополитика, сфери на въздействие, Изток против Запад и " ние " против " тях " оформят мисленето в Кремъл. За Путин тази война на процедура е битка с Вашингтон, сходна на Корейската война и други спорове от епохата на Студената война. Основният съперник на Русия остават Съединените щати, а не Украйна. Путин желае да договаря непосредствено с Вашингтон, с цел да " съобщи " Украйна, като крайната цел е да накара американския президент да съобщи с автограф бъдещето на страната. Той няма предпочитание да се срещне непосредствено с украинския президент Володимир Зеленски. Неговата цел си остава типът на съглашението, реализирано през 1945 година в Ялта, когато президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт и английският министър-председател Уинстън Чърчил седят против руския водач Йосиф Сталин и одобряват господството на Москва в Източна Европа след Втората международна война, без да се съветват със страните, наранени от тези решения.
За Русия Втората международна война - Великата отечествена война, както я назовават руснаците - е крайъгълен камък и централна тематика на спора в Украйна. Акцентът, който Путин сложи преди една година върху това да отърве Украйна от нацистите, ненапълно остана на назад във времето. Тази година той се концентрира главно върху победния резултат от 1945 година Посланието на Путин към украинците, руснаците и света е, че успеха ще бъде на Русия и че Москва постоянно побеждава, без значение какъв брой висока е цената. Всъщност, започвайки с мненията преди новогодишната си тирада за 2023 година, Путин отхвърли представянето на войната в Украйна като просто специфична военна интервенция. Според него Русия е вкопчена в екзистенциална борба за своето оцеляване против Запада. Той още веднъж се връща към старите руски тактики и практики от 40-те години на предишния век, с цел да сплоти съветската стопанска система, политическа класа и общество в поддръжка на нашествието.
Путин е кадърен да се учи от неуспехите и да приспособява тактиката си по метод, който също припомня за метода на Сталин през Втората международна война, когато Съветският съюз отблъсква нацистка Германия в епохалната борба при Сталинград. През септември 2022 година, когато Русия очевидно губи на бойното поле, Путин подрежда активизирането на 300 000 спомагателни бойци. След това той афишира, че Русия е анексирала четири от най-ожесточено сражаващите се територии на Украйна: Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, променяйки военната и политическата картина на място и създавайки изкуствена алена линия. Путин нееднократно е правил промени във военното управление на Русия в сериозни моменти и е работил интензивно, с цел да обезпечи на страната си задоволително оръжия за военните дейности. Когато съветските сили започнаха да изпитват дефицит на оръжие, Путин закупи безпилотни самолети от Иран и муниции от Северна Корея.
Путин също по този начин на няколко пъти промени описа си за войната, с цел да накара съперниците си да гадаят до каква степен може да стигне. Той и други съветски публични лица, в това число неговият представител и външният министър, намерено декларират, че нахлуването в Украйна е имперска война и че границите на Русия още веднъж се уголемяват. Те твърдяха, че четирите анексирани украински територии са " вечно " съветски, само че по-късно допуснаха, че някои граници към момента могат да бъдат контрактувани с Украйна. Според известия във вестниците те са упорствали за цялостното завземане на Донецк и Луганск до март, само че също по този начин са показали, че може да се стигне до ново нахлуване против Киев. На този стадий от спора действителните военни цели на Русия остават неразбираеми.
Това, което е ясно, е следното: след повече от две десетилетия на власт, Путин има опит в настройването на хора, групи и страни едни против други и потреблението на техните недостатъци в своя изгода. Той схваща слабите места на европейските и интернационалните институции, както и уязвимостта на обособените водачи. Знае по какъв начин да се възползва от дебатите в НАТО и от различията във връзка с военните разноски и поръчките. Той се възползва от европейските и американските партийни разделения (включително от обстоятелството, че единствено една трета от републиканците считат, че Съединените щати би трябвало да поддържат Украйна), с цел да популяризира дезинформация и да манипулира публичното мнение.
У дома, в Русия, Путин се оказа податлив да допусне някои ястребови несъгласия и диспути по отношение на войната, в това число ропота на провоенно настроени коментатори и блогъри, които са служили в армията. Той се стреми да употребява тези диспути, с цел да активизира поддръжка за своята политика. Но макар че Путин умее да ръководи разногласията, той не постоянно може да управлява наличието и тона на тези разногласия, тъкмо както не може да управлява бойните дейности. Някои от вътрешните мнения за войната станаха язвителни и даже застрашаващи позицията на Путин. Има спекулации, че Евгений Пригожин, началник на паравоенната формация " Вагнер ", чиито сили водят някои от най-кървавите боеве в Украйна, може даже да завземе властта в някакъв миг в бъдеще. Изглежда, че жертвите на Русия по време на войната наближават 200 000 души. Смята се, че през миналата година до един милион души са напуснали Русия, тъй като се опълчват на нашествието или просто с цел да избегнат да бъдат мобилизирани. В това отношение светът разбра, че опциите за насила на Путин имат своите граници, въпреки че всеобщото овакантяване на инакомислещите като че ли оставя след себе си едно видимо по-спокойно болшинство.
Руските съперници на войната може би не са имали никакъв късмет да спрат Путин да нахлуе в Украйна на 24 февруари 2022 година И нито един от механизмите и практиките на Съединените щати и Европа за поддържане на мира след Втората международна война и Студената война не е имал огромно, в случай че въобще е имало такова, въздействие върху вземането на неговите решения. Западът явно не съумя да спре Путин да обмисли или да стартира нашествието. Въпреки това публикуването от страна на Съединените щати на разкрити разследващи данни преди 24 февруари обясни съветските цели и готовност и оказа помощ на проукраинската западна коалиция бързо да се сплоти, откакто войната стартира. Освен това миналата година сподели, че даже и да не може да бъде възпрян, Путин може да бъде разколебан да предприеме избрани дейности в съответен подтекст.
Стратегическите сътрудници на Русия, като Китай и Индия, разкритикуваха заканите на Путин да употребява нуклеарни оръжия на бойното поле. Той позволи доставките на зърно от Украйна през Черно море след недоволства от страна на Организацията на обединените народи, Турция и африканските страни. Путин и Кремъл не престават да се стремят да поддържат поддръжката на страните сътрудници, както беше демонстрирано по време на срещата на Г-20 през ноември 2022 година в Бали, Индонезия. Изглежда, че Русия към момента не желае да води борба с НАТО. Тя заобикаля да уголемява военните си дейности отвън Украйна (поне досега), в това число като не обстрелва конвои с военни доставки, влизащи в страната от Полша или Румъния. Но нападателната изразителност на Москва се повишаваше и понижаваше по време на войната. Бившият съветски президент Дмитрий Медведев, в миналото прочут като сдържан водач, подготвен да се сближи със Запада, в този момент играе ролята на нападателното куче на Путин, като от време на време заплашва с нуклеарен Армагедон.
Кремъл е уверен, че Западът в последна сметка ще се умори да поддържа Украйна. Путин има вяра, че на Запад ще настъпят политически промени, които могат да бъдат преференциални за Москва. Той се надява на завръщането на популисти на власт в тези страни, които ще се откажат от поддръжката на страните си за Украйна. Путин също по този начин продължава да е убеден, че в последна сметка може да възвърне предвоенните връзки на Русия с Европа и че Русия може и ще стане още веднъж част от икономическите, енергийните, политическите структури и структурите за сигурност на Европа, в случай че се задържи задоволително дълго (както Башар Асад в Близкия изток, оставайки на власт в Сирия). Ето за какво Русия е видимо сдържана в някои политически сфери. Путин е уверен, че може да раздели ползите на Москва, тъй като Русия не е изолирана в интернационален проект, макар всички старания на Запада. Само 34 страни са наложили наказания на Русия от началото на войната. Русия към момента има лостове за въздействие в непосредственото си съседство с доста от страните, които в миналото са били част от Съветския съюз, макар че тези страни желаят да запазят отдалеченост от Москва и войната. Русия продължава да построява връзки в Африка, Азия, Латинска Америка и Близкия изток. Китай, дружно с Индия и други основни страни от световния Юг, се въздържаха при гласуването в поддръжка на Украйна в Организация на обединените нации, даже когато техните водачи от време на време показваха неразбиране и неодобрение от държанието на Москва. Търговията сред Русия и тези страни се е нараснала - в някои случаи много фрапантно - от началото на спора. Също по този начин 87 страни към момента оферират на съветските жители безвизов режим, в това число Аржентина, Египет, Израел, Мексико, Тайланд, Турция и Венецуела. Руските разкази за войната получиха известност в световния Юг, където Путин постоянно наподобява има по-голямо въздействие от Запада - и сигурно по-голямо от това на Украйна.
Западните държавни управления би трябвало да усъвършенстват своя роман, с цел да се опълчват на този на Кремъл. Те би трябвало да се съсредоточат върху укрепването на устойчивостта на Европа и НАТО дружно с тази на Украйна, с цел да лимитират насилието на Путин. Те би трябвало да усилят интернационалните дипломатически старания на Запада, в това число в Организация на обединените нации, с цел да разубедят Путин да предприеме съответни дейности, като да вземем за пример потребление на нуклеарни оръжия, набези против конвои за Украйна, продължаваща ескалация на бойното поле за завладяване на повече територии или възобновяване на нападението против Киев.
Западът би трябвало да даде ясно да се разбере, че връзките на Русия с Европа скоро ще бъдат непоправими. Няма да има връщане към предходните връзки, в случай че Путин продължи напред. Светът не може постоянно да сдържа Путин, само че ясните връзки и по-силните дипломатически ограничения могат да го накарат да ограничи част от експанзията си и в последна сметка да се съгласи на договаряния.
Събитията от последната година би трябвало да откажат всички от правенето на огромни прогнози. Малко хора отвън Украйна да вземем за пример чакаха войната или имаха вяра, че Русия ще се оправи толкоз зле с нашествието си. Никой не знае какво тъкмо ни чака през 2023 година
Това включва и Путин. Засега наподобява, че той управлява обстановката, само че Кремъл може да се окаже сюрпризиран. Събитията постоянно се развиват по трагичен метод. Както сподели войната в Украйна, доста неща не вървят съгласно проектите на Кремъл./БГНЕС
------------------------------------------------------------
Фиона Хил и Анжела Стент, „ Форин Афеърс ”
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ