Изобретяването на тиксото
Въпреки истинското си име, Scotch (от англ. ез. – шотландец), лепенката не е измислена от шотландците. Тя е изобретена от мъж на име Ричард Дрю от Минесота, който напуща висшето си обучение и работи за дребна компания за шкурки, учредена през 1902 година и зовяща се Minnesota Mining and Manufacturing. Тя по-късно ще стане известна като 3M. Самото име „ Scotch “ си има лична история, която се оказва съвсем толкоз забавна, колкото и изобретяването на самото тиксо.
Ричард Гърли Дрю, както е родното му име, е роден в Сейнт Пол, Минесота през 1899 година, Дрю прекарва една година в университета в щата си като се записва в програмата по машиностроене, а след нея приключва. Той съумява да заплати за каквото малко време прекарва в университета като свири на банджо и включва тази информация, когато изпраща молбата си за откритата позиция на лабораторен механик в 3М. Ричард получава работата и по този начин стартира да се написа история…
През 20-те години на 20 век е доста съвременно колите да се боядисват в два тона багра, което е ужасно главоболие за бояджиите. За да заобиколят компликациите на този тип боядисване, най-голямата от които е, че колата би трябвало да се разглоби и всяка част да се боядисва настрана, бояджии и механиците тестват най-различни способи. За страдание, техните опити се оказват все несполучливи. На някои места се залепят вестници върху към този момент готовите елементи на колата, до момента в който други употребяват хартиена лента. Тези техники обаче постоянно оставят отпечатъци от лепило върху колата, които са сложни за премахване. Разбира се, това значи също, че бояджиите би трябвало да свършат цялата работа отначало.
Мостра на плата креп
Една от отговорностите на Дрю в 3M е да доставя образци на разнообразни размери шкурки на локалните автомонтьорски работилници, които да ги тестват. Там постоянно чува служащите, които дават отговор за боята, да се оплакват от проблемите с лентата, която употребяват. На 23-годишният тогава лаборант му хрумва концепцията да сътвори нова лента, която да залепва компактно, тъй че боята да не се разтича, където не би трябвало, както и по-късно да се отлепя чисто, без да оставя следи от лепило или части от себе си. Дрю взима лепилото, което се употребява от 3M при производството на шкурките като начало на плана си. Оттам му лишава две години да опитва с разнообразни типове лепила, които нанася върху ленти от креп, с цел да уцели най-сетне вярната композиция. И по този начин през 1925 година се ражда скочът, тиксото, лепенката или както и да го назоваваме през днешния ден.
Успехът на Scotch Brand Masking Tape разрешава на Дрю да се издигне нагоре в корпоративната подчиненост на 3M. Така през 1929 година позицията му на механически шеф в лабораторията му разрешава да развие и друга своя концепция.
Целофанът е бил изобретен неотдавна от DuPont и се употребява от бакалии и пекари като санитарно средство за пакетиране на хранителни им артикули. Въпреки това, няма комфортен метод да се запечати целофанът с тиксо, тъй като лепилото е върху цветна поставка и вреди на външния тип. Така Дрю и неговият екип от изобретатели създават лента, която употребява самия транспарантен целофан като поставка.
За страдание, машината, която 3M употребява, с цел да нанесе лепилото върху целофановата основа, я раздира, а самото лепило, когато се поставя върху нея, наподобява кехлибарено. Екипът в последна сметка основава ново транспарантно лепило и модифицира машините да работят с целофан. Новата лента се споделя Scotch Brand Cellulose Tape (като на фотографията най-горе), само че за жал наподобява, че не се харесва на магазинерите, към които е таргетирано, макар звънливите мнения от няколко теста, които компанията прави. Това става, тъй като DuPont към този момент е пуснал на пазара целофан, който може да бъде запечатан с топлота.
…
И по този начин, всичко това ни връща към метода, по който името Scotch се дава на лепящите лентите на 3M. Когато Дрю и компанията стартират да дават на бояджиите на коли да тестват новия им артикул, един художник се оплаква от липса на лепило върху лентата. Една версия на историята твърди, че бояджията попитал: „ Why so Scotch with the adhesive? “ („ Защо толкоз по шотландски с лепилото? “, ползвайки „ шотландски “, както ние бихме употребявали „ габровски “ – в смисъл на стиснато). Друга версия гласи, че бояджията споделя: „ Take this back to your Scotch bosses and tell them to put more adhesive on it. “ („ Върнете това назад на вашите шотландски шефове и им кажете да слагат повече лепило върху него. “, което носи същия смисъл)
Дрю ползва повече лепило върху лентата и в последна сметка я кръщава с името, което самите бояджиите й дават.
