Украйна устоя на руската инвазия. Ще издържи ли и икономиката й?
Въпреки контранастъплението на украинската войска и отдръпването на съветските войски от Херсон, стопанската система на Украйна е пред колапс, написа.
Една продължителна война на безсилие, която към този момент наподобява евентуална, би подложила страната на в допълнение напрежение.
За държавното управление в Киев разноските за водене на войната, паралелно с напъните за облекчаване на материалните потребности на жителите, ще нарастват, даже и в случай че украинската войска продължава да печели позиции.
Още по-лошото е, че с настъпването на зимата Русия, разочарована от военните си неуспехи, евентуално ще бъде стимулирана да осакати стопанската система на Украйна в оптималната степен, кразрушавайки критичнаинфраструктура.
Само във вторник тази седмица на територията на Украйна паднаха почти 90 съветски ракети.
От тази позиция, най-големият проблем на Киев може да не е военната опасност, представлявана от армията на Путин, а по-скоро оправянето с заличаването, което съветските офанзиви предизвикват на стопанската система и инфраструктурата.
И то във време, в което външната помощ, от която украинзите обезверено се нуждаят, може да намалее поради влошаващите се стопански условия на Запад, написа в коментар за New York Times военният специалист Раджан Менон, който е учител по защита и сигурност в Columbia University.
Въпреки поредицата от военни неуспехи, Русия към момента има голяма разрушителна мощност. Само през последните седмици нейните ракети и дронове са нанесли удари върху 40% от енергийната инфраструктура на Украйна, предизвиквайки непрекъснати спирания на тока в цялата страна.
Ракетните баражи оставиха към 4.5 милиона украинци без електричество. 80% от жителите на Киев са лишени от вода, а 350 000 домове останаха без ток.
И, както демонстрираха събитията от тази седмица, Русия няма никакво желание да се отхвърля.
На фона на всичко това, водачите на Украйна би трябвало да посрещнат главните потребности на своя народ.
Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси заяви този месец, че 6 милиона украинци към този момент са били обект на вътрешно разселване, а други 7 милиона са потърсили леговище в чужбина.
Безработицата в страната е достигнала 35% през второто тримесечие на тази година, съгласно Националната банка на Украйна. Нивото на беднотия, което беше 2.5% през 2020 година, към този момент се приближава до 25% и продължава да пораства.
Тежкото състояние на Украйна отразява един исторически модел, написа още Раджан Менон. Продължителните войни постоянно опустошават стопанските системи на воюващите страни и отрицателните резултати остават да работят дълго след края на борбата.
Оценките за възобновяване на следвоенна Украйна варират от 349 милиарда до 750 милиарда $, даже преди да може да се планува и оцени цялостният мащаб на разрушенията.
Въпреки че се планува потреблението на иззети съветски активи за покриване на част от разноските, то може да се натъкне на безчет правни спънки. Всички тези въпроси обаче са част от бъдещето, до момента в който сега държавното управление в Киев има по-неотложни проблеми.
Световната банка предвижда, че Брутният вътрешен продукт на Украйна ще се свие с 35% тази година, а съгласно други анализатори, свиването може да доближи и до 40%. Въпреки че Националната банка на Украйна чака икономическата агресия да се възобнови през 2023 година, даже връщането към предвоенния Брутният вътрешен продукт ще изисква доста години на бърз напредък.
Месечният бюджетен недостиг на Украйна възлиза на общо 5 милиарда $ и държавното управление беше насила да потърси незабавна помощ от Запада и Международния валутен фонд.
Премиерът Денис Шмихал сподели неотдавна, че като се има поради предстоящата разлика сред разноските и приходите на хазната, страната му ще се нуждае от 42 милиарда $ помощ за 2023 година
Президентът Володимир Зеленски добави още 17 милиарда $ за възобновяване на развалени или разрушени електроцентрали и жилища. Взети дружно, тези суми се равняват на съвсем 30% от настоящия БВП на Украйна.
Войната докара до внезапен спад в търговията. До края на септември комерсиалният недостиг се е удвоил, достигайки 6.1 милиарда $. Износът на селскостопански артикули, който възлиза на 27.8 милиарда $ през 2021 година и съставлява 41% от общия експорт, беше изключително мощно обиден, тъй като Русия завладя украинските пристанища на Азовско и Черно море.
Атаките на Русия против икономическите активи на Украйна не са нови, само че те доближиха нови висоти след офанзивата на Украйна на 8 октомври против моста през Керченския пролив, свързващ Русия и Крим.
Още в същия ден Путин назначи военачалник Сергей Суровикин да управлява „ специфичната интервенция “ в Украйна. Генерал Суровикин, който стана прочут с безмилостното си въздушно нахлуване против Алепо, до момента в който командваше съветските сили в Сирия през 2017 година, бързо приложи присъщата си тактика.
Най-вероятно той е наредил безмилостните офанзиви в Украйна, които са ориентирани към електрически мрежи, язовири, водопроводи, пречиствателни станции и топлоелектрически централи.
Електрическата мрежа към този момент е съществена цел за руснаците и те могат да я повредят в допълнение, като спрат доставките на гориво, нужни за поддържането ѝ. Украйна, която планираше да завоюва 1.5 милиарда евро през идната година от продажби на електрическа енергия в Европейския съюз, беше принудена да спре износа и евентуално ще би трябвало да разчита на задгранични снабдители, с цел да посрещне вътрешните си потребности.
Докато водачите на Украйна се пробват ръководят икономическата рецесия, основана от съветската инвазия, те получиха забележителна задгранична помощ.
Конгресът на Съединени американски щати отпусна близо 20 милиарда $ под формата на разнообразни типове икономическа и филантропична помощ. Администрацията на Байдън е предоставила 8.5 милиарда $ икономическа помощ до момента и възнамерява да добави още 4.5 милиарда $.
Европейски Съюз даде обещание 11 милиарда евро, само че изплати единствено 27% от сумата, и, за разлика от Съединените щати, основно в заеми, въпреки и при преференциални лихви. Англия способства с 1.6 милиарда паунда доникъде на годината, Световната банка даде 6 милиарда $ незабавно финансиране до юли, които са част от общо 13-те милиарда $, обезпечени от институцията за подкрепяне на Украйна.
Като се има поради икономическото усложнение на Украйна, тя обезверено се нуждае от непрестанен поток от големи материални и финансови помощи, само че този " избавителен пояс " може да бъде заплашен от притеснителните стопански трендове на Запад.
Донякъде те са резултат и от наложените наказания на Русия, особеноо скокът в цените на силата. Годишната инфлация в еврозоната се усили до 10.7% и надвишава 20% в трите балтийски страни.
В Съединените щати, макар позитивните вести за някои основни стопански индикатори, инфлацията е 7.7%, а във Англия - 11.1%. И защото централните банки към този момент покачват лихвените проценти в отговор на инфлацията, западните стопански системи могат да изпаднат в криза.
Помощта за Украйна надали ще " пресъхне " изцяло, само че на западните държавни управления може да им е по-трудно да оправдаят изпращането на милиарди долари в Киев, до момента в който личните им жители търпят растящите цени и увеличаващата се безработица.
Освен това Международният валутен фонд и Световната банка получават " позвънявания " за помощ и от други елементи на света, в това число от страни с ниски и даже междинни приходи, които страдат от увеличаващите се лихви по техните дългови заплащания.
По данни на Организация на обединените нации, 54 страни към този момент имат „ тежки дългови проблеми “. Икономическите неприятности за тях може да се влошат в допълнение, защото доларът нараства поради по-високите лихвени проценти и усилва цените на вносните хранителни артикули.
Западът даде обещание да поддържа Украйна, до момента в който съветските войски не изоставен нейната територия. Постигането на този резултат обаче може да отнеме доста повече време и запаси, в сравнение с се очакваше в първите месеци на войната.
До този миг украинците устояха на съветската инвазия със забележителна непримиримост. Но, за жалост, ще бъдат изправени пред опасността икономическите проблеми, подбудени от войната, да се окажат доста по-неразрешими.
Една продължителна война на безсилие, която към този момент наподобява евентуална, би подложила страната на в допълнение напрежение.
За държавното управление в Киев разноските за водене на войната, паралелно с напъните за облекчаване на материалните потребности на жителите, ще нарастват, даже и в случай че украинската войска продължава да печели позиции.
Още по-лошото е, че с настъпването на зимата Русия, разочарована от военните си неуспехи, евентуално ще бъде стимулирана да осакати стопанската система на Украйна в оптималната степен, кразрушавайки критичнаинфраструктура.
Само във вторник тази седмица на територията на Украйна паднаха почти 90 съветски ракети.
От тази позиция, най-големият проблем на Киев може да не е военната опасност, представлявана от армията на Путин, а по-скоро оправянето с заличаването, което съветските офанзиви предизвикват на стопанската система и инфраструктурата.
И то във време, в което външната помощ, от която украинзите обезверено се нуждаят, може да намалее поради влошаващите се стопански условия на Запад, написа в коментар за New York Times военният специалист Раджан Менон, който е учител по защита и сигурност в Columbia University.
Въпреки поредицата от военни неуспехи, Русия към момента има голяма разрушителна мощност. Само през последните седмици нейните ракети и дронове са нанесли удари върху 40% от енергийната инфраструктура на Украйна, предизвиквайки непрекъснати спирания на тока в цялата страна.
Ракетните баражи оставиха към 4.5 милиона украинци без електричество. 80% от жителите на Киев са лишени от вода, а 350 000 домове останаха без ток.
И, както демонстрираха събитията от тази седмица, Русия няма никакво желание да се отхвърля.
На фона на всичко това, водачите на Украйна би трябвало да посрещнат главните потребности на своя народ.
Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси заяви този месец, че 6 милиона украинци към този момент са били обект на вътрешно разселване, а други 7 милиона са потърсили леговище в чужбина.
Безработицата в страната е достигнала 35% през второто тримесечие на тази година, съгласно Националната банка на Украйна. Нивото на беднотия, което беше 2.5% през 2020 година, към този момент се приближава до 25% и продължава да пораства.
Тежкото състояние на Украйна отразява един исторически модел, написа още Раджан Менон. Продължителните войни постоянно опустошават стопанските системи на воюващите страни и отрицателните резултати остават да работят дълго след края на борбата.
Оценките за възобновяване на следвоенна Украйна варират от 349 милиарда до 750 милиарда $, даже преди да може да се планува и оцени цялостният мащаб на разрушенията.
Въпреки че се планува потреблението на иззети съветски активи за покриване на част от разноските, то може да се натъкне на безчет правни спънки. Всички тези въпроси обаче са част от бъдещето, до момента в който сега държавното управление в Киев има по-неотложни проблеми.
Световната банка предвижда, че Брутният вътрешен продукт на Украйна ще се свие с 35% тази година, а съгласно други анализатори, свиването може да доближи и до 40%. Въпреки че Националната банка на Украйна чака икономическата агресия да се възобнови през 2023 година, даже връщането към предвоенния Брутният вътрешен продукт ще изисква доста години на бърз напредък.
Месечният бюджетен недостиг на Украйна възлиза на общо 5 милиарда $ и държавното управление беше насила да потърси незабавна помощ от Запада и Международния валутен фонд.
Премиерът Денис Шмихал сподели неотдавна, че като се има поради предстоящата разлика сред разноските и приходите на хазната, страната му ще се нуждае от 42 милиарда $ помощ за 2023 година
Президентът Володимир Зеленски добави още 17 милиарда $ за възобновяване на развалени или разрушени електроцентрали и жилища. Взети дружно, тези суми се равняват на съвсем 30% от настоящия БВП на Украйна.
Войната докара до внезапен спад в търговията. До края на септември комерсиалният недостиг се е удвоил, достигайки 6.1 милиарда $. Износът на селскостопански артикули, който възлиза на 27.8 милиарда $ през 2021 година и съставлява 41% от общия експорт, беше изключително мощно обиден, тъй като Русия завладя украинските пристанища на Азовско и Черно море.
Атаките на Русия против икономическите активи на Украйна не са нови, само че те доближиха нови висоти след офанзивата на Украйна на 8 октомври против моста през Керченския пролив, свързващ Русия и Крим.
Още в същия ден Путин назначи военачалник Сергей Суровикин да управлява „ специфичната интервенция “ в Украйна. Генерал Суровикин, който стана прочут с безмилостното си въздушно нахлуване против Алепо, до момента в който командваше съветските сили в Сирия през 2017 година, бързо приложи присъщата си тактика.
Най-вероятно той е наредил безмилостните офанзиви в Украйна, които са ориентирани към електрически мрежи, язовири, водопроводи, пречиствателни станции и топлоелектрически централи.
Електрическата мрежа към този момент е съществена цел за руснаците и те могат да я повредят в допълнение, като спрат доставките на гориво, нужни за поддържането ѝ. Украйна, която планираше да завоюва 1.5 милиарда евро през идната година от продажби на електрическа енергия в Европейския съюз, беше принудена да спре износа и евентуално ще би трябвало да разчита на задгранични снабдители, с цел да посрещне вътрешните си потребности.
Докато водачите на Украйна се пробват ръководят икономическата рецесия, основана от съветската инвазия, те получиха забележителна задгранична помощ.
Конгресът на Съединени американски щати отпусна близо 20 милиарда $ под формата на разнообразни типове икономическа и филантропична помощ. Администрацията на Байдън е предоставила 8.5 милиарда $ икономическа помощ до момента и възнамерява да добави още 4.5 милиарда $.
Европейски Съюз даде обещание 11 милиарда евро, само че изплати единствено 27% от сумата, и, за разлика от Съединените щати, основно в заеми, въпреки и при преференциални лихви. Англия способства с 1.6 милиарда паунда доникъде на годината, Световната банка даде 6 милиарда $ незабавно финансиране до юли, които са част от общо 13-те милиарда $, обезпечени от институцията за подкрепяне на Украйна.
Като се има поради икономическото усложнение на Украйна, тя обезверено се нуждае от непрестанен поток от големи материални и финансови помощи, само че този " избавителен пояс " може да бъде заплашен от притеснителните стопански трендове на Запад.
Донякъде те са резултат и от наложените наказания на Русия, особеноо скокът в цените на силата. Годишната инфлация в еврозоната се усили до 10.7% и надвишава 20% в трите балтийски страни.
В Съединените щати, макар позитивните вести за някои основни стопански индикатори, инфлацията е 7.7%, а във Англия - 11.1%. И защото централните банки към този момент покачват лихвените проценти в отговор на инфлацията, западните стопански системи могат да изпаднат в криза.
Помощта за Украйна надали ще " пресъхне " изцяло, само че на западните държавни управления може да им е по-трудно да оправдаят изпращането на милиарди долари в Киев, до момента в който личните им жители търпят растящите цени и увеличаващата се безработица.
Освен това Международният валутен фонд и Световната банка получават " позвънявания " за помощ и от други елементи на света, в това число от страни с ниски и даже междинни приходи, които страдат от увеличаващите се лихви по техните дългови заплащания.
По данни на Организация на обединените нации, 54 страни към този момент имат „ тежки дългови проблеми “. Икономическите неприятности за тях може да се влошат в допълнение, защото доларът нараства поради по-високите лихвени проценти и усилва цените на вносните хранителни артикули.
Западът даде обещание да поддържа Украйна, до момента в който съветските войски не изоставен нейната територия. Постигането на този резултат обаче може да отнеме доста повече време и запаси, в сравнение с се очакваше в първите месеци на войната.
До този миг украинците устояха на съветската инвазия със забележителна непримиримост. Но, за жалост, ще бъдат изправени пред опасността икономическите проблеми, подбудени от войната, да се окажат доста по-неразрешими.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ