Астрономи направиха великолепни снимки на „космическата мрежа“ от галактически нишки
Въпреки че Вселената е огромно място и разположението на всички обекти в нея наподобява безредно, структурирането в нея е доста по-стриктно, в сравнение с ни се коства на пръв взор.
Според нашите модели на Вселената, както и все повечето доказателства по въпроса, влакна от тъмна материя свързват солидни обекти като галактики и космически купове в една голяма галактическа мрежа.
Именно по тези влакна тече водород, който от своя страна се влива в галактиките. Нишките обаче (и по-специално бледите излъчвания от дифузния водород) не се виждат изключително елементарно – изключително на фона на ярките сияещи звезди и галактиките и галактическото ядро. Картографирането им е още по-трудна задача.
Международен екип от астрономи, управителен от Роланд Бейкън от астрофизичния проучвателен център „ Лион “ във Франция, обаче направиха забележителен напредък в това отношение. Те съумяха да снимат непосредствено няколко влакна от галактическата мрежа в ранната Вселена, почти на 12 милиарда светлинни години от нас.
От една страна, техните резултати, реализирани след дългогодишни изследвания и разработки, съставляват най-силното досега доказателство за съществуването на галактическата мрежа. От друга, те откриват и доказателства, че огромна популация от галактики-джуджета подхданват водородните излъчвания (сияния) в нишките.
Поради обстоятелството, че е извънредно мъчно да забележим галактическата мрежа, до този миг доста от нашите доказателства по въпроса са били индиректни. Някои учени използваха метода, по който масата изкривява пространство-времето (т.нар. резултат на гравитационна леща), с цел да потърсят изкривявания по пътя на далечната светлина – това би означавало, че нишките от галактическата мрежа се намират сред нейния източник и нас.
Други откриватели прибягват до помощта на квазарите – извънредно ярки далечни галактики – с цел да търсят светлината, всмукана от водорода по нишките.
По-горе – космологична симулация на далечната Вселена – със светлина, предавана от водородните атоми в галактическата мрежа в район, ситуиран на повърхност от към 15 млн. светлинни години. Източник: Jeremy Blaizot/projet SPHINX.
Бейкън и екипът му обаче подхождат по-различно – те се „ взират “ в един дребен район на небосвода с мощен телескоп за изключително дълго време. Благодарение на инструмента MUSE на Много огромния телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили откривателите правят невероятните 140-часови наблюдения над част от небето, която е включена и във фотографиите на Вселената, обхващащи области от свръхдълбокия космос (Hubble Ultra Deep Field) и получени от галактическия телескоп „ Хъбъл “.
Подобни изследвания са осъществявани и преди – астрономите търсят лъчите от светлина в космически купове – влакна от йонизиран газ от самите галактики. И в това отношение работата на екипа на Бейкън се разграничава – предходните проучвания са проучвали по-екстремните среди, до момента в който новото съзнателно насочва вниманието си към по-невзрачен район.
Самите наблюдения са осъществени в интервала август 2018-та – януари 2019-та. Астрономите е трябвало да ги извършат на части по време на новолунието, с цел да минимизират евентуалните разстройства.
По-горе: космологична симулация на влакно, състоящо се от стотици хиляди дребни галактики. Източник: Thibault Garel/Roland Bacon.
Впоследствие екипът е трябвало да обработи и проучва данните – това е лишило още една година. Усилията обаче са си коствали – близо 40 % от галактиките в техните данни не са били открити при Ultra Deep Field фотографиите.
Още по-интересното в тази ситуация е, че съгласно разбора на екипа по-голямата част от водородните излъчвания могат да бъдат приписани на огромна популация от звездообразуващи галактики-джуджета, разпрострени по самото влакно. Не можем да ги отличим една от друга, несъмнено (все отново се намират на прекомерно огромно разстояние от нас), само че бъдещите изследвания биха могли да ни оказват помощ да потвърдим това изобретение.
Ако галактиките-джуджета също се стичат по влакната на мрежата (досущ като водни капки по нишката на паяк), това би могло да изясни по какъв начин галактиките са се формирали и нарастнали – освен това до поразителните размери, каквито следим в ранната Вселена (въпрос, който озадачава космолозите от край време).
Изследването е оповестено в Astronomy & Astrophysics.
