3 признака, че сме пристрастени към смартфона си
Въпреки че смарт телефоните имат доста преимущества, едно от които несъмнено е достъпът до информация, те имат и доста дефекти. И можем да се пристрастим или да усещаме тревога, в случай че се разделим с телефона си даже за момент. Това се назовава номофобия , а 17% повече дами страдат от нея, в сравнение с мъже. Да, харесва ни да публикуваме красива фотография, да бъде харесвана от разнообразни хора и постоянно да следим с какъв брой са се нараснали лайковете. Но все пак би трябвало да внимаваме за някои неща, а когато те се появят неотложно да им обърнем внимание.
Един от най-типичните признаци на нофомофията е непрекъсната инспекция на телефона за известия и вести. Телефонът не звъни, нито алармира по някакъв метод, че се случва нещо, само че ние си го фантазираме. Причува ни се звънене или осцилация. Друг " сигнал ", че нещо се случва с нас, е потреблението на телефона при несъответствуващи условия или в неуместно време – под душа, по време на вечеря или на значима среща, когато не е нужно да следим смарт телефона си.
Представете си, че батерията на телефона се е изтощила и би трябвало да прекарате известно време без него. Изпитвате ли терзания? Защото това е различен признак на номофобията, която ни пречи да поддържаме връзка с хората в действителния свят и покачва равнищата на стрес. Постоянните звуци и трептения могат да ни накарат да се усещаме притиснати и изправени " на ръба ", което ни пречи да се концентрираме при осъществяването на дилемите, които сме си сложили.
Прекомерното потребление на смарт телефона може да провокира и неприятен сън, и меланхолия. А за какво? Отговорът е елементарен и изцяло аргументиран –общуването в действителния свят напълно не е като във виртуалния и това основава проблеми в връзките сред хората. В действителния живот нямаме време да реагираме, когато някой ни каже нещо, а в интернет можем да забавим отговора си, до момента в който го осмислим.
Задавайте си по-често въпроси като: " Ако не нося телефона си с мен, усещам ли се зле? ", " Плаша ли се да не ми падне батерията? ". Ако отговорите не ви харесват, първата стъпка е да приемете и признаете обстоятелството, че имате реален проблем. Второто, което можете да извършите, е за малко изцяло да изключите телефона си. Но истината е, че има и едно доста положително решение – сами да постановяваме разпоредбите: " Днес излизам без телефон и те очаквам тъкмо в 12 на нашето място, само че не можеш да ми звъннеш, тъй като няма да имам телефон! ".
Смартфонът, който намира слънцето, усмивките и заниманието!
Един от най-типичните признаци на нофомофията е непрекъсната инспекция на телефона за известия и вести. Телефонът не звъни, нито алармира по някакъв метод, че се случва нещо, само че ние си го фантазираме. Причува ни се звънене или осцилация. Друг " сигнал ", че нещо се случва с нас, е потреблението на телефона при несъответствуващи условия или в неуместно време – под душа, по време на вечеря или на значима среща, когато не е нужно да следим смарт телефона си.
Представете си, че батерията на телефона се е изтощила и би трябвало да прекарате известно време без него. Изпитвате ли терзания? Защото това е различен признак на номофобията, която ни пречи да поддържаме връзка с хората в действителния свят и покачва равнищата на стрес. Постоянните звуци и трептения могат да ни накарат да се усещаме притиснати и изправени " на ръба ", което ни пречи да се концентрираме при осъществяването на дилемите, които сме си сложили.
Прекомерното потребление на смарт телефона може да провокира и неприятен сън, и меланхолия. А за какво? Отговорът е елементарен и изцяло аргументиран –общуването в действителния свят напълно не е като във виртуалния и това основава проблеми в връзките сред хората. В действителния живот нямаме време да реагираме, когато някой ни каже нещо, а в интернет можем да забавим отговора си, до момента в който го осмислим.
Задавайте си по-често въпроси като: " Ако не нося телефона си с мен, усещам ли се зле? ", " Плаша ли се да не ми падне батерията? ". Ако отговорите не ви харесват, първата стъпка е да приемете и признаете обстоятелството, че имате реален проблем. Второто, което можете да извършите, е за малко изцяло да изключите телефона си. Но истината е, че има и едно доста положително решение – сами да постановяваме разпоредбите: " Днес излизам без телефон и те очаквам тъкмо в 12 на нашето място, само че не можеш да ми звъннеш, тъй като няма да имам телефон! ".
Смартфонът, който намира слънцето, усмивките и заниманието!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ