9 полезни факта за историята на ръкописа
Въпреки че преди е било симптом на обществен статус човек да може да написа и чете, а през днешния ден към този момент имаме машини, които пишат вместо нас, през по-голямата част от човешката история писането е било ръчно занятие. И има хора, които са извънредно запалени по концепцията това да се резервира по този начин (включително и ние). Училища към момента имат в образователните си стратегии като условие да се написа на ръка, макар че каквито позитивни резултати има от проучвания за изгодите от писането на ръка спрямо на машина, те не са задоволително обилни, а някои проучвания откриват, че курсивът в частност, не е по-добър от другите способи за изписване на думи.
Но писането на ръка има дълга и богата традиция в човешката история и даже единствено заради тази причина то няма да изчезне скоро. В чест на Деня на светите братя Кирил и Методий ви предлагаме няколко обстоятелството не за славянската книжовност съответно, само че за писмото през вековете.
Шумерски надписи в колосален остарял жанр, 2600 година преди Христа
Клинописното писмо, шумерската писмена система, зародила в Месопотамия преди 5000 години, нормално е била гравиранa върху глинени плочки, които постоянно са били необятни единствено няколко сантиметра. Повечето от клинописните таблички, с които се занимават учените в библиотеката и музея „ Морган “ в Ню Йорк, са били единствено половината от размера на мобилен телефон.
След рухването на Римската империя на районно равнище се развиват другите писмености, защото писарите украсяват и усъвършенстват съществуващите системи, с цел да основат свои лични стилове. Това обаче прави книгите им малко сложни за четене от хората, които не са били образовани в тъкмо тази книжовност. Всички книги са били написани на един език, да – латински – само че буквите били толкоз разнообразни, че доста писари не могли да разчитат книжовност от други райони.
Не се чувствайте зле, в случай че не можете елементарно да разшифровате непознато писмо. „ Истината е, че множеството от нас към този момент не могат да прочетат над 99% от историческите записи “, написа Ан Трубек в книгата си „ Историята и несигурното бъдеще на ръкописа “. Палеографите учат с години, с цел да се специализират в избрани писмености от избрани местности, употребявани в несъмнено време и в избран подтекст, като да вземем за пример средновековните книжни шрифтове или юридическите документи от XVIII век. „ С други думи, “ написа Трубек, „ даже човек, чиято работа през целия му живот е отдадена на разчитането на ръкописи, не може да прочете множеството ръкописи. “
Карл Велики
Императорът, който лично е бил значително необразован, постановява през IX в. да се употребява една и съща книжовност в цялата Свещена римска империя – област, която тогава обгръща по-голямата част от Западна Европа. Наричана „ каролингски минускул “, тази унифицирана книжовност господства във Франция, Германия, Северна Италия и Англия до XI век. Готическата книжовност, която през днешния ден свързваме със Средновековието, е производна на нея като се появява през XII век. По-късно, през XV в., минускулът се възражда и става основа на западната типография.
Брижински монументи от Словения — един от първите славянски писмени монументи. Изпълнени с каролингски минускул
Монахът от XV в. Йоханес Тритемий пази нуждата от ръкописно писмо в есето си „ Във прослава на писарите “. В него той твърди, че до момента в който писмеността може да издържи 1000 години, печатната книга е „ движимост от хартия и за малко време ще се разпадне изцяло “. Печатането ще направи книгите неугледни и ще внесе правописни неточности и той предсказва, че историята ще оцени „ ръкописната книга като по-добра от печатната “.
Всъщност Мартин Лутер се е оплаквал от книгите по същия метод, както през днешния ден хората се оплакват от качеството на писането в интернет, като споделя, че „ множеството книги е огромно зло. За тази форма на писане няма мярка или ограничаване “.
Първите печатни книги са били проектирани по този начин, че да наподобяват доста на ръкописите от това време, с цел да не шокират хората с някакъв новоизмислен дизайн. Йоханес Гутенберг и наетите от него занаятчии ръчно издълбават комплициран готически шрифт от общо 290 неповторими знака за печатарската машина, който разрешава на печатаря да пресъздаде всяка основна и дребна писмен знак, както и препинателните знаци, тъй че да наподобяват тъкмо като тези, който би направил един писар. Първите букви на всеки нов параграф са даже червени, тъкмо както повелява стилът на ръкописа.
Когато книгопечатането лишава пишещите от работа, те стават учители, които дават уроци и пишат учебници по писане. Така тези майстори на четмото и писмото стават заможни експерти – нещо, което в никакъв случай не съумяват да създадат като елементарни писари. По-късно, когато предприятията и държавните управления за първи път стартират да наемат секретари, които да одобряват диктовки и да владеят няколко разнообразни писмености, това се трансформира в извънредно ефикасен метод тези хора да се повдигнат в класовите редици в средновековна Европа. Папският секретар бил най-високата служба, която един елементарен човек може да заеме в обществото.
През XVI и XVII в. другите почерци се трансформират в освен това от знак за това къде се е образовал човек. Създадени са характерни писмености за класите и специалностите и даже за пола. Заможните европейци употребявали един шрифт за персоналната си преписка и различен за юридическата и бизнес преписка. В Англия са основани голям брой шрифтове единствено за правосъдна приложимост, които вършат доста документи изцяло нечетливи за всеки, който не е подготвен в този характерен жанр на писане.
Преди грамотността да се популяризира необятно, правописът е варирал доста при другите хора и нищо не е било стандартизирано. С течение на времето той се уеднаквява, а първите речници са оповестени едвам през XVII век. Дори и тогава стандартизираният правопис не става общопризнат в продължение на още 1 век. Пунктуацията е била още по-лоша, като съгласно Трубек до XVIII в. тя е „ значително нестандартизирана или изцяло несъществуваща “.
