Най-смъртоносното оръжие на Чингис хан
Въпреки че множеството от нас в никакъв случай не са разсъждавали върху един подобен банален, тъп обект като скромното стреме, употребявано му от конниците през огромна част от записаната история в действителност оказва голямо въздействие върху еволюцията на световната геополитика, каквато я познаваме.
Може да наподобява необичайно да се занимаваме с това нормално кръгче от кожа или стомана, висящо от седлото на ездача, като някаква забележителна „ технология “, само че то е тъкмо това и в първите дни на нейното потребление е много революционно.
Точно както образуването на фалангата прекатурва стандартния метод при пехотния пердах, когато е въведено в древността, прибавянето на стремена към седлото на ездача дава опция на новообединената монголска нация да преодолее относителната си маловажност в Североизточна Азия и да се трансформира в ужасяваща бойна мощ, която ръководи най-голямата по земя империя в историята в интервал от няколко генерации.
Археологическите записи демонстрират, че монголците употребяват стремена още през 10 век и даже на този ранен стадий те са украсени, само че и качествено направени от метал. Монголските конници са извънредно опитни бойци на коне си и приспособяват своята тактиката по отношение на врага, пред който се изправят.
Докато историята е цялостна с разкази за армии, които печелят, като се хвърлят напред в ръкопашен пердах, до момента в който едната страна не тръгне да отстъпва и не бъде унищожена от съперника, монголците захвърлят този обичаен метод напразно и подхващат отстъплението като офанзивна маневра. Язденето със стремена дава на силите на Чингис хан и неговите потомци преди този момент невъобразимо тактическо преимущество.
Източноевропейските врагове на хановете са изцяло неподготвени да срещнат мощ, която може да продължи да нападна, даже до момента в който се отдръпва. Със стабилността, която им придават два крайници, стъпили в стремената, монголските сили усъвършенстват изкуството да употребяват лъковете си на кон, като го вършат даже до момента в който яздят, седнали с гърба напред.
Това им разрешава да останат отвън обсега на сухопътните войски, които ще ги преследват при отстъплението им, и бързо виждат, че даже подправеното оттегляне може да примами унгарската, полската или съветската пехота и конница да скапват формированието си и да хукнат в гонене, което ще се окаже смъртоносно за тях.
Самият Марко Поло става очевидец на монголците в борба, като написа, че конниците „ в никакъв случай не си разрешават да влизат в нормално меле, а непрестанно обикалят към врага и стрелят по врага “.
В композиция със стационарни стрелци и конница, тактиката на монголците ги извежда от родината им до земи, притеснително близки до Виена, за интервал от десетилетия. И този път, който те минават през Европа към крайната си точка, е резултат от тяхното новаторско потребление на това доста просто устройство.
Ако не беше поредност от събития, които ги карат да се върнат и да водят война против династията Сун в Китай, те може би щяха да извършат невероятни промени в западноевропейското общество. Дори и да не разграбват Рим, белегът, който оставят върху всяка срещана от тях просвета, е незабравим – малко завоевателни сили могат да претендират, че са обект на модерни историци, толкоз надалеч, колкото Рим и Китай.
Великата китайска стена е удостоверение за организацията, която би трябвало да отблъсне офанзивите им. Един военачалник от династията Сун написа за потреблението на стремето, описвайки неговата функционалност при преразпределяне на тежестта на ездача – явно стремето е задоволително ново по това време, с цел да се наложи споменаването му и задоволително дейно, с цел да предизвика необятни усъвършенствания по Великата стена малко откакто монголските сили се връщат на изток.
Ако историците са били впечатлени от технологията на стремето преди хилядолетие, те може би ще са също толкоз впечатлени от това какъв брой малко внимание му се дава от страна на света по-късно в човешката история – като фалангата, Европа и Азия се преценяват с тактиките, произлизащи от стремето, а през днешния ден това е просто една любопитна история от предишното за тези, които към този момент не яздят коне.
