10 изненадващи факта за човешката слюнка
Въпреки че множеството хора гледат на слюнката като на нещо непоносимо, тя играе значима роля в живота ни. Благодарение на нея дъвчем, преглъщаме и смиламе храната. Тя се бори с бактериите в устата и предотвратява появяването на кариеси. Представяме ви 10 любопитни обстоятелството, които ще ви накарат да измененията мнението си за слюнката.
Слюнката е просто вода - слюнката се състои от към 99% вода. Другият 1% са електролити и органични субстанции, в това число храносмилателни ензими и дребни количества пикочна киселина, холестерол и муцини (протеините, които образуват слуз).
Съществува медицински стандарт за слюноотделянето - здравите хора отделят сред 2 до 6 чаши слюнка, без да се броят действия като ястие или дъвчене, които отварят слюнчените жлези.
Слюноотделянето става по циркаден темп - тялото ни нормално създава най-вече слюнка в късния следобяд, а минимум - през нощта. Отделянето на слюнка се управлява от вегетативната нервна система (подобно на сърдечния ритъм), което значи, че е неволен развой.
Слюнката се бори с бактериите в устата – неслучайно споделяме “да си ближеш раните ”. Слюнката е цялостна с бели кръвни кафези, които се борят с инфекции. Cпоред изследване белите кръвни кафези са по-ефективни в унищожаването на бактерии, в случай че идват от слюнката.
Предотвратяват появяването на кариеси - калцият, флуоридът и фосфатът в слюнката укрепват зъбите. Слюнката също отмива късчета храна и обезврежда плаката. Дъвченето на дъвка усилва слюнката, като по този метод пази зъбите.
Слюнката ви е нужна, с цел да вкусите каквото и да било - слюнката работи като разтворител на усети, пренасящ разтворената храна към вкусовите рецептори. Тя също по този начин поддържа тези рецептори здрави, като ги защищава от изсушаване и от бактериални инфекции. Хората, които имат сухота в устата (ксеростомия) имат притъпено възприятие за усет. Тъй като доста медикаменти провокират сухота в устата като непряк резултат, учените са създали изкуствени спрейове за “създаване ” на слюнка.
Със слюнката се обменят милиони бактерии – по време на 10-секундна целувка се обменят към 80 милиона бактерии.
Хората не се раждат със слюнка - бебетата стартират да отделят слюнка, едвам когато станат на два до четири месеца. За страдание, те развиват надзор върху мускулите на устата си по-късно, когато навършат две години. За тази цел са измислени бибероните.
Стресът може да понижи количеството слюнка в устата – организмът ни е надъхан по този начин, че да ни обезпечи нужната сила за превъзмогване на доста напрегнати обстановки. Кръвното се повишава, сърцето форсира своя темп, а белите дробове поемат повече О2. Тъй като явно моментът не е подобаващ за бързо ядене, храносмилателната система забавя своето деяние, в това число и това на слюнка.
Отсъствието на слюнка се смятало за симптом на виновност - в някои антични общества слюнката била употребена като главен детектор на лъжата. В антична Индия, упрекнати в неистина били заставяни да дъвчат зрънца ориз. Ако са споделили истината, те трябвало да имат задоволително слюнка, с цел да изплюят зрънцата. Ако някой от тях лъжел, устата му оставала суха и оризът се заклещвал в гърлото им.
