Жените в киното на 26-ия София Филм Фест
Въпреки че относителният дял на филмите, осъществени от жени-режисьори, към момента е дребен, едни от най-успешните български произведения, основани след 1989 година, са дело на дами. 26-ият София Филм Фест ще подчертае тяхната роля в създаване на образа на актуалното българско кино със специфична стратегия от 11 кино лентата, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000), звездата на всички останали изгрява след 2010 – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова. Филмите ще бъдат показани от техните създатели в Дома на киното в интервала 1-10 март 2022. Програмата няма рекламация да включи всички триумфи на дами в новото българско кино, част от които са дело на знакови фигури като Елдора Трайкова, Милена Андонова, Анна Петкова, Малина Петрова, по-младите Силвия Пешева, Кристина Николова, Рузие Хасанова и доста други. Смятаме тази стратегия за „ Част 1 “ и ще се радваме да я продължим, представяйки типичен и бъдещи творби на дами в българското кино.
Иглика Трифонова, която ще получи Наградата на София и ще бъде ръководител на интернационалното жури на 26-ия СФФ, е една от най-активно работещите и сполучливи модерни български режисьорки. Навлиза в киното с документални филми, само че международно самопризнание получава с игралните „ Писмо до Америка “ (2000) и „ Разследване “ (2006). „ Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник “ (2016) е творба, по която Иглика работи 10 години. Проектът започва от интернационалния копродукционен пазар София Мийтингс и печели премията ScriptEast за най-хубав сюжет от Централна и Източна Европа на Фестивала в Кан (2011). Филмът е по автентичен случай от Международния арбитражен съд за войната в някогашна Югославия и споделя за сръбски юноша, обвързван с военните закононарушения в Босна, който би трябвало да свидетелства в Хага против върховен сръбски боен.
Новият план на Олег Сенцов – „ НОСОРОГ “ със специфична прожекция на идния 26-и София Филм Фест
Олег Сенцов ще показа персонално в София своя филм „ Носорог “, стартирал на интернационалния копродукционен пазар София Мийтингс...
Прочети повече
„ Чия е тази ария? “ (2003) на майсторката-документалист Адела Пеева е една от най-успешните нейни произведения в 50-годишната ѝ кариера на режисьор. Показан на над 60 фестивала, почетен с доста влиятелни награди, филмът е „ комично-драматичен и драматичен роман за търсенето на истината за една ария “ в съвсем всички балкански страни. Адела Пеева е единственият български режисьор с номинации за документален филм от Европейската кино академия за „ Чия е тази ария? “ и „ Развод по албански “ (2008). Тя е и първата българска жена-режисьор, притежател на Наградата на София на Столичната община и СФФ. През 2017 Адела Пеева основава уеб страницата www.zeni-bg-kino.com, който концентрира вниманието върху работата и достиженията на дамите в българското кино.
„ Мила от Марс “ (2004) е галактическият старт на Зорница София, показан на първото издание на пазара за копродукции София Мийтингс. Главната роля във кино лентата се извършва от актрисата Весела Казакова, която през 2006 година е включена в специфичната селекция на Берлинале „ Shooting Stars “ за изгряващи звезди. Градското сираче Мила, която прилича „ рискова версия на Джоди Фостър в „ Шофьор на такси ” (според „ Варайъти ”), и светът на старците, получили групова премия за „ най-топла, истинска и завладяваща актьорска игра ” на фестивала в Сараево, се сблъскват във филм, награден за своята неконвенционалност и кинематографична автентичност.
Светла Цоцоркова печели една от първите Награди Джеймисън за български късометражен филм на София Филм Фест с „ Живот със София “ (2004). Дебютира през 2014 с „ Жажда “, стартирал от Сан Себастиан. Вторият й пълнометражен филм „ Сестра “ (2019) има забележителна фестивална орис - международната му премиера е още веднъж в Сан Себастиан, в програмата „ Нови режисьори “, където е отличен с почетен диплом. „ Филмът на Цоцоркова е за фамилния живот и сестринството, за дребните, сякаш почтени неистини в едно семейство, и за метода, по който могат да бъдат преодолени несъгласията сред близки хора… “, написа „ Варайъти ”. Сценарият е на Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова, които са и продуценти на кино лентата, осъществен в копродукция с Доха - Катар. „ Сестра “ стартира пътя си като план на София Мийтингс и е подсилен от фестивалите в Арас (Франция), Солун (Гърция), Хонконг (Китай).
Надежда Косева се декларира пред света през 2005 с новелата „ Ритуалът “, част от омнибуса „ Поколение – изгубени и открити “, разкрил Форума на младото кино в Берлин. Години по-късно и след триумфа на „ Омлет “ (почетен диплом за късометражен филм от Сънданс, 2008) тя осъществя пълнометражния си дебют „ Ирина “ (2018), почетен с над 15 интернационалните награди, в който свети с магнетичното си наличие актрисата Мартина Апостолова. Сюжетът наблюдава Ирина, която би трябвало да избави фамилията си и взема решение да стане сурогатна майка – да износи детето на непознати хора против възнаграждение. Постепенно тя открива какви усеща и страсти стоят зад обичта и прошката…
Впечатляващи филми на млади режисьори в Международния конкурс за Голямата премия „ София – Град на киното “ на 26-ия София Филм Фест
Към двата български кино лентата в главната конкурсна стратегия за първи и втори игрални филми на 26-ия София Филм Фест – „ Януари&...
Прочети повече
„ Слава “ (2016) идва след „ Урок “ (2014). Дали е по този начин и в живота?! Режисьорският тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов не би имал същия заряд без яркото женско наличие в него, белязано и с впечатляващи функции на актрисата Маргита Гошева. „ Урок “, „ Слава “ и „ Бащата “ са представяни в разнообразни издания на пазара за копродукции София Мийтингс и имат влиятелни награди от целия свят, като последният получи „ Кристален глобус “ в Карлови Вари. Историите им неотменно пленяват и феновете със своите достоверни прочувствени сюжети, въодушевени от действителни събития. „ Интересуват ни обществените тематики, тематиките за връзките сред хората. Харесва ни да вършим човешки филми за човешки същества, които демонстрират по какъв начин те живеят в действителността, била тя политическа или обществена. Фокусираме се върху това по какъв начин се оправят с всичко, което им се случва “, разкрива Кристина Грозева.
През 2014 година „ Виктория “ на Майя Виткова-Косев е първият български пълнометражен игрален филм с премиера нa нaй-знaчимия фecтивaл зa нeзaвиcимo ĸинo в cвeтa „ Cъндaнc “. Следват нaд 70 мeждyнapoдни участия и доста нaгpaди. „ Виктория “ е огледален облик на живота - смях, горест, страдалчество и екстаз. Историята наблюдава едноименната героиня, родена в края на комунизма и оповестена за „ бебе на десетилетието ”, защото се ражда без пъп. Политическите промени в България изправят пред тестване връзките сред Виктория и майка й, която се е зарекла да не ражда дете, до момента в който в страната господства тоталитаризъм. „ Виктория “ е по едно и също време съкровен и героичен филм, употребяващ трагично вълнуващ, образно находчив и цялостен с метафори и подигравка жанр. “ (Джон Найн, старши програматор на фестивала „ Сънданс “).
Пълнометражният дебют на Ралица Петрова „ Безбог “ (2016) изненада със своя извънреден пробив – той бе почетен със „ Златен леопард “ за най-хубав филм на фестивала в Локарно, и с наградите за най-хубава актриса (Ирена Иванова), на Екуменическото жури и на критиците в Швейцария; в сбирката му има още над 20 награди от целия свят, измежду които Голямата премия на журито на СФФ 2017. „ Историята на „ Безбог “ има реален сюжет, само че той е изразен алегорично. Образът на основната героиня е сборен облик на всички нас… „ Безбог “ ” е най-вече човешка история – споделя за болката, произлизаща от неналичието на правораздаване, на морални полезности “, споделя Ралица Петрова.
Елица Петкова дебютира с кино лентата „ Жалейка “ (2016), който завоюва самопризнание от журито в състезанието „ Генерация 14+ “ на Берлинале и бе спечелилият в Международния конкурс на 20-ия СФФ. Първоначално Петкова се концентрира върху документалното кино. През 2015 нейният късометражен „ Абсент “ е включен в програмата на „ Cinéfondation ” в Кан. Пълнометражният „ Жалейка “ споделя за 17-годишната Лора, която би трябвало да се оправи с действителността след гибелта на своя татко. И макар че тя желае да се любува на младостта си, желанието да живее естествен живот е пресечено от недоволството на другите, които я карат принудително да играе ролята на сирак…
Режисьорският дебют на актрисата Яна Титова „ Доза благополучие “ (2019) е основан по същинската история в автобиографичния разказ на журналистката Весела Тотева „ Падение и Спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка “. „ Това не е просто филм - това е нашата задача, нашата идея. Фокусът ни постоянно е бил филмът да доближи до колкото се може повече хора. Вярваме, че историята на Весето, ще промени животи, ще разсъни духовете и ще развълнува феновете “, споделя Яна Титова, а „ Доза благополучие “ се трансформира в един от най-гледаните български филми за последните няколко години.
Шест впечатляващи киноразказа от района в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест
Балканският конкурс на СФФ обичайно включва най-успешните филми от района през последната година. 2022 не е изключение – в прочие..
Прочети повече
„ Жените в действителност плачат “ (2021) е вторият пълнометражен игрален филм на режисьорското дуо Мина Милева и Весела Казакова след „ Котка в стената “ (2019, с премиера в Локарно) и няколко сполучливи документални кино лентата. Представен пред селекционери на София Мийтингс, филмът започва от главната стратегия в Кан, участвайки в „ Особен взор “. Следват Карлови Вари, Сараево, блестяща премиера в София и още десетки фестивали и самопризнания. „ Жените в действителност плачат “ е фамилна драма за правото да бъдеш себе си през усмивка и амнистия, филм за дамата - неуместна, бореща се, съвременна. „ Това е един филм, който утвърждава силата, хубостта и твърдостта на дамите “, споделя Мина Милева. „ Филмът е откровен в глупостта си и по тази причина провокира доста наслада и смях, благосклонност и по тази причина е лек за гледане “, добавя Весела Казакова.
Още от КИНО:
Иглика Трифонова, която ще получи Наградата на София и ще бъде ръководител на интернационалното жури на 26-ия СФФ, е една от най-активно работещите и сполучливи модерни български режисьорки. Навлиза в киното с документални филми, само че международно самопризнание получава с игралните „ Писмо до Америка “ (2000) и „ Разследване “ (2006). „ Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник “ (2016) е творба, по която Иглика работи 10 години. Проектът започва от интернационалния копродукционен пазар София Мийтингс и печели премията ScriptEast за най-хубав сюжет от Централна и Източна Европа на Фестивала в Кан (2011). Филмът е по автентичен случай от Международния арбитражен съд за войната в някогашна Югославия и споделя за сръбски юноша, обвързван с военните закононарушения в Босна, който би трябвало да свидетелства в Хага против върховен сръбски боен.
Новият план на Олег Сенцов – „ НОСОРОГ “ със специфична прожекция на идния 26-и София Филм Фест
Олег Сенцов ще показа персонално в София своя филм „ Носорог “, стартирал на интернационалния копродукционен пазар София Мийтингс...
Прочети повече
„ Чия е тази ария? “ (2003) на майсторката-документалист Адела Пеева е една от най-успешните нейни произведения в 50-годишната ѝ кариера на режисьор. Показан на над 60 фестивала, почетен с доста влиятелни награди, филмът е „ комично-драматичен и драматичен роман за търсенето на истината за една ария “ в съвсем всички балкански страни. Адела Пеева е единственият български режисьор с номинации за документален филм от Европейската кино академия за „ Чия е тази ария? “ и „ Развод по албански “ (2008). Тя е и първата българска жена-режисьор, притежател на Наградата на София на Столичната община и СФФ. През 2017 Адела Пеева основава уеб страницата www.zeni-bg-kino.com, който концентрира вниманието върху работата и достиженията на дамите в българското кино.
„ Мила от Марс “ (2004) е галактическият старт на Зорница София, показан на първото издание на пазара за копродукции София Мийтингс. Главната роля във кино лентата се извършва от актрисата Весела Казакова, която през 2006 година е включена в специфичната селекция на Берлинале „ Shooting Stars “ за изгряващи звезди. Градското сираче Мила, която прилича „ рискова версия на Джоди Фостър в „ Шофьор на такси ” (според „ Варайъти ”), и светът на старците, получили групова премия за „ най-топла, истинска и завладяваща актьорска игра ” на фестивала в Сараево, се сблъскват във филм, награден за своята неконвенционалност и кинематографична автентичност.
Светла Цоцоркова печели една от първите Награди Джеймисън за български късометражен филм на София Филм Фест с „ Живот със София “ (2004). Дебютира през 2014 с „ Жажда “, стартирал от Сан Себастиан. Вторият й пълнометражен филм „ Сестра “ (2019) има забележителна фестивална орис - международната му премиера е още веднъж в Сан Себастиан, в програмата „ Нови режисьори “, където е отличен с почетен диплом. „ Филмът на Цоцоркова е за фамилния живот и сестринството, за дребните, сякаш почтени неистини в едно семейство, и за метода, по който могат да бъдат преодолени несъгласията сред близки хора… “, написа „ Варайъти ”. Сценарият е на Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова, които са и продуценти на кино лентата, осъществен в копродукция с Доха - Катар. „ Сестра “ стартира пътя си като план на София Мийтингс и е подсилен от фестивалите в Арас (Франция), Солун (Гърция), Хонконг (Китай).
Надежда Косева се декларира пред света през 2005 с новелата „ Ритуалът “, част от омнибуса „ Поколение – изгубени и открити “, разкрил Форума на младото кино в Берлин. Години по-късно и след триумфа на „ Омлет “ (почетен диплом за късометражен филм от Сънданс, 2008) тя осъществя пълнометражния си дебют „ Ирина “ (2018), почетен с над 15 интернационалните награди, в който свети с магнетичното си наличие актрисата Мартина Апостолова. Сюжетът наблюдава Ирина, която би трябвало да избави фамилията си и взема решение да стане сурогатна майка – да износи детето на непознати хора против възнаграждение. Постепенно тя открива какви усеща и страсти стоят зад обичта и прошката…
Впечатляващи филми на млади режисьори в Международния конкурс за Голямата премия „ София – Град на киното “ на 26-ия София Филм Фест
Към двата български кино лентата в главната конкурсна стратегия за първи и втори игрални филми на 26-ия София Филм Фест – „ Януари&...
Прочети повече
„ Слава “ (2016) идва след „ Урок “ (2014). Дали е по този начин и в живота?! Режисьорският тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов не би имал същия заряд без яркото женско наличие в него, белязано и с впечатляващи функции на актрисата Маргита Гошева. „ Урок “, „ Слава “ и „ Бащата “ са представяни в разнообразни издания на пазара за копродукции София Мийтингс и имат влиятелни награди от целия свят, като последният получи „ Кристален глобус “ в Карлови Вари. Историите им неотменно пленяват и феновете със своите достоверни прочувствени сюжети, въодушевени от действителни събития. „ Интересуват ни обществените тематики, тематиките за връзките сред хората. Харесва ни да вършим човешки филми за човешки същества, които демонстрират по какъв начин те живеят в действителността, била тя политическа или обществена. Фокусираме се върху това по какъв начин се оправят с всичко, което им се случва “, разкрива Кристина Грозева.
През 2014 година „ Виктория “ на Майя Виткова-Косев е първият български пълнометражен игрален филм с премиера нa нaй-знaчимия фecтивaл зa нeзaвиcимo ĸинo в cвeтa „ Cъндaнc “. Следват нaд 70 мeждyнapoдни участия и доста нaгpaди. „ Виктория “ е огледален облик на живота - смях, горест, страдалчество и екстаз. Историята наблюдава едноименната героиня, родена в края на комунизма и оповестена за „ бебе на десетилетието ”, защото се ражда без пъп. Политическите промени в България изправят пред тестване връзките сред Виктория и майка й, която се е зарекла да не ражда дете, до момента в който в страната господства тоталитаризъм. „ Виктория “ е по едно и също време съкровен и героичен филм, употребяващ трагично вълнуващ, образно находчив и цялостен с метафори и подигравка жанр. “ (Джон Найн, старши програматор на фестивала „ Сънданс “).
Пълнометражният дебют на Ралица Петрова „ Безбог “ (2016) изненада със своя извънреден пробив – той бе почетен със „ Златен леопард “ за най-хубав филм на фестивала в Локарно, и с наградите за най-хубава актриса (Ирена Иванова), на Екуменическото жури и на критиците в Швейцария; в сбирката му има още над 20 награди от целия свят, измежду които Голямата премия на журито на СФФ 2017. „ Историята на „ Безбог “ има реален сюжет, само че той е изразен алегорично. Образът на основната героиня е сборен облик на всички нас… „ Безбог “ ” е най-вече човешка история – споделя за болката, произлизаща от неналичието на правораздаване, на морални полезности “, споделя Ралица Петрова.
Елица Петкова дебютира с кино лентата „ Жалейка “ (2016), който завоюва самопризнание от журито в състезанието „ Генерация 14+ “ на Берлинале и бе спечелилият в Международния конкурс на 20-ия СФФ. Първоначално Петкова се концентрира върху документалното кино. През 2015 нейният късометражен „ Абсент “ е включен в програмата на „ Cinéfondation ” в Кан. Пълнометражният „ Жалейка “ споделя за 17-годишната Лора, която би трябвало да се оправи с действителността след гибелта на своя татко. И макар че тя желае да се любува на младостта си, желанието да живее естествен живот е пресечено от недоволството на другите, които я карат принудително да играе ролята на сирак…
Режисьорският дебют на актрисата Яна Титова „ Доза благополучие “ (2019) е основан по същинската история в автобиографичния разказ на журналистката Весела Тотева „ Падение и Спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка “. „ Това не е просто филм - това е нашата задача, нашата идея. Фокусът ни постоянно е бил филмът да доближи до колкото се може повече хора. Вярваме, че историята на Весето, ще промени животи, ще разсъни духовете и ще развълнува феновете “, споделя Яна Титова, а „ Доза благополучие “ се трансформира в един от най-гледаните български филми за последните няколко години.
Шест впечатляващи киноразказа от района в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест
Балканският конкурс на СФФ обичайно включва най-успешните филми от района през последната година. 2022 не е изключение – в прочие..
Прочети повече
„ Жените в действителност плачат “ (2021) е вторият пълнометражен игрален филм на режисьорското дуо Мина Милева и Весела Казакова след „ Котка в стената “ (2019, с премиера в Локарно) и няколко сполучливи документални кино лентата. Представен пред селекционери на София Мийтингс, филмът започва от главната стратегия в Кан, участвайки в „ Особен взор “. Следват Карлови Вари, Сараево, блестяща премиера в София и още десетки фестивали и самопризнания. „ Жените в действителност плачат “ е фамилна драма за правото да бъдеш себе си през усмивка и амнистия, филм за дамата - неуместна, бореща се, съвременна. „ Това е един филм, който утвърждава силата, хубостта и твърдостта на дамите “, споделя Мина Милева. „ Филмът е откровен в глупостта си и по тази причина провокира доста наслада и смях, благосклонност и по тази причина е лек за гледане “, добавя Весела Казакова.
Още от КИНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ