Въпреки че бе специално поканена и въпреки че към нея

Въпреки че бе особено поканена и макар че към нея се очакваше да има много въпроси, ръководителят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова не участва и не изпрати собствен представител на полемиката „ Държавата и медиите “, проведена от Министерството на културата. Срещата бе инициирана от служебния министър Велислав Минеков, а Комисия за защита на конкуренцията бе поканена да взе участие в панела „ Собственост и централизация на медиите “. В него бяха разисквани проблемите на медийната среда, довели до пропадането на България до 112-то място в света по независимост на словото, ролята на Комисия за защита на конкуренцията в този развой, непрозрачният метод за придобиването на голям брой малките екрани, радиа, вестници и уеб сайтове през последното десетилетие и така нататък

Както е известно, шефката на антимополната комисия е майка  на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. В нейния мандат Комисия за защита на конкуренцията стана известна с няколко извънредно дискусионни отчети и решения, свързани с медийния пазар. Връх на тези решения бе отводът на ръководения от Ненкова орган да позволи на към този момент починалия чешки милиардер Петр Келнер да придобие медийната група на Нова телевизия. Този отвод бе последвано от съвсем стремително позволение същото да бъде сторено от считания за доближен до партията на Бойко Борисов български предприемач Кирил Домусчиев.

Въпреки че също бяха поканени, от полемиката отсъстваха и представители на Българска национална телевизия. Обществената телевизия не изпрати и журналистически екип, който да отрази събитието.  Човек от управлението на медията бе планувано да взе участие във втората част на събитието, озаглавена „ Прозрачно обществено финансиране на медиите “. За сметка на ръководители и публицисти от Българска национална телевизия, в полемиката се включиха хора от управата на другите издържани от данъкоплатците медийни организации - БНР и Българска телеграфна агенция, като от името на телеграфната организация в полемиката взе присъединяване шефът й Кирил Вълчев. Както „ Сега “ към този момент писа, през последните седмици избухна открит спор сред служебния министър Минеков и генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков. До него се стигна, откакто Минеков се усъмни в легитимността на решението на Съвет за електронни медии преди 2 година да избере Кошлуков за началник на малкия екран. След встъпването си в служба министърът на културата прикани Национален осигурителен институт и Национална агенция за приходите да ревизират дали някогашният народен представител в действителност има трудов стаж в малкия екран на партия „ Атака “. През 2019 година този стаж оказа помощ на Кошлуков да покрие формалните критерии на Съвет за електронни медии да оглави Българска национална телевизия.  

В изявлението си Минеков не скри, че след изборите в медийната сфера може да се чакат съществени законодателни промени. „ Време е да стартираме откровен диалог за положението на нашето медийно пространство. Време е да разберем какво се случи през последните 10-15 година и по какъв начин от 34-то място по независимост на медиите стигнахме до 112-то. Добре е да си поговорим какво е смисъла на Съвета за електронни медии? Трябва ли той да продължава в същия политически състав и какви да бъдат неговите отговорности? “, попита Минеков. По време на полемиката стана ясно, че участващите представители на разнообразни журналистически организации като Съюз на българските журналисти, АЕЖ и други поддържат концепцията нов и актуален закон да размени Закона за радиото и малкия екран, почнал да действа през 1998 г. 

Министерството на културата ще направи работна група за промени в Закона за наложително складиране на печатни и други творби, свързани с регистъра на медиите в страната,  заяви Мехти Меликов, шеф на дирекция „ Авторско право “ в МК. Той разясни, че ведомството е пратило въпроси до медийни организации с искане те да създадат оферти за възстановяване на упоменатия закон. „ От отговорите, които към този момент се получиха, виждам, че сътрудниците са мислили по-скоро в посока по какъв начин да създадем този закон да бъде по-лесно използван и по какъв начин условията на закона да не се трансформират в административна тежест “, разяснява Меликов.  

През 2018 година с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " печатните, електронните и онлайн медиите в България бяха задължени да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател, а също и да заявяват в Министерството на културата " всяко получено финансиране през миналата календарна година, неговия размер и съображение, в това число данни за лицето, направило финансирането ". Срокът за декларирането е краят на юни всяка година.

 

Скандално

От СЕМ заобиколиха явен и съответен отговор на въпрос на „ Сега “ не се ли концентрира прекомерно доста власт в медийния регулатор, който от 22 декември м.г. е претрупан със задачата да следи освен наличието на стратегиите на телевизиите и радиата, само че и да води електронен указател на интернет медиите, произвеждащи видеосъдържание. " Тъй като към този момент съвсем всички онлайн медии качват видеоматериали на уеб страниците си, в един миг вие ще се превърнете в свръхрегуратор, който ще следи всички медии. В същото време въпросните онлайн медии към този момент получават писма, че за тази си функционалност, която ви е вменена от страната, вие желаете възнаграждение като за някаква услуга. Без в действителност тази услуга да е потърсена от вас. Защо оттук-нататък ние ще би трябвало да ви плащаме? Как си представяте тази активност и с какъв запас смятате да надзиравате безусловно всички медии в България ", попита представителят на " Сега " Светослав Терзиев. 

" Всички такси, които Съвет за електронни медии събира по закон, влизат в държавния бюджет. Съветът няма финансови взаимоотношения с нито една медия отвън уговорката на регистъра. Изменението, което се случи в края на м.г., беше имплементиране на инструкция на Европейски Съюз. Тя се имплементира и във всички европейски законодателства за регистрация на всички аудио-визуални медийни услуги. Намирам вменяването на повече задължения към Съвет за електронни медии за извънредно и имам вяра, че по този метод медийната среда ще се почисти. В тази сфера имаше безспорна свободия. Никой по никакъв метод не можеше да наложи някаква регулация върху езика на омразата, върху нецензурното наличие. Режимът на регистъра ще бъде уведомилен и не виждам кое би могло да затрудни медиите ", отговори членът на Съвет за електронни медии Розита Еленова.