Константин Егерт: Русия умря. Няма такава държава, нито такъв народ
Вапартамента ми във Вилнюс преглеждам архивни фотоси. На екрана на компютъра ми се появява една от първите ми годишнини в радио „ Коммерсант FM “, където работих няколко години. Оттогава са минали 10 години, само че имам възприятието, че е към този момент цялостен век. Светът, в който живееше интелигенцията и междинната класа в огромните градове на Русия, се градеше на илюзии, пише Константин Егерт в коментар за " ".
Тези илюзии се основаваха на вярата, че режимът на Путин ще разрешава на “привилегированите жители ” да си запазят най-малко едно малко персонално пространство, в което да се изявяват като опозиционери, да основават и развиват сериозни медии, даже от време на време да избират опозиционни политици на постове, на които те няма да имат никаква действителна власт.
В подмяна на тези илюзии ние - аз също бях част от този свят и нося отговорността си, трябваше да се преструваме, че Владислав Сурков (бивш специфичен представител на президента Путин по въпросите за Украйна – б.ред.) или публицистите от държавните медии са просто хора с други визии, с които не е грях да се ръкуваме и даже от време на време да работим по някой общ план. Сега виждам фотография от отдавнашна вечер в едно имение в центъра на Москва и се проклевам, че съм стискал ръцете на тези, от които е трябвало да избягам още тогава.
Крахът на този свят стартира още с връщането на Путин в Кремъл през 2012 година и се трансформира в необратима действителност след анексията на Крим през 2014 година На 24 февруари 2022 година Путин размени краткотрайната надгробна плоча на този свят с непрекъсната.
Войната – избавителен пояс за Путин
Някои се чудят къде са всички тези хора, които излязоха по улиците на съветските градове през 2014 година, когато стартира тази война? Или през 2015 година, когато Борис Немцов беше погубен? Литовците да вземем за пример постоянно ме питат къде са тези 400 000 души, които през януари 1991 година излязоха пред Кремъл, с цел да защитят правото на самостоятелност на Литва.
Отговорът е елементарен - към този момент не съществува нито тази страна, нито този народ. Късният Съветски съюз умря в годините на приватизация, неплащане на заплати и първата война в Чечения. Кремъл стартира да убива незабавно след “Зимата на митингите ” през 2011-2012 година, когато разбра, че няма по какъв начин да прави взаимни отстъпки с опозиционерите - даже с доброжелателните и нерадикалните. Защото те също съставляват съдбовна заплаха за режима.
Войната против Украйна е главната последица от това, че трансфораха Русия в конструкция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от късния руски интервал. И би трябвало да признаем - това е най-успешната специфична интервенция на Кремъл до момента. Може колкото си желаете да пишете, че тази война е на Путин, а не на хората, както прави Иля Яшин. Това по някакъв метод е правилно - пред военните пунктове не се вият опашки. Но може да се каже и противоположното. Руснаците носят цялостната отговорност за това, което армията им прави в Украйна. И още нещо - броят и мащабът на антивоенните митинги е нищожен за страна от 140 милиона. Дори и да вземем поради опасността от полицията.
Руското равнодушие е учредено на цинизъм
Предполагам, че на множеството руснаци им е безразлично протичащото се. Те не толкоз поддържат войната на Путин, колкото вършат съзнателен избор да не пречат на режима да прави каквото си изиска. Страхът, несъмнено, играе роля. Но не трябва да се залъгвате - в основата на тази позиция е цинизмът, развъртян в последните 20-25 години.
“Какво ни интересува? Всички политици са идентични! Всичко е за пари! ” - тези елементарни послания на кремълската агитация са се трансформирали в принцип за болшинството. Русия през днешния ден е страна, в която жителите, в политическия смисъл на думата, са малцинство. Нито филмите за злите сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), нито битката с корупцията, нито самостоятелните медии, нито даже неспирните убийства на опозиционери няма да разсънят едно общество, което не желае да знае истината. А в случай че я научи, не би я позволило до себе си.
Без подозрение генезисът на това общество е дело на Путин и хората му. Но част от отговорността е и на “нашите хора ”. Руските интелектуалци, бизнесмени, деятели - всички те, макар персоналните им достижения, бяха победени от режима. Дали този провал ще е краткотраен?
Без носталгия
Според мен е време да спрем да оплакваме нашите “бедност и ограничения ”. Още повече, че спрямо това, на което са подложени украинците, ориста на съветските емигранти и на тези, които останаха в страната, та даже и на политическите пандизчии, е по-лека. Ефективна и оптимално огромна поддръжка за Украйна е единственото, което емиграцията може да направи, с цел да има късмет за някакво почитание и самоуважение.
Успоредно с това може да се опитаме да отправим ново предизвикателство към Кремъл от чужбина. От това обаче би имало смисъл, единствено в случай че се разделим с илюзиите си за съветското общество. За да се пробуди то, е необходим нов език, нови тематики, нов кураж и старания, които да продължат повече от година. Създаването на нови просветителни планове към момента наподобява най-обещаващият метод да се сътвори една “алтернативна Русия ”.
Някои емигранти се пробват да не помнят за Русия и това е обикновено. Онези, които останаха - не всички, само че мнозина, ще се укрият и ще чакат по-добри времена. Тези времена, в случай че изобщо дойдат, могат да основат нови герои и да оставят днешните сили в предишното.
Но най-важното е да спрем да гледаме старите фотоси. Копирайте ги на хард диск или ги приберете в някое далечно чекмедже.
Тези илюзии се основаваха на вярата, че режимът на Путин ще разрешава на “привилегированите жители ” да си запазят най-малко едно малко персонално пространство, в което да се изявяват като опозиционери, да основават и развиват сериозни медии, даже от време на време да избират опозиционни политици на постове, на които те няма да имат никаква действителна власт.
В подмяна на тези илюзии ние - аз също бях част от този свят и нося отговорността си, трябваше да се преструваме, че Владислав Сурков (бивш специфичен представител на президента Путин по въпросите за Украйна – б.ред.) или публицистите от държавните медии са просто хора с други визии, с които не е грях да се ръкуваме и даже от време на време да работим по някой общ план. Сега виждам фотография от отдавнашна вечер в едно имение в центъра на Москва и се проклевам, че съм стискал ръцете на тези, от които е трябвало да избягам още тогава.
Крахът на този свят стартира още с връщането на Путин в Кремъл през 2012 година и се трансформира в необратима действителност след анексията на Крим през 2014 година На 24 февруари 2022 година Путин размени краткотрайната надгробна плоча на този свят с непрекъсната.
Войната – избавителен пояс за Путин
Някои се чудят къде са всички тези хора, които излязоха по улиците на съветските градове през 2014 година, когато стартира тази война? Или през 2015 година, когато Борис Немцов беше погубен? Литовците да вземем за пример постоянно ме питат къде са тези 400 000 души, които през януари 1991 година излязоха пред Кремъл, с цел да защитят правото на самостоятелност на Литва.
Отговорът е елементарен - към този момент не съществува нито тази страна, нито този народ. Късният Съветски съюз умря в годините на приватизация, неплащане на заплати и първата война в Чечения. Кремъл стартира да убива незабавно след “Зимата на митингите ” през 2011-2012 година, когато разбра, че няма по какъв начин да прави взаимни отстъпки с опозиционерите - даже с доброжелателните и нерадикалните. Защото те също съставляват съдбовна заплаха за режима.
Войната против Украйна е главната последица от това, че трансфораха Русия в конструкция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от късния руски интервал. И би трябвало да признаем - това е най-успешната специфична интервенция на Кремъл до момента. Може колкото си желаете да пишете, че тази война е на Путин, а не на хората, както прави Иля Яшин. Това по някакъв метод е правилно - пред военните пунктове не се вият опашки. Но може да се каже и противоположното. Руснаците носят цялостната отговорност за това, което армията им прави в Украйна. И още нещо - броят и мащабът на антивоенните митинги е нищожен за страна от 140 милиона. Дори и да вземем поради опасността от полицията.
Руското равнодушие е учредено на цинизъм
Предполагам, че на множеството руснаци им е безразлично протичащото се. Те не толкоз поддържат войната на Путин, колкото вършат съзнателен избор да не пречат на режима да прави каквото си изиска. Страхът, несъмнено, играе роля. Но не трябва да се залъгвате - в основата на тази позиция е цинизмът, развъртян в последните 20-25 години.
“Какво ни интересува? Всички политици са идентични! Всичко е за пари! ” - тези елементарни послания на кремълската агитация са се трансформирали в принцип за болшинството. Русия през днешния ден е страна, в която жителите, в политическия смисъл на думата, са малцинство. Нито филмите за злите сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), нито битката с корупцията, нито самостоятелните медии, нито даже неспирните убийства на опозиционери няма да разсънят едно общество, което не желае да знае истината. А в случай че я научи, не би я позволило до себе си.
Без подозрение генезисът на това общество е дело на Путин и хората му. Но част от отговорността е и на “нашите хора ”. Руските интелектуалци, бизнесмени, деятели - всички те, макар персоналните им достижения, бяха победени от режима. Дали този провал ще е краткотраен?
Без носталгия
Според мен е време да спрем да оплакваме нашите “бедност и ограничения ”. Още повече, че спрямо това, на което са подложени украинците, ориста на съветските емигранти и на тези, които останаха в страната, та даже и на политическите пандизчии, е по-лека. Ефективна и оптимално огромна поддръжка за Украйна е единственото, което емиграцията може да направи, с цел да има късмет за някакво почитание и самоуважение.
Успоредно с това може да се опитаме да отправим ново предизвикателство към Кремъл от чужбина. От това обаче би имало смисъл, единствено в случай че се разделим с илюзиите си за съветското общество. За да се пробуди то, е необходим нов език, нови тематики, нов кураж и старания, които да продължат повече от година. Създаването на нови просветителни планове към момента наподобява най-обещаващият метод да се сътвори една “алтернативна Русия ”.
Някои емигранти се пробват да не помнят за Русия и това е обикновено. Онези, които останаха - не всички, само че мнозина, ще се укрият и ще чакат по-добри времена. Тези времена, в случай че изобщо дойдат, могат да основат нови герои и да оставят днешните сили в предишното.
Но най-важното е да спрем да гледаме старите фотоси. Копирайте ги на хард диск или ги приберете в някое далечно чекмедже.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ