Налагат ни с диктат теми табу
Ваня Добрева
От няколко дни ми се обаждат учители. Възмутени, че у нас въпросът какво ще учи младото потомство се диктува от хора, чиято подготовка в междинното обучение е повече от съмнителна. Но пък като отявлени соросоиди, антикомунисти и русофоби те се радват на медийно внимание, употребяват се с привилегията да диктуват на министъра на образованието какво би трябвало да написа в учебниците по история. В други времена, само че и в " естествените " страни този диктат се назовава цензура. Но у нас МОН бързо подвива опашка и щом цензорите соросоиди истерично стартират да огласят медийния ефир, той услужливо задоволява прищевките им.
Затова учителите, мощно обезпокоени, споделят с мен своето мнение за обсъжданите учебници. А точно, че онази част за втората половина на ХХ век в набедените учебници за Х клас, разбунила душата на праведния антикомунист, е написана в готовите нови учебници съгласно признатия преди две-три години образователен проект, само че с обективно отразяване на историческите обстоятелства и феномени. Т.е. наред с нелицеприятните обстоятелства и сериозните бележки за интервала се привеждат таблици със световноизвестни статистически данни: брой построени лечебни заведения (с болнични легла), брой издигнати фабрики, данни за развиването на селското стопанство, за осъществени инфраструктурни планове, конкретика за обществената политика и за политика в региона на културата.
Липсва обаче отрицателният коментар, който съгласно соросоидите наложително би трябвало да обкръжава данните от този интервал. Как сериозен историк да разяснява отрицателно, че е пагубно, антихуманно, антидемократично България да заема 27-о място в международните ранглисти по икономическо развиване и стандарт на живот. Или да кажеш, че е незаконно пилеене на публичен запас комунистическият режим да отделя 6% от Брутният вътрешен продукт за обучение и 4% за научна и развойна активност. Че безплатното опазване на здравето не носи нищо положително, тъй като комунистите го считат за богатство, налично за всеки човек, а не както гласи веруюто на всеки ортодоксален антикомунист - пазарна стока и услуга, за която всеки заплаща. Че възходът на културата, на спорта, на образованието, на науката не е никога достижение и мотив за национална горделивост, а е хитра комунистическа небивалица за тормоз над свободомислещите и безчинство над надарените. Че провежданата външна политика на добросъседство (спечелила на България освен другарства и доверие, само че и пазари и спомагателен запас за стопански, обществен, културен, високотехнологичен и теоретичен възход), в действителност би трябвало да се разяснява като реализиране на злокобния проект на вездесъщата Държавна сигурност да шпионира и работи в интерес на руснаците, на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на ЩАЗИ и така нататък Ако обаче не може да се удари по този метод по " комунизма ", обстоятелствата въобще би трябвало да изчезнат. Как другояче соросоидите да потвърдят верноподаничество пред господарите.
Пиша тези редове, откакто се разбра, че министърът на образованието под натиска на новите цензори е върнал набедените учебници за преправка. Обаче! Каква да бъде тази преправка? Ами, в случай че и тя не се хареса на соросоидите, тогава какво - отново ли връщаме учебниците? Какво да се прави - в колониалните страни рангът на цензурата е по-висок от националния закон!
От друга страна, ще подчертая, че учебниците се пишат съгласно одобрената от министъра образователна стратегия и признатия образователен проект. Сегашният, чийто резултат са набедените учебници, както стана известно още предходната година, е писан и съветван от същите антикомунисти и русофоби, които през днешния ден шестват из медиите. Именно те са планували в Х клас учениците в границите на една образователна година да учат цялата българска история - от праисторическите рисунки в пещерите (8000 години пр.Хр.) до днешния ден, който по план е своего рода кулминационна точка на националното развиване - участието в НАТО и Европейски Съюз.
За мен обаче и до този миг не ми е ясно за какво при подобен обемен образователен материал на учениците на процедура им се икономисва само интервалът сред двете международни войни, изключително Втората международна война. Защо учениците няма да учат, че един от първите профашистки закони (1924 г.) в Европа е българският " Закон за отбрана на страната ". Защо няма да учат за Белия гнет и държавното управление на Александър Цанков? Защо са лишени от истината за заличаването - без съд и присъда, единствено поради леви убеждения - в действителност на цвета на българската интелигенция отпред с гения Гео Милев? Защо им се икономисва истината за стотиците убити почтени деца, жертви на българския фашизъм? За ястребинчетата да вземем за пример, чийто палач през днешния ден е оправдан, а името му стои върху паметника на така наречен жертви на комунизма паралелно с името на килъра на Гео Милев!
Как учениците ще учат за международния стихотворец Никола Вапцаров, без да знаят, че е безмилостно разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София като участник в антифашисткото придвижване, ръководено от партията на българските комунисти. И като подобен е единственият българин, почетен (посмъртно) със международната премия за мир. Да, те ще учат, че евреите в България са избавени. Без обаче да им се заяви, че България, съвсем паралелно с Хитлерова Германия, е приела нацистко антисемитско законодателство. Че българските евреи са лишени от обикновени човешки права и права за издръжка, че жълтата звезда е станала знак на омразата и човешкото заличаване. А кое държавно управление, в кой интервал дава отговор за тези повече над 11 000 евреи от Македония, от Беломорска Тракия, натоварени в товарните вагони към лагерите на гибелта? Но въпросът за българския фашизъм и неговите зверства, за прекъснатите хиляди човешки ориси и животи през днешния ден е тематика табу, до която е неразрешено да се допират младите български генерации. Току-виж се увлекат по призрака, бродещ из Европа, и неизлечимо заболеят от левите хрумвания. Ами в случай че решат да трансформират света в името на братството, справедливостта, солидарността и свободата?!
От няколко дни ми се обаждат учители. Възмутени, че у нас въпросът какво ще учи младото потомство се диктува от хора, чиято подготовка в междинното обучение е повече от съмнителна. Но пък като отявлени соросоиди, антикомунисти и русофоби те се радват на медийно внимание, употребяват се с привилегията да диктуват на министъра на образованието какво би трябвало да написа в учебниците по история. В други времена, само че и в " естествените " страни този диктат се назовава цензура. Но у нас МОН бързо подвива опашка и щом цензорите соросоиди истерично стартират да огласят медийния ефир, той услужливо задоволява прищевките им.
Затова учителите, мощно обезпокоени, споделят с мен своето мнение за обсъжданите учебници. А точно, че онази част за втората половина на ХХ век в набедените учебници за Х клас, разбунила душата на праведния антикомунист, е написана в готовите нови учебници съгласно признатия преди две-три години образователен проект, само че с обективно отразяване на историческите обстоятелства и феномени. Т.е. наред с нелицеприятните обстоятелства и сериозните бележки за интервала се привеждат таблици със световноизвестни статистически данни: брой построени лечебни заведения (с болнични легла), брой издигнати фабрики, данни за развиването на селското стопанство, за осъществени инфраструктурни планове, конкретика за обществената политика и за политика в региона на културата.
Липсва обаче отрицателният коментар, който съгласно соросоидите наложително би трябвало да обкръжава данните от този интервал. Как сериозен историк да разяснява отрицателно, че е пагубно, антихуманно, антидемократично България да заема 27-о място в международните ранглисти по икономическо развиване и стандарт на живот. Или да кажеш, че е незаконно пилеене на публичен запас комунистическият режим да отделя 6% от Брутният вътрешен продукт за обучение и 4% за научна и развойна активност. Че безплатното опазване на здравето не носи нищо положително, тъй като комунистите го считат за богатство, налично за всеки човек, а не както гласи веруюто на всеки ортодоксален антикомунист - пазарна стока и услуга, за която всеки заплаща. Че възходът на културата, на спорта, на образованието, на науката не е никога достижение и мотив за национална горделивост, а е хитра комунистическа небивалица за тормоз над свободомислещите и безчинство над надарените. Че провежданата външна политика на добросъседство (спечелила на България освен другарства и доверие, само че и пазари и спомагателен запас за стопански, обществен, културен, високотехнологичен и теоретичен възход), в действителност би трябвало да се разяснява като реализиране на злокобния проект на вездесъщата Държавна сигурност да шпионира и работи в интерес на руснаците, на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на ЩАЗИ и така нататък Ако обаче не може да се удари по този метод по " комунизма ", обстоятелствата въобще би трябвало да изчезнат. Как другояче соросоидите да потвърдят верноподаничество пред господарите.
Пиша тези редове, откакто се разбра, че министърът на образованието под натиска на новите цензори е върнал набедените учебници за преправка. Обаче! Каква да бъде тази преправка? Ами, в случай че и тя не се хареса на соросоидите, тогава какво - отново ли връщаме учебниците? Какво да се прави - в колониалните страни рангът на цензурата е по-висок от националния закон!
От друга страна, ще подчертая, че учебниците се пишат съгласно одобрената от министъра образователна стратегия и признатия образователен проект. Сегашният, чийто резултат са набедените учебници, както стана известно още предходната година, е писан и съветван от същите антикомунисти и русофоби, които през днешния ден шестват из медиите. Именно те са планували в Х клас учениците в границите на една образователна година да учат цялата българска история - от праисторическите рисунки в пещерите (8000 години пр.Хр.) до днешния ден, който по план е своего рода кулминационна точка на националното развиване - участието в НАТО и Европейски Съюз.
За мен обаче и до този миг не ми е ясно за какво при подобен обемен образователен материал на учениците на процедура им се икономисва само интервалът сред двете международни войни, изключително Втората международна война. Защо учениците няма да учат, че един от първите профашистки закони (1924 г.) в Европа е българският " Закон за отбрана на страната ". Защо няма да учат за Белия гнет и държавното управление на Александър Цанков? Защо са лишени от истината за заличаването - без съд и присъда, единствено поради леви убеждения - в действителност на цвета на българската интелигенция отпред с гения Гео Милев? Защо им се икономисва истината за стотиците убити почтени деца, жертви на българския фашизъм? За ястребинчетата да вземем за пример, чийто палач през днешния ден е оправдан, а името му стои върху паметника на така наречен жертви на комунизма паралелно с името на килъра на Гео Милев!
Как учениците ще учат за международния стихотворец Никола Вапцаров, без да знаят, че е безмилостно разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София като участник в антифашисткото придвижване, ръководено от партията на българските комунисти. И като подобен е единственият българин, почетен (посмъртно) със международната премия за мир. Да, те ще учат, че евреите в България са избавени. Без обаче да им се заяви, че България, съвсем паралелно с Хитлерова Германия, е приела нацистко антисемитско законодателство. Че българските евреи са лишени от обикновени човешки права и права за издръжка, че жълтата звезда е станала знак на омразата и човешкото заличаване. А кое държавно управление, в кой интервал дава отговор за тези повече над 11 000 евреи от Македония, от Беломорска Тракия, натоварени в товарните вагони към лагерите на гибелта? Но въпросът за българския фашизъм и неговите зверства, за прекъснатите хиляди човешки ориси и животи през днешния ден е тематика табу, до която е неразрешено да се допират младите български генерации. Току-виж се увлекат по призрака, бродещ из Европа, и неизлечимо заболеят от левите хрумвания. Ами в случай че решат да трансформират света в името на братството, справедливостта, солидарността и свободата?!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ