Либия: към единство чрез разединение
Външни сили към момента управляват елементи от разграничената страна
На 2 октомври Камарата на представителите на Либия одобри нов закон за президентските и парламентарните избори. Документът, който влезе в действие незабавно, планува избори да се проведат след 240 дни. Междувременно Народното събрание предложи „ взаимно с Висшия държавен съвет да се образува комисия, която да откри критерии за номиниране на ново държавно управление, което да обезпечи провеждането на тези избори “.
В новата редакция законът разрешава да се кандидатират и тези категории претенденти, на които до момента е било неразрешено да се предлагат. Освен военни, това са хора с двойно поданство и даже такива, които имат проблеми с Международния углавен съд (МНС).
И в случай че американският жител Халифа Хафтар не разяснява „ облекчаването “, то Сейф ал-Ислам Кадафи, за който МНС издаде заповед за арест през 2011 година, излезе с публично изказване, в което изрази признателност за приемането на закона, утвърждавайки, че това е „ нов исторически крайъгълен камък за Либия “.
Фактът, че синът на харизматичния полковник Кадафи получи опцията да се кандидатира за президент на Либия, е крачка напред. Но стъпката е колкото закъсняла, толкоз и необещаваща, тъй като сегашните водачи и в Триполи, и в Бенгази по никакъв начин не се интересуват от вероятни нови съперници. Освен това при почтени избори Сейф ал Ислам ще има доста положителни шансове да завоюва.
Подчинителното наклонение обаче не съществува освен в историята, само че и в политиката. Що се отнася до виртуалното обединяване на противоборстващите сили, главният въпрос остава: кой ще ръководи? Тъй като на всички е ясно, че нито „ държавното управление “ в Триполи, нито „ държавното управление “ в Бенгази са в положение да победят своите съперници нито политически, нито военно, остава единствено едно – да се консолидира статуквото и в случай че не да се укрепи, то да се резервира тяхното въздействие.
По-точно тяхната мощ. Това схваща и главнокомандващият либийската национална войска (тази в източната част на страната) фелдмаршал Халифа Хауфар, който на 7 ноември ще навърши 80 години. И той освен схваща, само че взема съответни ограничения, и то с взор в бъдещето.
Един от най-важните фактори за развиването на обстановката е външната помощ и поддръжка, изключително поради гражданската война, която не е завършила, а е навлязла в латентна фаза и може да се разгори още веднъж. Освен това и в Триполи, и в Бенгази при всяка опция припомнят, че имат въоръжени сили, които по редица параметри в действителност са сходни на постоянната войска.
В същото време е явно, че в стратегически проект главният интерес за Запада са гигантските енергийни ресурси в Либия, както и нейното преференциално състояние в Средиземно море. Излишно е да приказваме за желанието да се опълчват на Русия – това се подразбира от единствено себе си.
В края на септември Халифа Хафтар посети Москва, където организира договаряния освен с министъра на защитата С. Шойгу, само че беше признат и от съветския президент В. Путин. Желанието на Хафтар да притегли поддръжката на Москва, с цел да укрепи личните си позиции във вероятни бъдещи политически сюжети в Либия, е разбираемо. Очевиден е и ползата на Русия да развива връзките и да ускорява наличието си там, където има такива благоприятни условия.
Посещението на Хафтар в Русия провокира публично неодобрение в Белия дом, където взеха решение да следват „ по-решителна политика в либийската посока “ в съюз с А. Дбейба. Съединените щати бяха изключително „ загрижени “ от слуховете, че Москва се пробва да получи достъп до пристанищата на Бенгази, Тобрук и даже Сирт, с цел да сътвори там логистични центрове за корабите на съветския флот.
За това писа Wall Street Journal на 15 септември, а някогашният специфичен делегат на Съединени американски щати в Либия Джонатан Винер пишена страницата си в Twitter, че съгласно негова информация са реализирани редица значими съглашения сред В. Путин и Х. Хафтар, в това число за доставка на съвременни системи за противовъздушна защита и за образование на либийски водачи в Русия.
Само тези, които са взели участие в тях, знаят сигурно за детайлностите на договарянията, само че наличието на войски от редица страни от НАТО в Либия е неоспорим факт.
Още през 2020 година президентът Т. Ердоган подписа меморандум за сигурност с тогавашния началник на „ Правителството на националното единодушие “ Файез ал Сарадж. Оттогава военното наличие на Турция доближи обилни размери: турски военни елементи интензивно употребяват военноморските бази Абу Ситта (Триполи) и Ал-Хомс (Хомс), както и въздушната база Ал-Ватия югозападно от Триполи.
Освен това турските въоръжени сили се занимават с образованието и подготовката на персоналния състав на локалните въоръжени сили въз основата на военни колежи и подготвителни лагери.
В град Мисурата, на територията на Военновъздушната академия, са ситуирани военнослужещи от въоръжените сили на Италия и Англия, най-вече от силите за специфични интервенции. В южната част на Либия, близо до границата с Нигер, френските въоръжени сили окупират военновъздушната база Ал Уиг от 2020 година Голямата авиобаза Митига (Триполи) сега се употребява, с изключение на от локалните либийски елементи, от въоръжените сили на Турция и на Съединени американски щати, само че по сведения на ред локални открити източници, цялата база скоро ще бъде напълно трансферирана на американците.
Белият дом харесва тази обстановка, само че е надалеч от цялостното задоволство. Причината е, че главните петролни региони се намират в източната част на страната и се управляват от локалните управляващи. И няма подозрение, че Западът към този момент създава нови проекти за определяне на надзор, а активизирането на Русия в Африка като цяло и в Либия в частност провокира от ден на ден и повече гневни прояви в Съединените щати.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 2 октомври Камарата на представителите на Либия одобри нов закон за президентските и парламентарните избори. Документът, който влезе в действие незабавно, планува избори да се проведат след 240 дни. Междувременно Народното събрание предложи „ взаимно с Висшия държавен съвет да се образува комисия, която да откри критерии за номиниране на ново държавно управление, което да обезпечи провеждането на тези избори “.
В новата редакция законът разрешава да се кандидатират и тези категории претенденти, на които до момента е било неразрешено да се предлагат. Освен военни, това са хора с двойно поданство и даже такива, които имат проблеми с Международния углавен съд (МНС).
И в случай че американският жител Халифа Хафтар не разяснява „ облекчаването “, то Сейф ал-Ислам Кадафи, за който МНС издаде заповед за арест през 2011 година, излезе с публично изказване, в което изрази признателност за приемането на закона, утвърждавайки, че това е „ нов исторически крайъгълен камък за Либия “.
Фактът, че синът на харизматичния полковник Кадафи получи опцията да се кандидатира за президент на Либия, е крачка напред. Но стъпката е колкото закъсняла, толкоз и необещаваща, тъй като сегашните водачи и в Триполи, и в Бенгази по никакъв начин не се интересуват от вероятни нови съперници. Освен това при почтени избори Сейф ал Ислам ще има доста положителни шансове да завоюва.
Подчинителното наклонение обаче не съществува освен в историята, само че и в политиката. Що се отнася до виртуалното обединяване на противоборстващите сили, главният въпрос остава: кой ще ръководи? Тъй като на всички е ясно, че нито „ държавното управление “ в Триполи, нито „ държавното управление “ в Бенгази са в положение да победят своите съперници нито политически, нито военно, остава единствено едно – да се консолидира статуквото и в случай че не да се укрепи, то да се резервира тяхното въздействие.
По-точно тяхната мощ. Това схваща и главнокомандващият либийската национална войска (тази в източната част на страната) фелдмаршал Халифа Хауфар, който на 7 ноември ще навърши 80 години. И той освен схваща, само че взема съответни ограничения, и то с взор в бъдещето.
Един от най-важните фактори за развиването на обстановката е външната помощ и поддръжка, изключително поради гражданската война, която не е завършила, а е навлязла в латентна фаза и може да се разгори още веднъж. Освен това и в Триполи, и в Бенгази при всяка опция припомнят, че имат въоръжени сили, които по редица параметри в действителност са сходни на постоянната войска.
В същото време е явно, че в стратегически проект главният интерес за Запада са гигантските енергийни ресурси в Либия, както и нейното преференциално състояние в Средиземно море. Излишно е да приказваме за желанието да се опълчват на Русия – това се подразбира от единствено себе си.
В края на септември Халифа Хафтар посети Москва, където организира договаряния освен с министъра на защитата С. Шойгу, само че беше признат и от съветския президент В. Путин. Желанието на Хафтар да притегли поддръжката на Москва, с цел да укрепи личните си позиции във вероятни бъдещи политически сюжети в Либия, е разбираемо. Очевиден е и ползата на Русия да развива връзките и да ускорява наличието си там, където има такива благоприятни условия.
Посещението на Хафтар в Русия провокира публично неодобрение в Белия дом, където взеха решение да следват „ по-решителна политика в либийската посока “ в съюз с А. Дбейба. Съединените щати бяха изключително „ загрижени “ от слуховете, че Москва се пробва да получи достъп до пристанищата на Бенгази, Тобрук и даже Сирт, с цел да сътвори там логистични центрове за корабите на съветския флот.
За това писа Wall Street Journal на 15 септември, а някогашният специфичен делегат на Съединени американски щати в Либия Джонатан Винер пишена страницата си в Twitter, че съгласно негова информация са реализирани редица значими съглашения сред В. Путин и Х. Хафтар, в това число за доставка на съвременни системи за противовъздушна защита и за образование на либийски водачи в Русия.
Само тези, които са взели участие в тях, знаят сигурно за детайлностите на договарянията, само че наличието на войски от редица страни от НАТО в Либия е неоспорим факт.
Още през 2020 година президентът Т. Ердоган подписа меморандум за сигурност с тогавашния началник на „ Правителството на националното единодушие “ Файез ал Сарадж. Оттогава военното наличие на Турция доближи обилни размери: турски военни елементи интензивно употребяват военноморските бази Абу Ситта (Триполи) и Ал-Хомс (Хомс), както и въздушната база Ал-Ватия югозападно от Триполи.
Освен това турските въоръжени сили се занимават с образованието и подготовката на персоналния състав на локалните въоръжени сили въз основата на военни колежи и подготвителни лагери.
В град Мисурата, на територията на Военновъздушната академия, са ситуирани военнослужещи от въоръжените сили на Италия и Англия, най-вече от силите за специфични интервенции. В южната част на Либия, близо до границата с Нигер, френските въоръжени сили окупират военновъздушната база Ал Уиг от 2020 година Голямата авиобаза Митига (Триполи) сега се употребява, с изключение на от локалните либийски елементи, от въоръжените сили на Турция и на Съединени американски щати, само че по сведения на ред локални открити източници, цялата база скоро ще бъде напълно трансферирана на американците.
Белият дом харесва тази обстановка, само че е надалеч от цялостното задоволство. Причината е, че главните петролни региони се намират в източната част на страната и се управляват от локалните управляващи. И няма подозрение, че Западът към този момент създава нови проекти за определяне на надзор, а активизирането на Русия в Африка като цяло и в Либия в частност провокира от ден на ден и повече гневни прояви в Съединените щати.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ