Ще празнуват ли християните Великден в един ден?
Великден настъпи за православните. Повече от месец по-рано католиците и множеството протестанти означиха главния празник. Периодично поражда въпросът: западната и източната черква ще честват ли Възкресение Христово в един и същи ден? За противоречивата концепция - в материала.
Не постоянно е било по този начин
В богослужебните книги той се назовава „ Празник на празниците “. В църковния календар не е един от дванадесетте съществени празника. Позицията на Великден е извънредно „ над всички дати “.
Всъщност това е целият смисъл на християнството. „ Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата религия “, споделя деятел Павел в посланието си до коринтяните. Именно вярата, че Спасителят е възкръснал от мъртвите и е победил гибелта, отличава християните от почитателите на другите религии.
Но има абсурд: централното събитие се чества в разнообразни дни. Католиците, множеството протестанти, както и някои източни църкви (например Арменската апостолическа) го посрещнаха на 31 март. Православните, дружно с коптите и етиопците, които имат разнообразни канони, са през днешния ден.
По време на Великденския интервал Йерусалим също е цялостен с раздвоения: два Велики петъка, две религиозни шествия, две литургии. Общият Великден се случва на всеки няколко години. Последният подобен празник беше през 2017 година
Някои приказват за пресичането като значимо събитие. Но като цяло вярващите възприемат календарната разлика като нещо естествено. Вярно, това не постоянно е било по този начин.
Ние броим по собствен метод
Как са стояли нещата с Великден в първите епохи на християнството, се знае доста малко. Малко информация може да се извлече от книгите на Новия завет - писмата на апостолите. Съдейки по тях, Възкресение Христово е бил единственият празник.
Името, апропо, е заимствано от по-големите братя. В превод от иврит „ пасха “ значи „ преход, освобождение “. За евреите това означавало избавление на техния народ от египетски плен.
Ключови събития за християните са свързани с еврейската дата: гибелта на кръста и възкресението на Христос. Евангелист Йоан свидетелства, че той е умрял на 14-ия ден от месец нисан.
Следователно някои ранни християни са чествали Великден по същото време като евреите. Други не бяха съгласни: въпреки всичко Спасителят възкръсва от мъртвите на третия ден след Пасха - т.е. на 16-ти нисан.
Изглежда, че изчисленията са верни, само че Йоан опонира на другите евангелисти. Матей, Марко и Лука не дават датата на гибелта и възкресението на Исус. Но, съдейки по подтекста, това може да се е случило седмица след еврейската Пасха.
В резултат на това всяка общественост взема решение да брои по собствен метод. С разпространяването на християнството по света обаче въпросът с календара става все по-остър.
През II век това даже довежда до схизма. Например римският свещеник Виктор упорства Великден да се чества в първия ден от седмицата (неделя) след 14-ти нисан. А свещеник Поликрат от Ефес, лидерът на християните от Мала Азия, счита, че датата въобще не би трябвало да е плаваща.
И двамата се базират на „ традицията, дадена от апостолите “. В резултат на това, след поредност от препоръки, на които пасторите сипят анатеми един на различен, е решено всяка общественост да се придържа към личната си традиция.
Има проблем
По-късно някои духовници се пробват да нарушат статуквото. Освен това връзките сред евреи и християни последователно се утежняват и хората, които желаят да честват едновременно, стават все по-малко.
На Първия космополитен събор през 325 година въпросът за Пасхалията (датата на Великден) е един от основните. Решават да честват без значение от Пасхата: в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. То от своя страна е настъпвало след пролетното равноденствие.
Така главният празник от еврейския лунен календар (354 дни) минава в лунно-слънчевия календар (365 дни). И датата се променяше от година на година. Възниква обаче проблем: Рим има една система за установяване на пролетното равноденствие, Александрия, където живеели най-напредналите астрономи на това време, имала друга.
Първите се управляват от 25 март и употребяват 84-годишен календарен цикъл. Вторите- на 21 март с цикъл от 19 години. Поради това се стига до парадокса: две прилежащи църкви може да честват Възкресение Христово с разлика от месец и половина.
Грандиозен план
До осми век това противоречие е отстранено: всички християни одобряват александрийската скица. Но през 1582 година папа Григорий XIII организира огромна промяна. Католическата черква минава към нов жанр. Както знаете, разликата сред григорианския и юлианския календар е 13 дни.
Едва през ХХ век християните от гръцкия ритуал стартират съществено да разискват прехода към западната хронологична система. Резултатът от доста години спекулации е новоюлианският календар. Той изцяло съответствува с Григорианския, като се изключи едно нещо - Великден. Православните не пожелават да сменят датата.
Затова източните и западните християни към момента честват Великден в разнообразни дни. Те се пресичат рядко: най-близкото съвпадане е през 2025 година Специална година – 1700-годишнината от Първия космополитен събор. По този мотив Константинополската черква да вземем за пример предложи връщане към решението, взето в древността – да честваме дружно.
Идеята, апропо, не е нова. Още преди 200 години е имало огромен план за сливане на Великден. Активно заговарят за това по-късно, когато икуменическото придвижване набира мощ. Само резултатът е противоположният: различията единствено се ускоряват.
От 1054 година, когато Христовата вяра се разделя на два клона, сред религиите се натрупват доста несъгласия. Решаването на въпроса за датата на главното събитие - Великден - изисква обилни отстъпки от една от страните. И до момента никоя не е подготвена за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6524Проф. Нако Стефанов за визитата на българска делегация в Китай по линия на института " Конфуций " Алтернативен Поглед9463Д-р Радко Ханджиев: Приглушени странициАлтернативен Поглед56443Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед38412Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед74855„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед92472Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед76721Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед74855 Източник: pogled.info
Не постоянно е било по този начин
В богослужебните книги той се назовава „ Празник на празниците “. В църковния календар не е един от дванадесетте съществени празника. Позицията на Великден е извънредно „ над всички дати “.
Всъщност това е целият смисъл на християнството. „ Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата религия “, споделя деятел Павел в посланието си до коринтяните. Именно вярата, че Спасителят е възкръснал от мъртвите и е победил гибелта, отличава християните от почитателите на другите религии.
Но има абсурд: централното събитие се чества в разнообразни дни. Католиците, множеството протестанти, както и някои източни църкви (например Арменската апостолическа) го посрещнаха на 31 март. Православните, дружно с коптите и етиопците, които имат разнообразни канони, са през днешния ден.
По време на Великденския интервал Йерусалим също е цялостен с раздвоения: два Велики петъка, две религиозни шествия, две литургии. Общият Великден се случва на всеки няколко години. Последният подобен празник беше през 2017 година
Някои приказват за пресичането като значимо събитие. Но като цяло вярващите възприемат календарната разлика като нещо естествено. Вярно, това не постоянно е било по този начин.
Ние броим по собствен метод
Как са стояли нещата с Великден в първите епохи на християнството, се знае доста малко. Малко информация може да се извлече от книгите на Новия завет - писмата на апостолите. Съдейки по тях, Възкресение Христово е бил единственият празник.
Името, апропо, е заимствано от по-големите братя. В превод от иврит „ пасха “ значи „ преход, освобождение “. За евреите това означавало избавление на техния народ от египетски плен.
Ключови събития за християните са свързани с еврейската дата: гибелта на кръста и възкресението на Христос. Евангелист Йоан свидетелства, че той е умрял на 14-ия ден от месец нисан.
Следователно някои ранни християни са чествали Великден по същото време като евреите. Други не бяха съгласни: въпреки всичко Спасителят възкръсва от мъртвите на третия ден след Пасха - т.е. на 16-ти нисан.
Изглежда, че изчисленията са верни, само че Йоан опонира на другите евангелисти. Матей, Марко и Лука не дават датата на гибелта и възкресението на Исус. Но, съдейки по подтекста, това може да се е случило седмица след еврейската Пасха.
В резултат на това всяка общественост взема решение да брои по собствен метод. С разпространяването на християнството по света обаче въпросът с календара става все по-остър.
През II век това даже довежда до схизма. Например римският свещеник Виктор упорства Великден да се чества в първия ден от седмицата (неделя) след 14-ти нисан. А свещеник Поликрат от Ефес, лидерът на християните от Мала Азия, счита, че датата въобще не би трябвало да е плаваща.
И двамата се базират на „ традицията, дадена от апостолите “. В резултат на това, след поредност от препоръки, на които пасторите сипят анатеми един на различен, е решено всяка общественост да се придържа към личната си традиция.
Има проблем
По-късно някои духовници се пробват да нарушат статуквото. Освен това връзките сред евреи и християни последователно се утежняват и хората, които желаят да честват едновременно, стават все по-малко.
На Първия космополитен събор през 325 година въпросът за Пасхалията (датата на Великден) е един от основните. Решават да честват без значение от Пасхата: в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. То от своя страна е настъпвало след пролетното равноденствие.
Така главният празник от еврейския лунен календар (354 дни) минава в лунно-слънчевия календар (365 дни). И датата се променяше от година на година. Възниква обаче проблем: Рим има една система за установяване на пролетното равноденствие, Александрия, където живеели най-напредналите астрономи на това време, имала друга.
Първите се управляват от 25 март и употребяват 84-годишен календарен цикъл. Вторите- на 21 март с цикъл от 19 години. Поради това се стига до парадокса: две прилежащи църкви може да честват Възкресение Христово с разлика от месец и половина.
Грандиозен план
До осми век това противоречие е отстранено: всички християни одобряват александрийската скица. Но през 1582 година папа Григорий XIII организира огромна промяна. Католическата черква минава към нов жанр. Както знаете, разликата сред григорианския и юлианския календар е 13 дни.
Едва през ХХ век християните от гръцкия ритуал стартират съществено да разискват прехода към западната хронологична система. Резултатът от доста години спекулации е новоюлианският календар. Той изцяло съответствува с Григорианския, като се изключи едно нещо - Великден. Православните не пожелават да сменят датата.
Затова източните и западните християни към момента честват Великден в разнообразни дни. Те се пресичат рядко: най-близкото съвпадане е през 2025 година Специална година – 1700-годишнината от Първия космополитен събор. По този мотив Константинополската черква да вземем за пример предложи връщане към решението, взето в древността – да честваме дружно.
Идеята, апропо, не е нова. Още преди 200 години е имало огромен план за сливане на Великден. Активно заговарят за това по-късно, когато икуменическото придвижване набира мощ. Само резултатът е противоположният: различията единствено се ускоряват.
От 1054 година, когато Христовата вяра се разделя на два клона, сред религиите се натрупват доста несъгласия. Решаването на въпроса за датата на главното събитие - Великден - изисква обилни отстъпки от една от страните. И до момента никоя не е подготвена за това.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6524Проф. Нако Стефанов за визитата на българска делегация в Китай по линия на института " Конфуций " Алтернативен Поглед9463Д-р Радко Ханджиев: Приглушени странициАлтернативен Поглед56443Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед38412Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед74855„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед92472Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед76721Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед74855 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ