Външната политика на правителството е в положение цугцванг. За запознатите

Външната политика на държавното управление е в състояние цугцванг. За осведомените с шахматната терминология този термин е явен -

липса на потребен ход

От една страна трябваше да се предприеме някаква смела външна самодейност, откакто близо 11 години след приема ни в Европейския Съюз, България не е помръднала и на йота в своята по- нататъшна интеграция - Шенген, чакалня Еврозона, Банков Съюз... за самата Еврозона можем единствено да мечтаем. И ето - след близо осем години в ръководството, третото държавно управление на ГЕРБ взема решение най-сетне да кандидатства за чакалнята на Еврозоната - най-малко такава е поръчката, че това ще се случи до края на юни. Ала в това време многогодишните старания за Шенген удрят непрекъснато на камък, а такива са и анонсите за Чакалнята от основния член и сякаш наш политически другар Германия.

От друга страна, неуспехът е невъобразим. Как да се етикира ръководството в три мандата като сполучливо откакто това не се признава от основен политически съдружник и бизнес сътрудник?
Затова и децибелите в връзката ни на топ равнище се усилват, издавайки раздразнителност и прибързаност.

Изводът е един и колкото по-рано се разбере, толкоз по-добре за всички. Тактиката на щрауса не работи. На всички в Европа е прекомерно ясна вътрешната блага родна картинка с колосална корупция и пробито отвред правораздаване, за негласните правила, по които се ръководи страната за паритет на корупционни властови лобита.

И по тази причина тактиката на отказване, на отклоняване на тематиката с тематиката за грандиозни стопански триумфи не работи. И е извънредно време управителният фактор да спре да се изненадва и да нервничи, че не му имат вяра. Европа не е България и там " доматите не се ядат с колците ".

Крайно време е за адекватност

Апропо, не доста по-различна беше картинката и когато трябваше да ни одобряват в Европейски Съюз. Тогава трябваше да демонстрираме по какъв начин работи върховенството на правото и тогавашното държавно управление не се правеше, че не схваща защо става въпрос. И най-малко изимитира битка с проведената престъпност, като се наложи няколко гангстера да полежат в пандиза. Това най-малко сегашният министър председател би трябвало да си спомня.

Няма по какъв начин една част от държавното управление да желае България да влезе в Еврозоната, а друга да урежда корпоративно рейдърство в интерес на корпулентни бизнесмени; или да позволява странни промени в законите за доограбването на КТБ; или да поправя законите, с цел да направи офшорен концесионер печеливш; или друга офшорка да става притежател на банка макар законите и практиките на Българска народна банка, които самата Българска народна банка пренебрегва. Да не приказваме, че никой сякаш не вижда падението на свободата на медиите до африкански равнища. Всички тези неща обаче се виждат като бял ден в Европа.

Или държавното управление би трябвало да извади главата от пясъка и да покаже първо, че схваща проблемите, а не ги отхвърля. И второ, че има политическата воля да почне да се оправя с тях.
А може и да продължи да счита европейците за балами. И да се прави, че не схваща, че изобщо не става въпрос за осъществяване на механически критерии и условия.
А за сигурност и доверие.
И да се уповава, че българите също не схващат и все по този начин ще гласоподават за Него. Докато не пристигна Черният Лебед.

Коментарът е оповестен във " Facebook ". " Дневник " го препечатва с разрешението на създателя.