„Вълнувах се, смях се, имаше българска група, радвах се, плаках.

„ Вълнувах се, смях се, имаше българска група, радвах се, плаках. Беше доста прочувствено това очакване на третия полуфинал – нямах визия нито какъв брой са бягали в първия, нито какъв брой ще бягат в третия.

Няма да го укривам – не се разочаровах, когато видях, че Илейн Томпсън не дойде в коул-рума (залата, в която събират спортистите след загряването им). Защото са значими такива моменти. Важно е някой път и аз да имам шанс, макар че фаворитките изчезнаха – доста им пристигна програмата, съгласно мен и пистата е особена, изпоконтузиха се. Вчера Дафне (б.а. Схипърс, която не започва на финала на 100 м и отхвърли сериите на 200 м) безусловно ми плака в прегръдката и ми сподели „ не желая по този начин да свършва за мен това международно “. Но в действителност се беше контузила съществено - не съумя да загрее даже през вчерашния ден и си потегли разплакана. Случват се такива неща. Но пък идват доста нови момиченца, и момченца (б.а. Аминату Сейни от Нигер, която е с хиперандрогениизъм, само че има право да взе участие, тъй като предписание се отнася за дисциплините сред 400 м и 1 миля), които са тук, с цел да влизат във финали и печелят медали. И се чудя по какъв начин може аз самата още да се вълнувам толкоз. Но в този момент е по-различно, тъй като правя оценка повече, какъв брой значи този край. А и тъй като не знам какъв брой още ми остават. Отново се сещам за професор Бономи (б.а. треньорът на Лалова), който постоянно плаче, когато ме изпраща на коул-рум. Емоционално, този път е доста прочувствено.
Преди старт огледах девойките към мен и си преброих моите финали – международни, олимпийски, европейски, и това ми даде много огромна сигурност. За доста от тях това даже е първи полуфинал и те се вълнуват и аз трябваше да им бъда като образец, би трябвало да съм стоманена и стана положително тичане. Вчера беше по-трудно – първо тичане след подготовка. Имах потребност от него, с цел да се разбягам, да се вработя. Днес беше хубаво – видяхме, финиширахме дружно първите три, фотофинишът ни подреди една до друга. Беше рисковано, само че на край сме…
Бономи сподели на втори тичане персонално за сезона, на трето – персонално. Надявам се третото тичане да стане най-хубаво. Добре съм, нямам никакви проблеми. Надявам се на следващия ден да имам късмет и условия и шанс да направя още по-хубаво тичане.