Важното е, че Българската православна църква пое протегнатата ръка от

Важното е, че Българската православна черква пое протегнатата ръка от нашите събратя от Македония да представляваме техните ползи пред другите православни църкви.

Българската страна би трябвало да бъде водеща в разрешаването на казуса със статута на Македонската православна черква – Охридска архиепископия. Началото е сложено и в този момент е доста значима църковната дипломация. Тя не постоянно е очевидна, което е добре, тъй като някои неща би трябвало да бъдат проговорени в един поверителен порядък с другите църкви. Водещата роля на България в решаването на този църковен въпрос е добре обоснована от нашата историческа и културна връзка с Македония – нашата обща история във връзка с Охридската архиепископия и Екзархията.

Тук е отговорността на нашите архиереи, на Българската православна черква по най-хубавия метод да защитят нашите събратя от Македония и да им оказват помощ. Както държавно управление и България като страна има отговорността да помогне на Република Македония по пътя на европейската интеграция, да бъде един добър лобист и наставник на Македония в този присъединителен развой, по този начин и в духовната сфера Българската православна черква има отговорността да помогне на македонските събратя да контролират техния статут.

Знаем доста добре от кое място идват компликациите, каква е историята и идеологията, която ни е разделяла. Сръбската православна черква има своите аспирации и упоритости, които датират още от времето на сръбската окупация на Македония отпреди Втората международна война /1939-1945 г./ и по-късно по време на режима на Тито в Югославия.

Намираме се в нов повратен исторически миг да преодолеем наслагваното от предишното разцепление, само че не посредством войни, опълчване и диалект на омразата, а противоположното посредством протегната ръка, помощ, шерване на нашия опит по време на присъединителния развой, с цел да може Македония да стане колкото е допустимо по-бързо част от НАТО и Европейски Съюз и да се впише в евроатлантическата архитектура. Това от своя страна подсигурява сигурност, разцвет и икономическото развиване на Република Македония и нейните жители.

Липсата на транспортни връзки сред България и Република Македония е доста болен въпрос. Нямаме железопътни и въздушни връзки, пътят не е добър, отсъства автомагистрала. Коридор №8 е наш приоритет. Полагаме старания да притеглим европейски и международни средства, с цел да осъществяваме тези планове. Такъв добър образец беше срещата със Световната банка в София при започване на декември. Там стана дума за средства, които могат да бъдат отпуснати от нея при положителни условия за дотъкмяване на железопътната линия на македонска територия. Надявам се да се случи. Без съгласуваност, без пътища няма разцвет. Изграждането на автомагистрала сред двете страни е доста значимо както за стопанските системи ни, по този начин и за връзките сред хората. Колко доста хора от Македония работят и живеят в София и по Черноморието. България се трансформира в забавна страна за тях. Тя излиза напред – над 100 милиарда лв. Брутният вътрешен продукт, член на Европейски Съюз и НАТО – доста хора от Македония, изключително младите, се преориентират вместо към Сърбия, те гледат към София. Това е доста добре. Същото важи и за българите от Молдова и Украйна, които желаят да дойдат у нас и да учат в нашите университети, да намерят вероятност в България. Това е извънредно добра наклонност, която ние би трябвало да мотивираме и охрабряваме. Българските университети би трябвало да продължат да одобряват нашите сънародници от българските исторически общности отвън страната с доста по-голяма численост. Трябва да създадем положителни условия да стартират нов живот в своята остаряла татковина.

България освен би трябвало да продължи, само че и да задълбочи своята политика и всеки наш съотечественик, който е с потвърдени български корени, да получи български паспорт. Добре би било това да става без дълги процедури, в по-кратки периоди, само че при спазването на законите. Ние изискуем това на всички български общности останали по една или друга причина – неправдив контракт, война и други – отвън рамките на днешна България. Това са българите от Сърбия, Албания, Косово, Молдова, Македония, Украйна, Турция и други

Не си припомням България да е правила изказване за безусловна поддръжка за Сърбия и нейното участие в Европейски Съюз. Разбира се при спазването на критериите, при спазването на всички права на българските сънародници, които живеят в Западните околности единствено тогава сърбите могат да станат пълновръстен член на Европейски Съюз.

Тук е доста забавно, че централната власт в Белград споделя верните неща, в законодателството във връзка с малцинствата е положително. Но съществува инерция в предишното, изключително в тези отдалечени от Белград региони, какъвто е казусът със Западните околности. Там локалните велможи със старите структури от предишното не престават с инерцията на потъпкването на правата и ограничението на опцията за изява на нашите сънародници по всевъзможен метод. Много постоянно това се случва скрито, като не се стимулират родителите да записват българчетата в български паралелки. Десетилетия продължи сагата с учебниците, които бяха преведени на български език. Накрая те бяха преведени, само че те бяха в извънредно незадоволителна численост – тираж 35 – 40 бройки. Цинично е да се напечатат в 30 бройки учебници по избрани предмети. Това значи, че се чака по-малко от една паралелка да има в тези учебни заведения.

Инерцията от Титова Югославия е застинала в пограничните региони на Сърбия, в това число в Западните околности. Нашият КИЦ в Босилеград се намира на улица „ Маршал Тито “... Странно е също, когато Общинският съвет на Цариброд на три пъти изпраща писмо до Министерството на администрацията в Белград с искане за възобновяване на историческото име на Цариброд да няма никакъв отговор и да не се преценяват с това мнение. А това не е мнението или настояването на София, а на локалните хора. Когато поддържах в Европейския парламент тяхното искане за връщане на историческото име на града, тогавашният министър председател Александър Вучич ме упрекна, че се въвличам в сръбските вътрешни работи. Не желая даже да загатвам настоящето име на Цариброд, тъй като градът е кръстен на една тъмна персона, която носи виновност за нашата национална идея и еднаквост като българи, а също по този начин е отговорен за всеобщите разстрели на българския хайлайф след 1944 година

Този, който е стопански добре, притегля и вложения, и хора. Той е по-силният и към него се интегрират и останалите. Не е факсимиле, когато споделяме, че Европейски Съюз води до позитивни промени в страната, която се причисли към него. Това, въпреки и постепенно, се случва и в България. Тя сега е по-привлекателната в съпоставяне със Сърбия страна. Европейски Съюз има своята заслуга за това. Исторически се случи по този начин, че България е по-голямата страна от Сърбия. Ние не възвръщаме историческата правдивост, с цел да се съревноваваме със Сърбия, а го вършим, тъй като това е единственият цивилизован инструмент да преодолеем проблемите на нашия район. Трябва да влагаме в просперитета на популацията от двете страни на границата. Нашата цел не е да насаждаме ненавист към Сърбия или който и да било наш комшия, тъй като това ще ни докара още веднъж до старите спорове, които не са в полза на никой. /БГНЕС

------------

Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ и ЕНП. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.