Малгожата Шумовска: Винаги има нужда от страст
В зората на българската народна власт една интервенция се трансформира в сензация – учителят Андрей Миронов от Рудозем става Адриана. Смяната на пола се прави в Ардино. През годините тази история не съумя да въодушеви нито един български режисьор, само че ето, че една полска лента звучи като римейк за живота на Андриана...
„ Жената от... “ е жесток роман за една 45-годишна битка, в едно малко градче. С дребни хора. Осъдени от бруталността на манталитета на слаборазвито откъм полезности и приемливост общество. Колко жесток би трябвало да бъдеш, с цел да можеш бъдеш... себе си.
Малгожата Шумовска дава черно-бели отговори и декларира ясно позицията си по отношение на половата дисфория – положение, при което изпитваш дискомфорт, заради противоречие сред биологичния пол и половата еднаквост. Битието на Анджей/Аниела е немилостно, тягостно и лишено от пристрастеността, с която би трябвало да живее един човек.
Винаги нуждая се от пристрастеност, споделя Шумовска. И това удря сетивата на фена, на всички равнища, през всяка една от 132-те минути на кино лентата. Който, все пак, е филм за любовта. За тези, които не желаят да имат комфорт. Защото това е срещу любовта. И срещу истината. Така, без да влиза в клопката на локалното полско кино, режисьорката основава миниепос на дребния човек и неговата сложна и несъвсем тиха победа...
Снимка: Даниел Димитров
Малгожата Шумовска: Коя е най-силната борба на любовта. Любовта и гибелта изключват ли се взаимно. Защо я назовават подсъзнателен режисьор. Наистина ли не е срещала огромни артисти, които да са кофти като хора. Само в Холивуд ли ситуацията е „ Няма звезда, няма филм “. Защо твърди, че доста мъже се опасяват от нея. Някога стигала ли е до алтернативата – киното или живота...
Като дете, отгледано от публицисти, по какъв начин се отнасяте към медиите и публицистиката?
- Виждам, че има рецесия. Помня времето, когато моите родители бяха в специалността, а те бяха доста известни публицисти в Полша. Тогава имаше някакви полезности, хората в медиите бяха доста по-красноречиви, по-убедителни и доста по-добре образовани. Сега в Полша несъмнено има огромна рецесия в публицистиката. Старото потомство просто си отива или се пенсионира, а от младите ми е мъчно да назова даже няколко имена на доста положителни кино критици или доста положителни политически публицисти. Разпадът е цялостен...
Изпитвала ли сте пренебрежение към медиите?
- Понякога, да. Понякога ми се задават толкоз глупави въпроси и диалогът отива в безумна посока. Или пък се постанова да пренапиша цялото изявление, да вземем за пример. Всъщност, това се случва от ден на ден и повече, тъй като качеството на публицистиката е толкоз ниско.
Коя е най-силната борба на любовта?
- Мамка му (Смее се – бел. а.). Трудно е да се каже.... (Замисля се – бел. а.). Има спор на битието, което звучи доста тривиално, само че е по този начин. Има спор в това да си майка и да имаш семейство, и в това време да си самостоятелен актьор. Да, това е спор!
Снимка: Даниел Димитров
Аз, да вземем за пример, в никакъв случай не съм имала сходен спор. Никога не съм правила нещо единствено, с цел да получа пари. Винаги нуждая се от пристрастеност. Аз имам шанса, че мога да съчетавам правенето на пари с правенето на изкуство. Но от време на време това може да е спънка, изключително за младото потомство. В днешно време, след филмовото учебно заведение, хората се насочват към Netflix или нещо друго – единствено за пари и за развлечение. Но те губят опцията да изградят разпознаваемо име зад своето изкуство. Губят го, тъй като вършат всичко за пари, и след 10 години са никой. Те са просто служащи за огромна стрийминг платформа, където не градят име. Да, може би са придобили някакъв опит... Аз съм човек, който не се интересува от пречките. И не се съсредоточвам върху спорове, а по-скоро ходя напред.
Въпросът ми беше обвързван повече с любовта... Срещу нея какво стои като борба и като спор...
- Срещу любовта е пресметливостта, комфортът. Хората желаят да имат комфорт. Това е срещу любовта и срещу истината. Хората желаят да имат спокоен и спокоен живот. Това също е срещу любовта.
Любовта и гибелта изключват ли се взаимно?
- Не. Те са доста близо една до друга.
Защо Ви назовават подсъзнателен и прочувствен режисьор?
- Може би, тъй като тематиките, по които работя, не са доста съответни. Затова е доста мъчно да бъда класифицирана по един или различен метод. От друга страна, всичко това, по някакъв метод, работи и е сполучливо. Вероятно, това е повода.
„ Опитвам се да върша филми, разбираеми за европейците “, казвате през 2014 година Винаги ли работите с тази настройка?
- Да, тъкмо по този начин е. Дори бих добавила, освен за европейците, а за света. Не желая да вляза в клопката на локалното полско кино.
У нас също се вършат значително филми с локално значение...
- В Полша е доста сходно. Ние сме огромна страна, сред Запада и Изтока, заради което не знаем къде тъкмо принадлежим. Определено, поляците избират да принадлежат към Запада. Но мисля, че това е малко срещу природата им. Така че постоянно има спор. Но полската кино промишленост е насочена повече към локалните усети. От друга страна, в това няма нищо неприятно, тъй като, когато полската аудитория избира филм, той постоянно е полско заглавие.
Снимка: Даниел Димитров
Ето, аз върша тези самостоятелни артхаус филми и имам самопризнание в Европа, в Обединеното кралство, само че в Полша признанието е много по-малко. Има доста по-известни локални режисьори, които дават на полската аудитория това, което тя желае. Аз бях доста ядосана от това преди, само че към този момент не съм. Чувствам, че е напълно естествено да има място – и за мен, и за тях. Фактът, че поляците желаят да гледат полски филми, даже съгласно мен качеството на тези филми да е под въпрос – за какво не? Това работи за пазара. Хората купуват билети. Ние имаме пари да вършим нашите си филми. Така че всичко е окей. Системата работи съвършено.
Казвате, че огромните актриси, обратно на външния тип, са доста естествени в човешки смисъл. Наистина ли не сте срещала огромни артисти, които да са кофти като хора?
- Срещала съм, само че нормално те не са най-големите звезди. Те са, бих споделила, изгряващи, бъдещи звезди. Истинските звезди, които съм срещала, са в действителност положителни хора. Голяма звезда като Мерил Стрийп, да вземем за пример, е прелестен човек. Жулиет Бинош – прелестна! Наоми Уотс – прелестна! Но тези, които към момента се изкачват по стълбата на триумфа, в действителност са задници. Защото се усещат недооценени, несамоуверени, и на всичко от горната страна – несигурни в себе си.
Само в Холивуд ли ситуацията е „ Няма звезда, няма филм “?
- Да, мисля, че се отнася единствено за Холивуд. Ако желаете да извършите англоезичен филм, по-добре е да имате звезда. Тогава и финансирането ще е по-лесно, както и опцията да си осигуриш добра платформа за премиерата. За самостоятелното европейското кино това не работи. Разбира се, хубаво е да имаш звезда, само че не е наложително.
„ Много мъже се опасяват от мен. От друга страна, съм уверена, че в случай че бях мъж, щях да бъда по-ценена, изключително в Полша “ – на какво се дължат тези тъжни думи?
- Но това, че съм жена. Това е. Нищо друго!
Наскоро си дадох сметка, че в полското общество към момента има мъже на междинна възраст, които не могат да одобряват, даже и неумишлено, по какъв начин да се отнасят към дамите с нужната съвестност. Това към момента се случва...
Ако за себе си би трябвало да кажете „ Жената от... “ ( Woman of , по името на най-новия й филм – бел. а.), какво би имало след многоточието?
- Жена на триумфа (Смее се с глас – бел. а.). Шегувам се.
А в случай че не се шегувате?
- Знаете ли, имам вяра, че съм доста сполучлива жена, само че на първо място – мощна жена.
Някога стигала ли сте до алтернативата – киното или живота?
- Не, в никакъв случай. За мен това е едно и също.
Коя е обичаната дума на родния Ви език?
- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Kurwa.
Снимка: Даниел Димитров
Какво значи?
- Мамка му.
Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... "?
- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Живота.
Още по тематиката
Режисьорската е специфичен посетител на „ София филм фест “ Актьорът са завръща на театралната сцена Финландската звезда е измежду специфичните посетители на „ София филм фест “ (2024)
