В зала "Архиви" може да се види изложбата "Радой Ралин

В зала "Архиви " може да се види изложбата "Радой Ралин в огледалото на времето ", оповестиха от Държавна организация "Архиви ". С нея се означават 15 години от гибелта на видния български хуморист и сатирик, 51 години от унищожаването на тиража на сборника с епиграми "Люти чушки " и по натурален метод ни приближава към отбелязването на 30 години от началото на политическите промени у нас.

По този метод дружно със уеб страницата "1989 година Преди и след измененията " Държавна организация "Архиви " следва политиката си да бъде "огледалото на времето ".
На откриването, за личността, творчеството и архивните документи на Радой Ралин в Централния държавен списък приказваха доцент доктор Михаил Груев - ръководител на държавната организация, Кин Стоянов - наследник на сатирика, и Гроздан Караджов - негов непосредствен другар и съидейник.
Иванка Гезенко от Централния държавен списък (дирекция в Държавна организация "Архиви ") показа експозицията, която съдържа 100 истински шаржа, портрети и екслибриси на Радой Ралин, правени от известни художници и карикатуристи, които са част от архивния фонд на Радой Ралин в Централния държавен списък. Показани са и негови епиграми от сборника "Безопасни игли ", обгорял образец от заличавания през 1968 година тираж на "Люти чушки " и персоналната му пишеща машина.
Изложбата може да бъде прегледана до 29 ноември.

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов ) е публицист, стихотворец и сатирик, прочут с творчество, изтъкващо полезностите на свободата. Ползвал е псевдонимите: Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.

Сатиричните произведения на Ралин са извънредно известни. Те бранят националното възприятие за правдивост, предусещат взривоопасните зони в общественото пространство. Неговите епиграми засилват и обновяват чисто фолклорни формотворчески обичаи. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата "Люти чушки ", изгорена през 1968 година в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин премисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, националната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до метафизичен вглъбената ирония, до сатиричния роман-есе ( "Кадровикът Теофраст ").

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската ирония къси жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола. Той уголемява жанровата територия на актуалната ирония, вътрешновидовото благосъстояние с неповторимите си думи-хибриди. Ралин работи интензивно във всички жанрове на сатиричното изкуство.

Творчеството му е преведено на 27 езика (включително и на китайски).

На негово име е наименуван площадът пред бившето кино "Изток " против хотел "Плиска " в София. На 24 май 2012 година там е сложена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов. Статуята в цялостен растеж и естествени размери е с разперени ръце и открити длани, с което показва "щедрост на откровенията ". На сутринта, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: "Радой Ралин - будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие ". Често минаващите около скулптурата младежи си вършат "Здрасти ", като допират ръце, тъй като тя е с човешки растеж, стъпила без всевъзможни постаменти напряко на плочника.

На остров Ливингстън в Антарктида има връх Радой Ралин.