Бисер Петков: Необходимо е непрекъснато инвестиране в уменията на работната сила
В изискванията на динамичните софтуерни промени и дигитализацията на пазара на труда ролята на страната е да обезпечи достъп до претовареност и качествено образование, съобразено с потребностите на стопанската система, да подсигурява обществена сигурност и поддържа положителни системи за професионално насочване и съвместяване на професионалния и персоналния живот. Тези цели ще бъдат заложени в нова тактика по заетостта с небосвод до 2030 година, която Министерството на труда и обществената политика приготвя. Това сподели министър Бисер Петков в университета „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Бургас, където през днешния ден изнесе лекция на тематика „ Дигитализацията и пазарът на труда “ като част от самодейността Masterclass Work 4.0, проведена от КНСБ.
Новата действителност изисква нов метод в планирането и ръководството на човешките запаси, които включват непрестанно вложение в уменията на работната мощ, учене през целия живот и поощряване на партньорството сред работодателите и междинните и висшите учебни заведения, сподели министър Петков.
Той акцентира, че през идващия програмен интервал 2021-2027 година огромна част от средствата, които България ще получи от Европейския обществен фонд, ще се насочат към образования за цифрови умения за работещи.
Пред студентската публика Петков показа средносрочните и дълготрайни прогнози на Министерството на труда и обществената политика за развиването на пазара до 2022 и 2032 година. През второто тримесечие на 2019 година коефициентът на претовареност във възрастовата група 15-64 години доближи 75,6%.
Очакванията са, че през идващите три години възходящото развиване на стопанската система ще докара до повишаване на броя на работещите в България до 3,151 млн. души - със 70 800 повече по отношение на 2018 година Сериозно предизвикателство ще е дефицитът на квалифицирани фрагменти със приблизително обучение. В същото време се обрисува остатък от лица с главно и с висше обучение. Най-голямо нарастване на работните места се чака в секторите обучение, опазване на здравето и обществената работа.
В дълготраен проект до 2032 година се чака спад на заетостта с 3,7%. Най-търсени ще са учителите, здравните служащи, инженерните, техническите и финансовите експерти. Най-голям спад на работещите се чака в търговията, хотелиерството и ресторантьорството и добивната индустрия, сподели министър Петков.
Той акцентира, че в бъдеще ще се ускорява връзката сред възможностите за професионална реализация и просветителното ниво. На фона на общото понижение на заетостта само при висшистите се обрисува да има растеж с 2,6%. Не всички висшисти обаче ще работят това, което са учили, сподели министърът на труда и обществената политика.
Министър Петков показа план „ Умения “ от оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ с бюджет от 30 млн. лева, по която работодателите ще могат да обучат чиновниците си на нужните умения и компетентности. В умозаключение той показа самодейността на МТСП до края на 2019 година да сътвори осведомителна система за показване на прогнозите за пазара на труда.
Платформата ще дава благоприятни условия за информации за работната мощ по възраст, степен на обучение, икономическа активност и специалност. Всеки ще може да получи скъпа информация, да се запознае с търсенето на експерти и трудовите хонорари в бранша, в който счита да се развива кариерно, сподели министър Петков.
Новата действителност изисква нов метод в планирането и ръководството на човешките запаси, които включват непрестанно вложение в уменията на работната мощ, учене през целия живот и поощряване на партньорството сред работодателите и междинните и висшите учебни заведения, сподели министър Петков.
Той акцентира, че през идващия програмен интервал 2021-2027 година огромна част от средствата, които България ще получи от Европейския обществен фонд, ще се насочат към образования за цифрови умения за работещи.
Пред студентската публика Петков показа средносрочните и дълготрайни прогнози на Министерството на труда и обществената политика за развиването на пазара до 2022 и 2032 година. През второто тримесечие на 2019 година коефициентът на претовареност във възрастовата група 15-64 години доближи 75,6%.
Очакванията са, че през идващите три години възходящото развиване на стопанската система ще докара до повишаване на броя на работещите в България до 3,151 млн. души - със 70 800 повече по отношение на 2018 година Сериозно предизвикателство ще е дефицитът на квалифицирани фрагменти със приблизително обучение. В същото време се обрисува остатък от лица с главно и с висше обучение. Най-голямо нарастване на работните места се чака в секторите обучение, опазване на здравето и обществената работа.
В дълготраен проект до 2032 година се чака спад на заетостта с 3,7%. Най-търсени ще са учителите, здравните служащи, инженерните, техническите и финансовите експерти. Най-голям спад на работещите се чака в търговията, хотелиерството и ресторантьорството и добивната индустрия, сподели министър Петков.
Той акцентира, че в бъдеще ще се ускорява връзката сред възможностите за професионална реализация и просветителното ниво. На фона на общото понижение на заетостта само при висшистите се обрисува да има растеж с 2,6%. Не всички висшисти обаче ще работят това, което са учили, сподели министърът на труда и обществената политика.
Министър Петков показа план „ Умения “ от оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ с бюджет от 30 млн. лева, по която работодателите ще могат да обучат чиновниците си на нужните умения и компетентности. В умозаключение той показа самодейността на МТСП до края на 2019 година да сътвори осведомителна система за показване на прогнозите за пазара на труда.
Платформата ще дава благоприятни условия за информации за работната мощ по възраст, степен на обучение, икономическа активност и специалност. Всеки ще може да получи скъпа информация, да се запознае с търсенето на експерти и трудовите хонорари в бранша, в който счита да се развива кариерно, сподели министър Петков.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ