Поезия с емоционално разтърсващи интонации
В креативния свят на Паруш Парушев се усеща нерядко живителният лъх на носталгичното въодушевление, оживяват незаглъхващи мемоари от детството, непрестанното търсене на общение с обичания човек, тъжното размишление по неумолимото отлитане на годините и наближаването на неизбежния залез на човешкия живот. В креативното му полезрение са непрекъснатите размишления върху смисъла и наличието на нашето битие на земята, битуващи в не една и две негови произведения.
Такава атмосфера в сюжетно-тематичен и прочувствен проект диша и в новата му стихосбирка " Привечер " (издателство " АТЛ-50 " ), чието име ни насочва към наличието и характера на творбата.
Като наличие книгата е с очебийно антологичен темперамент, заради което и главната й част носи заглавието " Антология ", предшествана от " Ранни стихотворения " и последвана от цикъла " Бургас. 12 елегии ". И трите й съставки обаче са изтъкани от сходна тематична канава и носят полъха на самобитна мемоарна и носталгична обагреност. Подобно чувство внушава докосването ни още до ранните стихотворения от първия цикъл. Възкръсват скъпи мемоари, които ни повеждат към обичания морски бряг с неизменимия му плажен пясък и безконечните приливи и отливи, чиито неспокойни среброкоси талази носят на крилете си нестихващите пориви на младостта и сладостната тръпка на първата обич.
Същината обаче на това произведение изповед, самобитна психограма на извънредно откровените и откровени прекарвания на създателя, откриваме в главния раздел " Антология ". Тук в доста по-широк диапазон поетът, разголвайки душата си, ни доверява една доста сърдечна мемоарно-носталгична ретроспекция, с цел да почувстваме напрежението и динамичността на неговите толкоз човешки и прочувствени изповеди. Не на едно място ставаме съпричастни на непресекващи лутания в търсене на отлетелия мирис на персоналното благополучие. Такова въодушевление ни обзема, когато се потопим в напрегнатия елегичен лабиринт на стихотворенията му " Провинциално летище ", " Болница ", " Балада ", " Остров ", " Болката " и други
Авторът неслучайно е заселил тук и цикъла " Бургас. 12 елегии ", които в сюжетно-емоционален аспект са в безспорен синхрон с цялостното идейно наличие на творбата. Финалните ритми на стихосбирката ни връщат към най-скъпите мемоари, грейнали непомръкнали от младите години, окрилени от светли пориви и фантазии по щастливо бъдеще. Но, уви! Затова е и неумирим и езикът на напиращите разочарования в натежал от болежка стих. За благополучие, вярата в положителното може единствено да я избави безконечната като времето човешка любов, която се притичва на помощ и в най-тежките ни и сурови дни. Това велико човешко възприятие обнадеждава и поета, връщайки го в неугасващите зари на неговата младост.
Новата поетична книга на Паруш Парушев " Привечер ", появила се на бял свят във времето на настъпващото житейско свечеряване на създателя, е надълбоко художествено, психически изповедно, мемоарно, настоящо четиво, което свидетелства за непроменяемо доблестен блян да се отстояват и връщат към живот най-скъпите, същинските човешки полезности, които придават смисъл и стойностно наличие на човешкия живот. Като прибавим и стилово-езиковия преносен изказ, умелото професионално боравене с поетичното слово и художествено-естетически инструментариум, " Привечер " в действителност заема своето значимо място в днешната ни художествена литература, обогатявайки по характерен метод в психо-носталгичен път родната изящна книжнина.
Такава атмосфера в сюжетно-тематичен и прочувствен проект диша и в новата му стихосбирка " Привечер " (издателство " АТЛ-50 " ), чието име ни насочва към наличието и характера на творбата.
Като наличие книгата е с очебийно антологичен темперамент, заради което и главната й част носи заглавието " Антология ", предшествана от " Ранни стихотворения " и последвана от цикъла " Бургас. 12 елегии ". И трите й съставки обаче са изтъкани от сходна тематична канава и носят полъха на самобитна мемоарна и носталгична обагреност. Подобно чувство внушава докосването ни още до ранните стихотворения от първия цикъл. Възкръсват скъпи мемоари, които ни повеждат към обичания морски бряг с неизменимия му плажен пясък и безконечните приливи и отливи, чиито неспокойни среброкоси талази носят на крилете си нестихващите пориви на младостта и сладостната тръпка на първата обич.
Същината обаче на това произведение изповед, самобитна психограма на извънредно откровените и откровени прекарвания на създателя, откриваме в главния раздел " Антология ". Тук в доста по-широк диапазон поетът, разголвайки душата си, ни доверява една доста сърдечна мемоарно-носталгична ретроспекция, с цел да почувстваме напрежението и динамичността на неговите толкоз човешки и прочувствени изповеди. Не на едно място ставаме съпричастни на непресекващи лутания в търсене на отлетелия мирис на персоналното благополучие. Такова въодушевление ни обзема, когато се потопим в напрегнатия елегичен лабиринт на стихотворенията му " Провинциално летище ", " Болница ", " Балада ", " Остров ", " Болката " и други
Авторът неслучайно е заселил тук и цикъла " Бургас. 12 елегии ", които в сюжетно-емоционален аспект са в безспорен синхрон с цялостното идейно наличие на творбата. Финалните ритми на стихосбирката ни връщат към най-скъпите мемоари, грейнали непомръкнали от младите години, окрилени от светли пориви и фантазии по щастливо бъдеще. Но, уви! Затова е и неумирим и езикът на напиращите разочарования в натежал от болежка стих. За благополучие, вярата в положителното може единствено да я избави безконечната като времето човешка любов, която се притичва на помощ и в най-тежките ни и сурови дни. Това велико човешко възприятие обнадеждава и поета, връщайки го в неугасващите зари на неговата младост.
Новата поетична книга на Паруш Парушев " Привечер ", появила се на бял свят във времето на настъпващото житейско свечеряване на създателя, е надълбоко художествено, психически изповедно, мемоарно, настоящо четиво, което свидетелства за непроменяемо доблестен блян да се отстояват и връщат към живот най-скъпите, същинските човешки полезности, които придават смисъл и стойностно наличие на човешкия живот. Като прибавим и стилово-езиковия преносен изказ, умелото професионално боравене с поетичното слово и художествено-естетически инструментариум, " Привечер " в действителност заема своето значимо място в днешната ни художествена литература, обогатявайки по характерен метод в психо-носталгичен път родната изящна книжнина.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ