Как България не стана посредник между Украйна и Русия
В Турция се организира следващият кръг от договаряния сред воюващите Украйна и Русия. Странно е по какъв начин южните ни съседи съумяват да продават на Киев военни дронове, които нанасят сериозен ущърб на съветската войска, а в това време те закупиха от Москва най-модерните им Противовъздушна отбрана системи С-400. Строят благодарение на Руската федерация нова атомна централа и без значение че осъдиха дейностите на Кремъл, останаха другари с администрацията на Владимир Путин . Как е допустимо това?
Отговорът е елементарен – независима дипломация, ясна геополитическа тактика и безапелационни позиции по отбрана на националните ползи. Никога не съм вярвал, че ще давам Турция за образец, само че в този случай политиката, която води Реджеп Ердоган, евентуално ще направи страната му един от огромните печеливши от тази война . Южните ни съседи се трансфораха в действителен газов хъб в района, също така един от най-сериозните експортьори на оръжие, да не приказваме за възходящите им политически позиции.
Много анализатори биха споделили, че държавното управление в Анкара не е обвързано с други съюзи с изключение на с НАТО, само че ние имаме сходни образци на независима позиция и в Европейски Съюз. Унгарското държавно управление подсигурява на преференциални цени доставките си на синьо гориво, макар че също изрично осъди съветската експанзия.
Нашите политици още веднъж се оказаха неспособни да реагират и да мислят независимо . Заради това ние хем изцяло прекъсваме връзките си с Русия, хем изглеждаме незадоволително ангажирани с идеята на Украйна .
За страдание, в исторически проект нещата не наподобяват доста по-добре. След като през лятото на 1913 година страната ни минава през Междусъюзническата война, настроенията против включването на България в Първата международна са доста мощни. Опитите да останем неутрални се провалят в резултат на натиска, приближаващ от Германия и мощните германофилски настроения на цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов. Резултатът е проваляне, окупация и голяма обществена и икономическа рецесия, която разделя обществото през идващите десетилетия. По това време в Европа има и страни, които резервират същински неутралитет . Испания продава храни и оръжие и на двете страни и в последна сметка излиза от световния конфликт доста по-богата и просперираща.
С Втората международна война нашата политическа традиция стартира да се оформя. На 2 март 1941 година, държавното управление на Богдан Филов и Народното събрание, с утвърждението на Борис III, включват България в Оста. Причината още веднъж са на първо място мощните прогермански благосклонности на политиците ни. След 1943 година излиза наяве, че Третият Райх ще загуби конфликта. На 9 септември 1944 година отрядите на Отечествения фронт, с поддръжката на Червената войска завземат властта. Страната ни още веднъж се оказва в лагера на губещите , само че този път шансът е, че доста български комунисти са в управлението на международното комунистическо придвижване и имат въздействие и в руската политика. България на косъм се измъква от голяма национална злополука и скъсване на територията , което е желано от прилежащите Гърция и Сърбия, а и е подкрепяно от Англия.
През идващите 45 години политическият ни хайлайф ни трансформира в най-близкия съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. Тодор Живков непроменяемо съумява да влезе под кожата на Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов . Едва с Михаил Горбачов обстановката се трансформира. Изпуснатата от надзор „ Перестройка “ поставя завършек на следващия световен спор , въпреки и леден. Ние още веднъж се оказахме от неверната страна и България бе осъдена поради това, че бе най-близкият съдружник на Москва. Новите господари на ръководещия ни хайлайф взеха решение да го оставят да ограби страната .
Днес още веднъж сме на кръстопът. Сблъсъкът сред суперсилите навлезе в нова фаза и колкото и цинично да звучи, войната и международното опълчване с изключение на рецесия, може и да се окажат опция . Някои от политиците ни даже се осмелиха да заявят, че България е евентуален медиатор за дипломатическото привършване на спора. Би трябвало за всички към този момент да е ясно, че този конфликт няма изрично военно решение. Краят му ще бъде открит с продължителни договаряния, само че София няма да бъде мястото, където те ще се водят. Причината е политическият ни хайлайф, който за следващ път стартира да се престарава да угоди на международните хегемони , без да се преценява с ползите на хората, които живеят в България .
Изпращането на оръжие сега единствено би нараснало проблемите и гибелта на хората в Украйна, а страната ни не направи нищо, с цел да помогне даже и на бесарабските българи , които са безусловно изоставени в регионите, в който занапред ще се водят най-активните бойни дейности. Що се отнася до бежанците от войната, е задоволително да погледнем към Полша. За една седмица там съумяха да напечатат учебници и да включат бягащите украински деца в просветителната система, а у нас още даже не можем да записваме бежанските фамилии, камо ли действително да им помогнем.
За утешение на необятната аудитория - в новия световен конфликт сме от страната на оградата, където има дънки и банани , само че това няма да ни избави от стопански и обществени рецесии . За да ги избегнем, би трябвало да имаме политици с хрумвания за бъдещето и със лична позиция за националния ни суверенитет, а не ветропоказатели, които се въртят след всеки, който ги духне.
Отговорът е елементарен – независима дипломация, ясна геополитическа тактика и безапелационни позиции по отбрана на националните ползи. Никога не съм вярвал, че ще давам Турция за образец, само че в този случай политиката, която води Реджеп Ердоган, евентуално ще направи страната му един от огромните печеливши от тази война . Южните ни съседи се трансфораха в действителен газов хъб в района, също така един от най-сериозните експортьори на оръжие, да не приказваме за възходящите им политически позиции.
Много анализатори биха споделили, че държавното управление в Анкара не е обвързано с други съюзи с изключение на с НАТО, само че ние имаме сходни образци на независима позиция и в Европейски Съюз. Унгарското държавно управление подсигурява на преференциални цени доставките си на синьо гориво, макар че също изрично осъди съветската експанзия.
Нашите политици още веднъж се оказаха неспособни да реагират и да мислят независимо . Заради това ние хем изцяло прекъсваме връзките си с Русия, хем изглеждаме незадоволително ангажирани с идеята на Украйна .
За страдание, в исторически проект нещата не наподобяват доста по-добре. След като през лятото на 1913 година страната ни минава през Междусъюзническата война, настроенията против включването на България в Първата международна са доста мощни. Опитите да останем неутрални се провалят в резултат на натиска, приближаващ от Германия и мощните германофилски настроения на цар Фердинанд и държавното управление на Васил Радославов. Резултатът е проваляне, окупация и голяма обществена и икономическа рецесия, която разделя обществото през идващите десетилетия. По това време в Европа има и страни, които резервират същински неутралитет . Испания продава храни и оръжие и на двете страни и в последна сметка излиза от световния конфликт доста по-богата и просперираща.
С Втората международна война нашата политическа традиция стартира да се оформя. На 2 март 1941 година, държавното управление на Богдан Филов и Народното събрание, с утвърждението на Борис III, включват България в Оста. Причината още веднъж са на първо място мощните прогермански благосклонности на политиците ни. След 1943 година излиза наяве, че Третият Райх ще загуби конфликта. На 9 септември 1944 година отрядите на Отечествения фронт, с поддръжката на Червената войска завземат властта. Страната ни още веднъж се оказва в лагера на губещите , само че този път шансът е, че доста български комунисти са в управлението на международното комунистическо придвижване и имат въздействие и в руската политика. България на косъм се измъква от голяма национална злополука и скъсване на територията , което е желано от прилежащите Гърция и Сърбия, а и е подкрепяно от Англия.
През идващите 45 години политическият ни хайлайф ни трансформира в най-близкия съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. Тодор Живков непроменяемо съумява да влезе под кожата на Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов . Едва с Михаил Горбачов обстановката се трансформира. Изпуснатата от надзор „ Перестройка “ поставя завършек на следващия световен спор , въпреки и леден. Ние още веднъж се оказахме от неверната страна и България бе осъдена поради това, че бе най-близкият съдружник на Москва. Новите господари на ръководещия ни хайлайф взеха решение да го оставят да ограби страната .
Днес още веднъж сме на кръстопът. Сблъсъкът сред суперсилите навлезе в нова фаза и колкото и цинично да звучи, войната и международното опълчване с изключение на рецесия, може и да се окажат опция . Някои от политиците ни даже се осмелиха да заявят, че България е евентуален медиатор за дипломатическото привършване на спора. Би трябвало за всички към този момент да е ясно, че този конфликт няма изрично военно решение. Краят му ще бъде открит с продължителни договаряния, само че София няма да бъде мястото, където те ще се водят. Причината е политическият ни хайлайф, който за следващ път стартира да се престарава да угоди на международните хегемони , без да се преценява с ползите на хората, които живеят в България .
Изпращането на оръжие сега единствено би нараснало проблемите и гибелта на хората в Украйна, а страната ни не направи нищо, с цел да помогне даже и на бесарабските българи , които са безусловно изоставени в регионите, в който занапред ще се водят най-активните бойни дейности. Що се отнася до бежанците от войната, е задоволително да погледнем към Полша. За една седмица там съумяха да напечатат учебници и да включат бягащите украински деца в просветителната система, а у нас още даже не можем да записваме бежанските фамилии, камо ли действително да им помогнем.
За утешение на необятната аудитория - в новия световен конфликт сме от страната на оградата, където има дънки и банани , само че това няма да ни избави от стопански и обществени рецесии . За да ги избегнем, би трябвало да имаме политици с хрумвания за бъдещето и със лична позиция за националния ни суверенитет, а не ветропоказатели, които се въртят след всеки, който ги духне.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ