Защо Бил Гейтс дарява 50 млн. долара за борбата срещу Алцхаймер
В целия свят пораства продължителността на живота и това е отлично, единствено че не е единствено за положително. Колкото по-възрастни стават хората, толкоз повече се усилват рисковете им за хронични болести, а от всички заболявания, които ни чакат на старини, Алцхаймер е най-голямата опасност. Рискът за развиването й след 80 години е съвсем 50%, а това е и единствената болест в топ 10 на аргументите за гибел, за които няма дейно лекуване и чието разпространяване пораства. Въпреки това учените към момента не знаят за какво поражда и по какъв начин да я спрат, до момента в който от ден на ден фамилии са обречени да следят по какъв начин личността на някой от обичаните им хора изчезва.
Това написа в блога си притежателят на " Майкрософт " и най-богатият човек на света Бил Гейтс. Той ръководи и най-голямата благотворителна фондация в света дружно със брачната половинка си Мелинда и дарителството му е пословично. Сега е насочил вниманието си към невродегенеративната болест Алцхаймер, само че не посредством фондацията, а с персонални средства, като към този момент е дарил 50 млн. $ на частния фонд Dementia Discovery Fund , който подкрепя научни проучвания и разработки на нови подходи против заболяването. В обстоен пост и видео в блога си милиардерът споделя за какво.
" Започнах да се интересувам от Алцхаймер поради високата му цена - и прочувствена, и икономическа - за фамилиите и здравните системи. Финансовата стойност е доста по-лесно да се мери - човек с невродегенеративна болест харчи пет пъти повече на година за медицински грижи от различен човек в преклонна възраст, само че непокътнат от това. И за разлика от хората с други хронични заболявания, тези с Алцхаймер може да се нуждаят от доста по-продължителни грижи, тъй като заболяването може да се развива с десетилетия ", споделя Гейтс.
Разходите за болните от Алцхаймер и други дегенеративни заболявания на мозъка са едно от най-бързо растящите пера в здравните системи в развитите страни. В Съединени американски щати през 2017 година цената доближава 259 милиарда $. Ако не се откри лек или предварителна защита, тези заболявания ще източат големи запаси изключително при прогнозата на Световната организация за Алцхаймер, съгласно която до 2050 година засегнатите ще са тройно повече от в този момент .
© -
" Човешката цена е доста по-трудна за изчисление. Това е ужасна болест, която покосява и индивида и околните му. Познавам добре този проблем, тъй като доста хора в фамилията ми са страдали от Алцхаймер. Знам какъв брой е ужасно да гледаш хората, които обичаш да се мъчат, до момента в който заболяването ги ограбва от мисловните им качества и няма какво да направиш. Чувстваш се като че ли наблюдаваш постепенната гибел на индивида, който си познавал ", споделя Бил Гейтс, който е на 62 години.
" Историята на фамилията ми не е единствената причина за интереса ми към това заболяване. Видяхме по какъв начин науката съумя да трансформира безспорни убийци в предишното като ХИВ в контролируема хронична болест и имам вяра, че с Алцхаймер можем да създадем същото, че и повече ", добавя той. Смята, че би трябвало да се работи в пет съществени направления:
- Да разберем по какъв начин се развива заболяването . Това към момента е тайнственост, тъй като мозъкът е извънредно внимателен и мъчно може да се наблюдава началото и развиването на заболяването. Знанието, което имаме за нея, е събрано главно от аутопсии след гибелта на пациентите и в късен етап на развиването й.
- Да усъвършенстваме ранното хващане и диагностика. Категоричната диагноза за Алцхаймер сега е също единствено постмортем - след аутопсия. Много е мъчно да се дефинира, че е това в развиването й и изключително на по-ранен стадий. Използват се когнитивни проби, само че при тях може да има огромно вариране - да вземем за пример, в случай че не си се наспал предната вечер, това може да промени резултата. Необходим е явен и безапелационен тест, да вземем за пример кръвен, с който да може да се следи и развиването и повлияването на заболяването от лекувания.
- Да намерим повече подходи за лекуване. Повечето медикаменти сега нападат протеините, поради които в мозъка се натрупва плака, която го затлачва. И медикаментите, които се създават в този момент се въртят към тази концепция, само че би трябвало да подпомогнем и учените, които търсят други направления и имат други хрумвания, тъй като това ще усили възможностите за намиране на вярната.
- Да намерим метод за по-лесно включване на пациенти в клинични изпитвания. Темпото, с което се приближаваме към решението, се дефинира от темпото, с което организираме клинични изпитвания на нови лечения. Но когато нямаме окончателна диагностика за ранен етап няма по какъв начин и да организираме ранни опити за прекъсване на заболяването. В множеството случаи хората, които се включват в опитите са към този момент с напреднало развиване на заболяването и лишава години, до момента в който се събере подобаваща и задоволително огромна група пациенти. Можем да опитаме да създадем система за предварителна селекция и регистри на хората, които биха се присъединили в проучванията, незабавно щом те доближат до стадия с човешки проби.
- Да използваме информацията по-добре. Всеки път, когато фармацевтична компания или лаборатория прави изследване, се събира доста информация. Ако всичко се сплоти и се стандартизира, тъй че ясно да видим закономерностите за развиването на заболяването и темпото му, да вземем за пример по отношение на пола, възрастта и гените, може да ни хрумне по-добра концепция за лекуването.
Гейтс споделя, че ще продължи да поддържа учените, които търсят решение към този момент с тези 50 млн. $, а по-нататък със дотация от фондацията ще обезпечи достъп до новите лекувания в бедните страни. Евентуалните резултати обаче ще се видят може би след 10 години или повече, а изследванията ще са доста скъпи. " Но аз съм уверен, че сме в преломен миг и в този момент би трябвало да се работи, преди науката да остане на назад във времето за сметка на увеличените разноски за всички заболели ", споделя най-после филантропът.
Това написа в блога си притежателят на " Майкрософт " и най-богатият човек на света Бил Гейтс. Той ръководи и най-голямата благотворителна фондация в света дружно със брачната половинка си Мелинда и дарителството му е пословично. Сега е насочил вниманието си към невродегенеративната болест Алцхаймер, само че не посредством фондацията, а с персонални средства, като към този момент е дарил 50 млн. $ на частния фонд Dementia Discovery Fund , който подкрепя научни проучвания и разработки на нови подходи против заболяването. В обстоен пост и видео в блога си милиардерът споделя за какво.
" Започнах да се интересувам от Алцхаймер поради високата му цена - и прочувствена, и икономическа - за фамилиите и здравните системи. Финансовата стойност е доста по-лесно да се мери - човек с невродегенеративна болест харчи пет пъти повече на година за медицински грижи от различен човек в преклонна възраст, само че непокътнат от това. И за разлика от хората с други хронични заболявания, тези с Алцхаймер може да се нуждаят от доста по-продължителни грижи, тъй като заболяването може да се развива с десетилетия ", споделя Гейтс.
Разходите за болните от Алцхаймер и други дегенеративни заболявания на мозъка са едно от най-бързо растящите пера в здравните системи в развитите страни. В Съединени американски щати през 2017 година цената доближава 259 милиарда $. Ако не се откри лек или предварителна защита, тези заболявания ще източат големи запаси изключително при прогнозата на Световната организация за Алцхаймер, съгласно която до 2050 година засегнатите ще са тройно повече от в този момент .
© -
" Човешката цена е доста по-трудна за изчисление. Това е ужасна болест, която покосява и индивида и околните му. Познавам добре този проблем, тъй като доста хора в фамилията ми са страдали от Алцхаймер. Знам какъв брой е ужасно да гледаш хората, които обичаш да се мъчат, до момента в който заболяването ги ограбва от мисловните им качества и няма какво да направиш. Чувстваш се като че ли наблюдаваш постепенната гибел на индивида, който си познавал ", споделя Бил Гейтс, който е на 62 години.
" Историята на фамилията ми не е единствената причина за интереса ми към това заболяване. Видяхме по какъв начин науката съумя да трансформира безспорни убийци в предишното като ХИВ в контролируема хронична болест и имам вяра, че с Алцхаймер можем да създадем същото, че и повече ", добавя той. Смята, че би трябвало да се работи в пет съществени направления:
- Да разберем по какъв начин се развива заболяването . Това към момента е тайнственост, тъй като мозъкът е извънредно внимателен и мъчно може да се наблюдава началото и развиването на заболяването. Знанието, което имаме за нея, е събрано главно от аутопсии след гибелта на пациентите и в късен етап на развиването й.
- Да усъвършенстваме ранното хващане и диагностика. Категоричната диагноза за Алцхаймер сега е също единствено постмортем - след аутопсия. Много е мъчно да се дефинира, че е това в развиването й и изключително на по-ранен стадий. Използват се когнитивни проби, само че при тях може да има огромно вариране - да вземем за пример, в случай че не си се наспал предната вечер, това може да промени резултата. Необходим е явен и безапелационен тест, да вземем за пример кръвен, с който да може да се следи и развиването и повлияването на заболяването от лекувания.
- Да намерим повече подходи за лекуване. Повечето медикаменти сега нападат протеините, поради които в мозъка се натрупва плака, която го затлачва. И медикаментите, които се създават в този момент се въртят към тази концепция, само че би трябвало да подпомогнем и учените, които търсят други направления и имат други хрумвания, тъй като това ще усили възможностите за намиране на вярната.
- Да намерим метод за по-лесно включване на пациенти в клинични изпитвания. Темпото, с което се приближаваме към решението, се дефинира от темпото, с което организираме клинични изпитвания на нови лечения. Но когато нямаме окончателна диагностика за ранен етап няма по какъв начин и да организираме ранни опити за прекъсване на заболяването. В множеството случаи хората, които се включват в опитите са към този момент с напреднало развиване на заболяването и лишава години, до момента в който се събере подобаваща и задоволително огромна група пациенти. Можем да опитаме да създадем система за предварителна селекция и регистри на хората, които биха се присъединили в проучванията, незабавно щом те доближат до стадия с човешки проби.
- Да използваме информацията по-добре. Всеки път, когато фармацевтична компания или лаборатория прави изследване, се събира доста информация. Ако всичко се сплоти и се стандартизира, тъй че ясно да видим закономерностите за развиването на заболяването и темпото му, да вземем за пример по отношение на пола, възрастта и гените, може да ни хрумне по-добра концепция за лекуването.
Гейтс споделя, че ще продължи да поддържа учените, които търсят решение към този момент с тези 50 млн. $, а по-нататък със дотация от фондацията ще обезпечи достъп до новите лекувания в бедните страни. Евентуалните резултати обаче ще се видят може би след 10 години или повече, а изследванията ще са доста скъпи. " Но аз съм уверен, че сме в преломен миг и в този момент би трябвало да се работи, преди науката да остане на назад във времето за сметка на увеличените разноски за всички заболели ", споделя най-после филантропът.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ