Айнщайн, Опенхаймер и атомните бомби: Истината за тяхната връзка
В филмовия откъс на идния филм „ Опенхаймер “ е мъчно да се пропусне един от героите – Алберт Айнщайн, физикът теоретик с чорлава коса, който не се нуждае от показване. И присъединяване му във кино лентата по никакъв начин не е просто фантастична холивудска небивалица (като поява на Архимед в последната част на „ Индиана Джоунс “).
Макар че Опенхаймер и Айнщайн в никакъв случай не са работили директно дружно по някакъв план, пътищата на двамата учени се пресичат през целия им живот. Има съществени доказателства, че към края на живота на Айнщайн през 50-те години на предишния век сред двамата към този момент има мощно другарство – и може би даже са споделяли мисли за атомното страшилище, в чието основаване вземат участие.
Най-новият филм на Кристофър Нолан ще опише историята на Робърт Опенхаймер, шеф на лабораторията в Лос Аламос по време на Втората международна война, който става прочут като „ бащата на атомната бомба “ поради водещата си роля в плана „ Манхатън “ – напъните на Съединени американски щати да основат първото такова оръжие.
Айнщайн се усеща по-удобно пред черната дъска, в сравнение с в офис, цялостен с военни хора, и в никакъв случай не е взел участие директно в плана „ Манхатън “. Неговото емблематично уравнение E=mc2 изяснява – наред с доста други неща – силата, която се освобождава при експлодирането на атомна бомба, само че връзката му с физическото ѝ основаване постоянно се схваща неправилно.
През 1938 година дребен екип от учени в Германия съумява да разцепи уранов атом и по този начин да разкрие новия нуклеарен развой „ разделяне “, който е кадърен да сътвори необикновено количество сила.
Притеснен от това изобретение, Айнщайн подписва писмо, написано от физика Лео Силард през 1939 година, което предизвестява, че нацистка Германия има капацитет да създаде „ извънредно мощни бомби от нов вид “, и предлага на Съединени американски щати да стартират лична нуклеарна стратегия. Писмото е изпратено на президента Франклин Д. Рузвелт, който в последна сметка започва плана „ Манхатън “ през 1942 година Като се има поради тази връзка, вестник „ New York Times “ дефинира това писмо като силата, която „ сложи началото на атомната епоха “.
Днес, обръщайки се обратно, можем да забележим, че германците не са били покрай създаването на жизнеспособно нуклеарно оръжие макар откриването на деленето. Съединени американски щати, както знаем, обаче съумяват и се твърди, че когато чува новината за бомбата, хвърлени върху Хирошима, Айнщайн споделя: „ Горко ми. “
След края на войната той показва страдание, че е подписал прословутото писмо, като споделя: „ Ако знаех, че германците няма да съумеят да разработят атомна бомба, нямаше да направя нищо. “
В последните си години даже осъжда остро нуклеарните оръжия. Само няколко месеца преди гибелта си през 1955 година той е свикан от английския мъдрец Бъртранд Ръсел да подпише Манифеста Ръсел-Айнщайн, който предизвестява за екзистенциалната опасност, която съставляват за човечеството оръжията за всеобщо заличаване.
„ Ние се обръщаме като човешки същества към човешките същества: Помнете своята човещина и забравете всичко останало. Ако можете да го извършите, пътят към новия парадайс е отворен; в случай че не можете, пред вас стои рискът от всеобща гибел “, се споделя в заключението.
Лична карта на Опенхаймер от Лабораторията в Лос Аламос
Можем единствено да гадаем защо са разговаряли Айнщайн и Опенхаймер по време на връзките им в следвоенната ера, само че смъртната паника на атомната ера наподобява като да е била една от тематиките.
През 1966 година, единадесет години след гибелта на Албърт, Робърт изнася лекция, озаглавена „ За Алберт Айнщайн “, в Дома на ЮНЕСКО в Париж. През идната година думите му са оповестени в „ The New York Review “. В рамките на речта той изяснява, че е познавал емблематичния академик от „ две или три десетилетия “ и че са станали „ нещо като другари “ през последното десетилетие от живота му.
„ Айнщайн постоянно е упрекван, възхваляван или му се приписват заслуги за тези злополучни бомби. Според мен това е погрешно “, споделя Опенхаймер.
„ Неговата роля беше да сътвори интелектуална гражданска война и да открие повече от всеки различен академик на нашето време какъв брой дълбоки са били грешките, позволени от хората преди нас. Той в действителност написа писмо до Рузвелт за атомната сила. Мисля, че частично това беше поради неговата мъка от злото на нацистите, частично не искаше да навреди на никого по никакъв начин; само че би трябвало да кажа, че това писмо имаше доста дребен резултат и че самият Айнщайн в действителност не е виновен за всичко, което се случи след него. Вярвам, че той самият беше на същото мнение. “
Подобно на Айнщайн, Опенхаймер е прочут с разчупената си визия за по този начин наречените от него „ злополучни бомби “. През ноември 1945 година, единствено 3 месеца след детонацията в Хирошима, с което на процедура се поставя завършек на Втората международна война в Тихия океан, той подава оставка от лабораторията в Лос Аламос. В прощалната си тирада не се извинява категорично за основаването на оръжието, а я преглежда като неизбежна част от разгадаването на вселената и преодоляването на естествения свят от човечеството.
Въпреки това той ясно е знаел какъв е рискът, в случай че нуклеарните оръжия попаднат в несъответствуващи ръце, тъй като по-късно означи: „ Ако атомните бомби бъдат добавени към арсеналите на воюващия свят или към арсеналите на нациите, които се готвят за война, тогава ще пристигна време, когато човечеството ще прокълне имената на Лос Аламос и Хирошима. “
Не е ясно каква роля ще играе Айнщайн във кино лентата, тъй че би било безсмислено да се спекулира прекалено много. Но е ясно какво общо са имали тези две фигури между тях.
И двамата са били брилянтни мозъци с изострено възприятие за човечност. Въпреки това, сходно на поуката от „ Франкенщайн “ на Мери Шели, те ясно осъзнават, че знанието, което споделят със света, има силата да основава чудовища. Носят ли тогава те някаква отговорност? Може би Кристофър Нолан ще даде отговор.
