Д-р Велислава Донкина: Колкото по-голям е натискът, толкова по-голяма е съпротивата
В този епизод на подкаста на БНР " Коронавирус имунизациите " ще приказваме за прословутата фраза " Всеки самичък си преценява " с психолог и психиатър. Всеки самичък си преценя, да, само че по кое време и по какъв начин. Коментираме също така какво се оказаха имунизациите - борба за здраве, борба за независимост или пък нещо друго?
Гости в епизода са:
✅ Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър, практикуващ в Център " Адаптация " - София
✅ Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог в Специализирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести
" Всеки самичък си преценява " - този прославен израз, даже към този момент да е минал в областта на вица, аз по никакъв начин не го виждам като нещо радостно. Защото ситуацията е доста съществено.
Мисля, че имаме проблем в комуникирането на препоръките, на приканването към имунизирането . На хората не са им ясни доста неща към механизма на самите ваксини. Всеобщо прочут факт е, освен в логиката на психиката, че когато доста интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкоз по огромна е съпротивата ", сподели доктор Велислава Донкина.
" Тогава и хората стават подозрителни. Това се разиграва още повече на фона на българската еднаквост. Българинът е една кардинално недоверчива душа, която има в историята си отрицателен опит, който го кара да не има вяра. Преживял е доста обстановки, в които се споделя едно, а се случва друго.
Ако се изтеглим обратно, с цел да забележим по-глобалната картина, ще забележим, че главният проблем е с РНК-ваксините, с новите технологии и огромният боязън към тях - по какъв начин работят, какво се случва тъкмо.
От моя опит, обаче като клиничен психолог в лечебните заведения СБАЛХЗ и " Надежда " знам, че тази технология е развивана интензивно още преди 10-15 години за потребление в онкологията. Това в действителност е една доста интелигентна технология, тъй като това е един опит идващите ваксини да образоват организма да може да разпознава вируса и да се съпротивлява, без да се заразява.
Но тук се появява един различен проблем. Това, че ние живеем във време, в което науката доста напредна и ние чак в този момент се сетихме да се опасяваме от това . Може би тъй като в този момент се усещаме персонално застрашени или наранени...А другояче ние имаме дарба да забравяме, че сме смъртни и в случай че някой е онкоболен или се нуждае от трансплантация, си казвахме - на нас това няма да ни се случи... ", разясни още доктор Донкина.
И въпросът към този момент е къде е подложен индивидът в науката и медицината и по какъв начин персонално сме наранени от това, заключи клиничният психолог.
" Защо реагираме с такава мощна опозиция - отговорът е сложен. В посттоталитарните страни процентът на имунизирани е най-нисък. Защото нашите гени са „ най-ценни ”. Това е част от примитивните мечти, през които си придаваме някаква значителност, тъй като истината е, че в същността си ние се претърпяваме като доста незначителни .
Безценни - само че в действителност без стойност... ", разяснява тематиката доктор Владимир Сотиров.
Намираме ли опора да реализираме тази полезност:
" Затова фантазираме такава полезност - през гените на прабългарите - полезност на генно равнище - ние сме призвани да ги опазим и да спасим света като българи - това е поверие, което няма никаква стойност – ние сме скъпи, безусловно. И тук битката ни с македонците - кои са по-ценни . За полезност се борят тези, които се усещат скъпи (отново разбирано напълно буквално).
Така ли другояче, би трябвало да отбележим, че по ред аргументи, ние сме една провинциална и затворена просвета. Изолирани сме били заради ред аргументи - стопански, културни. А провинциалната просвета по формулировка се отнася с огромно съмнение към всяко ново нещо, към новите технологии в това число. А всяко ново нещо, което идва извън се приема като опасност . Като нещо, което ще унищожи идентичността и нормалният метод на живот ", сподели още доктор Сотиров.
Според доктор Донкина свободният избор на човек да се имунизира или да не го прави не може да се слага под никакво подозрение .
" Свободният избор е ненарушим и право на всяка персона, което е обвързвано с уважeнието сред нас. Но по тематиката с имунизациите може би въпросът е какво ни кара да имаме една или друга позиция . Защото, в случай че хората разбираха, като цялост, избора и отговорността от обещано решение, тогава няма хората да се карат по тази тематика ", съобщи клиничният психолог.
" Сега институциите към този момент си взеха поука по какъв начин да споделят с хората ограниченията. Сега ограниченията се оферират, а не постановат.
Пандемията стартира доста неприятно, с доста принуждение, с доста корист. Мерките бяха несъразмерни . И ние от това си извадихме извода, че на ограниченията не би трябвало да се има вяра. Че нещата не са такива, каквото властта се пробва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците.
Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори проект, втори дневен ред, който обслужва ползите на властта , само че не обслужва ползите на обществото.
Сега какво се прави, с цел да се промени това - би трябвало да се подходи меко, с покана, със състрадание, с молба.
Новият министър на опазването на здравето проф. Сербезова го прави това - по този начин се прави агитация - деликатно, с грижа, с внимание, с подканяне, през молба даже, по човешки метод, внимателно, и по този начин без принуждение, с мека операция, не по внезапен, изострен, жесток метод, по който нормално работят мъжете ", изясни логиката на психиката на деяние на властта доктор Сотиров.
" А би трябвало да се оферират други възможности, да се признава правото на свободен избор . Аз, да вземем за пример, нямам никакви проблеми с имунизациите, само че имам сериозен проблем със зеления документ. Не съм се ваксинирал, тъй като съм преболедувал, само че ще се имунизирам единствено, в случай че реша да заведа децата си някъде в чужбина. Това, обаче, към този момент е насила, а не избор. От това се поражда и моят митинг и опозиция против ограниченията. Защото самият аз съм жертва и моите цивилен и човешки права са лимитирани.
Практически в този момент ние нямаме свободен избор какво да вършим, с цел да си върнем живота ", заключи доктор Сотиров.
По думите на експертите ограниченията не са съобразени с народопсихологията на нашето общество . „ Ние не сме Австралия, нито отглеждаме децата си като свободни жители на света - без несъразмерни ограничавания и закани, а с базисно доверие към другите и света. Ние привнасяме доста от личното си травматично минало, по тази причина не даваме задоволително обич и доверие на децата си. Самите ние имаме проблем с това, че не имаме вяра на никого и на нищо и този проблем сме го пренесли към децата си... ", уточни клиничният психиатър.
Добрата връзка, учредена на доверие, на същинския персонален образец, на това да зачиташ другия без да му вредиш , без значение, че ти можеш да бъдеш друг или да имаш друго мнение, това е нещо, което лекува и което може да помогне, нещата да се трансформират и едно общество да порасне.
Затова се желае доста време, почтеност и гледище. Оттук насетне би трябвало не да си повтаряме, че всичко е наред, а да искаш да схванеш за какво не ти е добре, че можеш да намериш някой, който да не те излъже, че не целият свят е неприятен, а че той по-скоро е положително място, в което има и положителни хора ", съобщи доктор Донкина.
" От пандемията можем да излезем с осъзнаването, че можем по-добре да опознаем себе си, по-обогатени, да променим себе си, спирайки се за миг и да се запитаме - какво ме кара да съм толкоз ядосан и краен, толкоз изплашен? ", добави доктор Сотиров.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От диалога ще научите още :
✅ Кое отличава реакцията на българите по отношение на рецесията в нашето общество
✅ Приложими ли са решения, неотчитащи културните характерности на една нация
✅ На какво се дължи съпротивата против ограниченията и имунизациите
✅ Кога нещата са излезли отвън надзор
✅ След две години властта има ли потребен ход да пребори недоверието
✅ И по какъв начин ще се отрази върху ръководството на рецесията косвеният напън през зеления документ
✅ Трябва ли да имаме личен метод към рецесията
Всички епизоди на подкаста " Коронавирус Ваксините " можете да чуете:
Гости в епизода са:
✅ Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър, практикуващ в Център " Адаптация " - София
✅ Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог в Специализирана болница за интензивно лекуване на хематологични болести
" Всеки самичък си преценява " - този прославен израз, даже към този момент да е минал в областта на вица, аз по никакъв начин не го виждам като нещо радостно. Защото ситуацията е доста съществено.
Мисля, че имаме проблем в комуникирането на препоръките, на приканването към имунизирането . На хората не са им ясни доста неща към механизма на самите ваксини. Всеобщо прочут факт е, освен в логиката на психиката, че когато доста интензивно принуждаваш някого към нещо или го убеждаваш, колкото по-голям е натискът, толкоз по огромна е съпротивата ", сподели доктор Велислава Донкина.
" Тогава и хората стават подозрителни. Това се разиграва още повече на фона на българската еднаквост. Българинът е една кардинално недоверчива душа, която има в историята си отрицателен опит, който го кара да не има вяра. Преживял е доста обстановки, в които се споделя едно, а се случва друго.
Ако се изтеглим обратно, с цел да забележим по-глобалната картина, ще забележим, че главният проблем е с РНК-ваксините, с новите технологии и огромният боязън към тях - по какъв начин работят, какво се случва тъкмо.
От моя опит, обаче като клиничен психолог в лечебните заведения СБАЛХЗ и " Надежда " знам, че тази технология е развивана интензивно още преди 10-15 години за потребление в онкологията. Това в действителност е една доста интелигентна технология, тъй като това е един опит идващите ваксини да образоват организма да може да разпознава вируса и да се съпротивлява, без да се заразява.
Но тук се появява един различен проблем. Това, че ние живеем във време, в което науката доста напредна и ние чак в този момент се сетихме да се опасяваме от това . Може би тъй като в този момент се усещаме персонално застрашени или наранени...А другояче ние имаме дарба да забравяме, че сме смъртни и в случай че някой е онкоболен или се нуждае от трансплантация, си казвахме - на нас това няма да ни се случи... ", разясни още доктор Донкина.
И въпросът към този момент е къде е подложен индивидът в науката и медицината и по какъв начин персонално сме наранени от това, заключи клиничният психолог.
" Защо реагираме с такава мощна опозиция - отговорът е сложен. В посттоталитарните страни процентът на имунизирани е най-нисък. Защото нашите гени са „ най-ценни ”. Това е част от примитивните мечти, през които си придаваме някаква значителност, тъй като истината е, че в същността си ние се претърпяваме като доста незначителни .
Безценни - само че в действителност без стойност... ", разяснява тематиката доктор Владимир Сотиров.
Намираме ли опора да реализираме тази полезност:
" Затова фантазираме такава полезност - през гените на прабългарите - полезност на генно равнище - ние сме призвани да ги опазим и да спасим света като българи - това е поверие, което няма никаква стойност – ние сме скъпи, безусловно. И тук битката ни с македонците - кои са по-ценни . За полезност се борят тези, които се усещат скъпи (отново разбирано напълно буквално).
Така ли другояче, би трябвало да отбележим, че по ред аргументи, ние сме една провинциална и затворена просвета. Изолирани сме били заради ред аргументи - стопански, културни. А провинциалната просвета по формулировка се отнася с огромно съмнение към всяко ново нещо, към новите технологии в това число. А всяко ново нещо, което идва извън се приема като опасност . Като нещо, което ще унищожи идентичността и нормалният метод на живот ", сподели още доктор Сотиров.
Според доктор Донкина свободният избор на човек да се имунизира или да не го прави не може да се слага под никакво подозрение .
" Свободният избор е ненарушим и право на всяка персона, което е обвързвано с уважeнието сред нас. Но по тематиката с имунизациите може би въпросът е какво ни кара да имаме една или друга позиция . Защото, в случай че хората разбираха, като цялост, избора и отговорността от обещано решение, тогава няма хората да се карат по тази тематика ", съобщи клиничният психолог.
" Сега институциите към този момент си взеха поука по какъв начин да споделят с хората ограниченията. Сега ограниченията се оферират, а не постановат.
Пандемията стартира доста неприятно, с доста принуждение, с доста корист. Мерките бяха несъразмерни . И ние от това си извадихме извода, че на ограниченията не би трябвало да се има вяра. Че нещата не са такива, каквото властта се пробва на да ни ги опише, да ги наложи. От тук недоверието към властниците.
Защото властниците систематично злоупотребяват с нашия интерес. Има втори проект, втори дневен ред, който обслужва ползите на властта , само че не обслужва ползите на обществото.
Сега какво се прави, с цел да се промени това - би трябвало да се подходи меко, с покана, със състрадание, с молба.
Новият министър на опазването на здравето проф. Сербезова го прави това - по този начин се прави агитация - деликатно, с грижа, с внимание, с подканяне, през молба даже, по човешки метод, внимателно, и по този начин без принуждение, с мека операция, не по внезапен, изострен, жесток метод, по който нормално работят мъжете ", изясни логиката на психиката на деяние на властта доктор Сотиров.
" А би трябвало да се оферират други възможности, да се признава правото на свободен избор . Аз, да вземем за пример, нямам никакви проблеми с имунизациите, само че имам сериозен проблем със зеления документ. Не съм се ваксинирал, тъй като съм преболедувал, само че ще се имунизирам единствено, в случай че реша да заведа децата си някъде в чужбина. Това, обаче, към този момент е насила, а не избор. От това се поражда и моят митинг и опозиция против ограниченията. Защото самият аз съм жертва и моите цивилен и човешки права са лимитирани.
Практически в този момент ние нямаме свободен избор какво да вършим, с цел да си върнем живота ", заключи доктор Сотиров.
По думите на експертите ограниченията не са съобразени с народопсихологията на нашето общество . „ Ние не сме Австралия, нито отглеждаме децата си като свободни жители на света - без несъразмерни ограничавания и закани, а с базисно доверие към другите и света. Ние привнасяме доста от личното си травматично минало, по тази причина не даваме задоволително обич и доверие на децата си. Самите ние имаме проблем с това, че не имаме вяра на никого и на нищо и този проблем сме го пренесли към децата си... ", уточни клиничният психиатър.
Добрата връзка, учредена на доверие, на същинския персонален образец, на това да зачиташ другия без да му вредиш , без значение, че ти можеш да бъдеш друг или да имаш друго мнение, това е нещо, което лекува и което може да помогне, нещата да се трансформират и едно общество да порасне.
Затова се желае доста време, почтеност и гледище. Оттук насетне би трябвало не да си повтаряме, че всичко е наред, а да искаш да схванеш за какво не ти е добре, че можеш да намериш някой, който да не те излъже, че не целият свят е неприятен, а че той по-скоро е положително място, в което има и положителни хора ", съобщи доктор Донкина.
" От пандемията можем да излезем с осъзнаването, че можем по-добре да опознаем себе си, по-обогатени, да променим себе си, спирайки се за миг и да се запитаме - какво ме кара да съм толкоз ядосан и краен, толкоз изплашен? ", добави доктор Сотиров.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От диалога ще научите още :
✅ Кое отличава реакцията на българите по отношение на рецесията в нашето общество
✅ Приложими ли са решения, неотчитащи културните характерности на една нация
✅ На какво се дължи съпротивата против ограниченията и имунизациите
✅ Кога нещата са излезли отвън надзор
✅ След две години властта има ли потребен ход да пребори недоверието
✅ И по какъв начин ще се отрази върху ръководството на рецесията косвеният напън през зеления документ
✅ Трябва ли да имаме личен метод към рецесията
Всички епизоди на подкаста " Коронавирус Ваксините " можете да чуете:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ