Защо китайците подкрепят руската специална операция в Украйна
В The New York Times се появи обява със заглавие: „ Защо китайският интернет приветства съветската инвазия “ (в Украйна, схваща се). Фактите в публикацията са просто превъзходни. Започвайки с първото изречение: в случай че Владимир Путин се нуждае от интернационална поддръжка за дейностите си в Украйна, тогава той би трябвало да я потърси в китайската блогосфера.
Оказва се, че първата и дълга (почти час) тирада на съветския президент предишния четвъртък незабавно е била преведена напълно на китайски и в границите на 24 часа оповестеният в мрежата превод е набрал 1,1 милиарда гледания. И господства въодушевление на цялостна приятност. Има доста остаряла сентенция за това по какъв начин милиард китайци не могат да бъркат, само че остаряла или не, тук тя е уместна.
Възторгът се показва в такива изречения: „ Ако бях руснак, Путин щеше да бъде моята религия, моята светлина “. Не можете да възбраните неумерените страсти. Но може да бъде и: " Защо ме трогна до сълзи от тази тирада? Защото по този начин те (западняците) се отнасят и към Китай. "
Има ли такива в мрежите, които не са съгласни? Разбира се, китайското общество е доста динамично и обича да спори. Но американският вестник просто не може да не признае, че тези гласове са доста малко.
И въпреки всичко, дано не забравяме, че това е The New York Times. Затова и се пробва да откри пукнатини в китайския монолит - да вземем за пример, с цел да съпостави неумерения възторг на обществеността с умерената и уравновесена позиция на формален Пекин ( тук, явно става дума за последната й версия). И в случай че нещо се е трансформирало в Китай от предходната седмица, то е единствено в посока на стягане на отношението към Запада – в случай че не в формалните речи, то в изявите на журналистите.
Може би най-ефектният от тях е материалът от „ Женмин Жибао “. Има най-малко текст - под формата на надписи под карикатури, които към този момент са се мяркали в китайските медии преди. И от фотосите всичко е доста ясно. Въпреки че заглавието на този „ вернисаж “ е „ Нека мирът се върне в Украйна “.
Но да се върнем към американското издание. То яростно изброява формалните и много остри изказвания в китайската столица. Оказва се, че е имало подобен епизод на брифинг в Министерството на външните работи директно след експлоадирането на военните дейности: локалната Мария Захарова - Хуан Чунинг - е била запитана за настояването на Съединени американски щати към Китай да направи антируски изказвания. Хуанг дала отговор: " Съединени американски щати не са в позиция да диктуват на Китай. " И припомнила, че през 1999 година трима китайски публицисти бяха убити от американските бомби в Белград, като добави: „ НАТО към момента не е платило този кървясъл дълг към китайския народ “.
Тази последна фраза също обиколи обществените мрежи, като още веднъж събра повече от милиард гледания.
Завършвайки диалога за прелестната американска публикация, означаваме нейния край: „ Все отново последователно онлайн проруските настроения в Китай може и да намалеят “. Всичко, което им остава, е вярата.
Но моменталната и безусловно спонтанна реакция на по-младото потомство китайци на събитията в Украйна е реалност, както е реалност и това, че позицията на локалната експертна общественост през последните дни доста се изостри във връзка с Запада и то точно под въздействие на публичното мнение.
Това е остаряла тематика - комплицираните връзки на китайските управляващи с тяхното младо интензивно и доста националистическо потомство, живеещо най-вече в мрежата. Няма сигурност, че това потомство се намира под контрола на Пекин – по-скоро противоположното. По-скоро публичното мнение придвижва китайските управляващи още повече към поддръжка... на какво?
Тук те се пробват ясно да дефинират своята позиция: поддържаме претекстовете и аргументите за определеното решение на Москва, макар че, разбираемо, сме недоволни от цялостната обстановка и призоваваме и двете страни на спора да стартират да договарят.
Но тук стартира да звучи следната тематика: за следващ път Западът не просто се пробва да провежда „ всеобщо наказание “ на дейностите на Москва – тамошните пропагандисти по табиет започнаха да предават това, което е желаемо, за фактически, към този момент случило се. По-специално, избързаха да нарекат позицията на Пекин „ неутрална “.
Така беше и още през 2014 година (пристъп на наказания против „ Крим “) и в други обстановки, чак до непрекъснатите пътувания на чиновници на Държавния департамент по света, с цел да изнудват приемането на тъкмо такова наказание.
Ще бъде забавно да се съпостави обстановката тогава и в този момент съгласно " частите " на наказание или индиферентност. Например какво мислят в Индия – на публично равнище и на равнище публицистика: дано кажем в резюме, че съвпаденията с китайската позиция са повече от задоволително.
Китай обаче се оказва основната страна в цялата тази история. Включително и в нашата експертна общественост, където, както нормално, всеки търси обстоятелства съгласно преобладаващите си убеждения. Има всевъзможни диалози. От информацията на „ източници “, че през 2014 година Пекин предложи на Москва просто да даде пари, само че те отхвърлиха: можем да се оправим сами, дано по-добре да подпишем пакет от контракти. И към други " източници ", плашещи, че има секрети указания от управляващите в Пекин към локалния бизнес да не търгуват с руснаците.
Въпреки това, най-малко по-умната част на Запада към този момент е схванала всичко, а обявата в The New York Times е единствено част от картината. За страдание има и други елементи.
Говорим за отвратителната история за това по какъв начин се пробваха да насочат въоръжени украински националисти по принцип към всички и всевъзможни китайски жители в Украйна през днешния ден (а там не са толкоз малко - припомняме, че Китай и в този момент е един от двамата най-големи нейни търговски партньори).
И по този начин, някой се опита да хвърли в украинското осведомително пространство провокация поради хипотетични изказвания, че би било добре жителите на азиатската мощ, които желаят да изоставен Украйна, да вземат със себе си по една украинска госпожица.
Тръгнаха да търсят от кое място идва тази информация - става известно, че от Тайван. Но ретранслаторът на цялата тази менте-история беше медийна платформа – познахте – от Съединените щати, която даде превода на китайския (тайвански) анкдот и го придружи с мощен морализаторски текст.
И след такава измама те желаят да бъдат обичани от китайската интернет общественост?
Превод: ЕС
Оказва се, че първата и дълга (почти час) тирада на съветския президент предишния четвъртък незабавно е била преведена напълно на китайски и в границите на 24 часа оповестеният в мрежата превод е набрал 1,1 милиарда гледания. И господства въодушевление на цялостна приятност. Има доста остаряла сентенция за това по какъв начин милиард китайци не могат да бъркат, само че остаряла или не, тук тя е уместна.
Възторгът се показва в такива изречения: „ Ако бях руснак, Путин щеше да бъде моята религия, моята светлина “. Не можете да възбраните неумерените страсти. Но може да бъде и: " Защо ме трогна до сълзи от тази тирада? Защото по този начин те (западняците) се отнасят и към Китай. "
Има ли такива в мрежите, които не са съгласни? Разбира се, китайското общество е доста динамично и обича да спори. Но американският вестник просто не може да не признае, че тези гласове са доста малко.
И въпреки всичко, дано не забравяме, че това е The New York Times. Затова и се пробва да откри пукнатини в китайския монолит - да вземем за пример, с цел да съпостави неумерения възторг на обществеността с умерената и уравновесена позиция на формален Пекин ( тук, явно става дума за последната й версия). И в случай че нещо се е трансформирало в Китай от предходната седмица, то е единствено в посока на стягане на отношението към Запада – в случай че не в формалните речи, то в изявите на журналистите.
Може би най-ефектният от тях е материалът от „ Женмин Жибао “. Има най-малко текст - под формата на надписи под карикатури, които към този момент са се мяркали в китайските медии преди. И от фотосите всичко е доста ясно. Въпреки че заглавието на този „ вернисаж “ е „ Нека мирът се върне в Украйна “.
Но да се върнем към американското издание. То яростно изброява формалните и много остри изказвания в китайската столица. Оказва се, че е имало подобен епизод на брифинг в Министерството на външните работи директно след експлоадирането на военните дейности: локалната Мария Захарова - Хуан Чунинг - е била запитана за настояването на Съединени американски щати към Китай да направи антируски изказвания. Хуанг дала отговор: " Съединени американски щати не са в позиция да диктуват на Китай. " И припомнила, че през 1999 година трима китайски публицисти бяха убити от американските бомби в Белград, като добави: „ НАТО към момента не е платило този кървясъл дълг към китайския народ “.
Тази последна фраза също обиколи обществените мрежи, като още веднъж събра повече от милиард гледания.
Завършвайки диалога за прелестната американска публикация, означаваме нейния край: „ Все отново последователно онлайн проруските настроения в Китай може и да намалеят “. Всичко, което им остава, е вярата.
Но моменталната и безусловно спонтанна реакция на по-младото потомство китайци на събитията в Украйна е реалност, както е реалност и това, че позицията на локалната експертна общественост през последните дни доста се изостри във връзка с Запада и то точно под въздействие на публичното мнение.
Това е остаряла тематика - комплицираните връзки на китайските управляващи с тяхното младо интензивно и доста националистическо потомство, живеещо най-вече в мрежата. Няма сигурност, че това потомство се намира под контрола на Пекин – по-скоро противоположното. По-скоро публичното мнение придвижва китайските управляващи още повече към поддръжка... на какво?
Тук те се пробват ясно да дефинират своята позиция: поддържаме претекстовете и аргументите за определеното решение на Москва, макар че, разбираемо, сме недоволни от цялостната обстановка и призоваваме и двете страни на спора да стартират да договарят.
Но тук стартира да звучи следната тематика: за следващ път Западът не просто се пробва да провежда „ всеобщо наказание “ на дейностите на Москва – тамошните пропагандисти по табиет започнаха да предават това, което е желаемо, за фактически, към този момент случило се. По-специално, избързаха да нарекат позицията на Пекин „ неутрална “.
Така беше и още през 2014 година (пристъп на наказания против „ Крим “) и в други обстановки, чак до непрекъснатите пътувания на чиновници на Държавния департамент по света, с цел да изнудват приемането на тъкмо такова наказание.
Ще бъде забавно да се съпостави обстановката тогава и в този момент съгласно " частите " на наказание или индиферентност. Например какво мислят в Индия – на публично равнище и на равнище публицистика: дано кажем в резюме, че съвпаденията с китайската позиция са повече от задоволително.
Китай обаче се оказва основната страна в цялата тази история. Включително и в нашата експертна общественост, където, както нормално, всеки търси обстоятелства съгласно преобладаващите си убеждения. Има всевъзможни диалози. От информацията на „ източници “, че през 2014 година Пекин предложи на Москва просто да даде пари, само че те отхвърлиха: можем да се оправим сами, дано по-добре да подпишем пакет от контракти. И към други " източници ", плашещи, че има секрети указания от управляващите в Пекин към локалния бизнес да не търгуват с руснаците.
Въпреки това, най-малко по-умната част на Запада към този момент е схванала всичко, а обявата в The New York Times е единствено част от картината. За страдание има и други елементи.
Говорим за отвратителната история за това по какъв начин се пробваха да насочат въоръжени украински националисти по принцип към всички и всевъзможни китайски жители в Украйна през днешния ден (а там не са толкоз малко - припомняме, че Китай и в този момент е един от двамата най-големи нейни търговски партньори).
И по този начин, някой се опита да хвърли в украинското осведомително пространство провокация поради хипотетични изказвания, че би било добре жителите на азиатската мощ, които желаят да изоставен Украйна, да вземат със себе си по една украинска госпожица.
Тръгнаха да търсят от кое място идва тази информация - става известно, че от Тайван. Но ретранслаторът на цялата тази менте-история беше медийна платформа – познахте – от Съединените щати, която даде превода на китайския (тайвански) анкдот и го придружи с мощен морализаторски текст.
И след такава измама те желаят да бъдат обичани от китайската интернет общественост?
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ