В тази статия ще се опитаме да ви обясним какво

В тази публикация ще се опитаме да ви разбираем какво съставлява напрежението и по какъв начин да го разпознаваме.

– Стресът е относителна големина, която зависи от натиска на средата върху индивида и от неговата оценка на обстановката.

– Стресът е блян на организма да възвърне нарушеното си равновесие или  първичното си положение преди въздействието на външна за него мощ.

– Той е нарушено взаимоотношение сред индивида и неговата обществена среда.

– Стресът е физиологичен и психологичен развой, посредством който засегнатият индивид  реагира и се оправя със събитие или обстановка, които предявяват условия и оказват напън върху него. Колкото по-значими са тези условия в интерпретацията на човек, толкоз по-интензивен е стресовият отговор.

Теории

През 1925 година Кeнън (W. Canon) употребява термина “стрес ”, с цел да опише хомеостатичната наклонност живите организми да се стремят към възобновяване на нарушеното си равновесие или първичното положение преди въздействието на външна за организма мощ.

През 40-те години на ХХ век Х. Селие вкарва понятието ”общ адаптационен синдром ” или “синдром на биологичен стрес ”, с който отбелязва измененията в човешкия организъм на физиологично ниво, провокирани от разнообразни средови увреждащи фактори.

Още великия Ч. Дарвин в своите прословути теории за еволюцията на индивида е описал по какъв начин човек е оживял с помощта на способността си да се приспособява.

Общият адаптационен синдром протича в три стадия:

– ТРЕВОГА – неспецифичната реакция на организма на външни средови въздействия води автоматизирано до повишаване на тревогата;

– СЪПРОТИВА – интензитета и продължителността на усещаната тревога водят до готовност на силите на организма;

– ИЗТОЩЕНИЕ – продължителното влияние на стресорите, даже когато интензитетът им не е огромен, е причина за привършване на адаптационния капацитет и постигане до безсилие на организма или цялостна анархия.

Стресовото положение се демонстрира по друг метод на психологично, поведенческо и физиологично ниво:

– психологично равнище – напрежение, тревога, неприятно самочувствие, страхове, забравяне, промени в настроението;

– физиологично равнище – нараснало кръвно налягане, нараснал серумен холестерол, щедро потене, главоболие, бодърствуване, обриви;

– поведенческо равнище – завишаване използването на цигари и алкохол, по-чести недоволства свързани със здравето, честа промяна на сътрудниците, промискуитет и други

Друг академик, на име Лазарус в продължение на десетилетия работи върху психологическия стрес. Според теорията му стресът не е нито единствено тласък, нито единствено реакция, а е нарушената връзка сред индивида и неговата обществена среда . Така поражда възгледът за напрежението като в двете посоки и  релационно събитие. Стресори с идентична периодичност и интензитет на проявяване се претърпяват по друг метод от индивидите, според от техните разлики и обществената обстановка, в която се намират. Широко прочут е афоризмът на Олпорт, че “същият огън, който стопява маслото, втвърдява яйцето ”.

  Вътрешните запаси на организма са следните самостоятелни променливи:

– прочувствена стабилност;

– приписване на каузалност при триумф или неуспех;

– дарба за опозиция.

 Когато възникне стресовата обстановка индивида прави оценка, която е:

– първична оценка- дава информация за тежестта на условията за акомодация, които средовият стресор слага пред индивида;

– вторична оценка- дава информация до каква степен личността разполага с благоприятни условия да отговори на средовите условия и да се оправи с зародилите проблеми.

  Познавателната оценка на обстановката сплотява първичната и вторичната оценка – оценка на силата на средовия напън и на ресурсите, с които разполага индивидът (физически, душевен, обществени и материални), с цел да се оправи с условията на обстановката.

Оценката на физическите запаси включва :

– общото положение на организма;

– способността на организма да изразходва огромни количества сила и да работи интензивно в продължителни интервали от време.

Оценката на психическите запаси обгръща:

– равнището на самокритика и на психологичния капацитет за справяне.

Високата самокритика оказва помощ на индивида в интервали на огромни натоварвания да резервира вярата в ресурсите си за справяне и упованието за триумф, което прави проблематичната обстановка по-малко застрашаваща и редуцира равнището на вътрешна тревога и напрежение.

Оценка на обществените запаси:

– подкрепящите фигури и  системи, които са източници на информация, схващане или помощ при решаването на проблемите.

Личностовите характерности въздействат върху оценката на настоящите и евентуални стресогенни обстановки. Върху субективното чувство и прекарване на стрес влияят следните личностови особености:

– вид А / вид Б персоналност;

– интернална (вътрешна) и  екстернална (външна) локализация на контрола;

– личностова неотстъпчивост.

Фактори:

За вид А са присъщи :

– ориентировка към постижения;

– нетърпение;

– непрекъснато чувство, че са под напрежение;

– мощно предпочитание да управляват и ръководят средата, в която живеят;

– дисфункционални реакции, когато усещат, че губят надзор върху себе си или върху ситуациите;

– в условия на работа под стрес те се оказват фрустрирани, безпомощни, гневни, обидени;

– отсрочват осъществяването на комплицирани задания, когато са напрегнат или стрес.

Тип Б:

Отличават се с противоположните на вид А характерности:

– по-упорито и по-спокойно се борят за постигането на задачите си;

– без яд и експанзия при крах или неуспех.

Вътрешен (интернален) локус на надзор:

Хората с вътрешен ЛК имат вяра, че това, което им се случва, без значение дали е по посока на триумф или на крах, се дължи на личните им дейности и направени избори. Те са ориентирани да управляват и да трансформират обкръжаващата ги среда, изпитват по-голяма задоволеност от работата си, вземат участие в процесите на взимане на решения, поемат отговорност и не позволяват патогенните равнища на стрес /дистрес/.

Външен (екстернален) локус на надзор:

Хората с външен ЛК имат вяра, че достиженията им не зависят от техните дейности, а  от шанса, ориста или престижите. Те имат чувството за невисок или за изчезнал надзор върху живота си, което води до ниска самокритика и възприятие за беззащитност.  Не поемат отговорност за триумфите или неуспехите си и са склонни да упрекват външни средови фактори.  Локализират контрола в обществената среда – шанса и събитията, ето за какво не се пробват да управляват себе си и обстановките, в които попадат.

Стресът може да е в няколко типа:

Ежедневен стрес – предизвиква се от отрицателни прекарвания в всекидневието, свързани напрегнато, отчаяние, неспокойствие, гняв, професионално незадоволство и други Този по-лек по метода си на проявление стрес може да варира при другите човеци, както съгласно тяхното моментно положение /болест, количество сън и др./, по този начин и според от личностните особености /самооценка, полезности, житейски настройки и др./. Характеризира се с:

– валентност – бива позитивен или отрицателен;

– съществуването му не е причина за затруднения, с изключение на в случаите, когато е прекомерно мощен и продължителен;

може да се натрупва.

Кумулативен стрес

            Той е резултат от  напрежение, което се демонстрира постоянно, продължава дълго и е доста интензивно. По създание кумулативният стрес съставлява стресовата реакция във фаза на безсилие, когато ресурсите на човешкия организъм са изчерпани. Ако не се поставят грижи за справяне с хронично настоящите стресори, може да се доближи до “психологично изпепеляване ”/burn-out/. Прегарянето се показва в професионално и личностно безсилие, водещо до изменени настройки към работата и сътрудниците, официално осъществяване на отговорностите. Важни са следните негови характерности:

– може да провокира телесна или душевна болест и с течение на времето да докара до промени в характера;

– има дълъг интервал на развиване – месеци, години;

– може да бъде провокиран от съчетание на стресори в персоналния живот и работата.

Травматичен стрес – резултат от единично, ненадейно и мощно въздействащо събитие, което поврежда или заплашва индивида или негов непосредствен, като самостоятелните умения за справяне със обстановката не са задоволителни. Първоначалните реакции могат да се проявят като плевел митинг или като некадърност да се схване смисъла на случилото се /вцепененост, отрицание/. По-голямата част от хората може и да не преминат през етапа на отричане, само че да развият повтарящи се мемоари и страсти от бедствието. Други може да преживеят удължена фаза на отричане преди да изразят прочувствен отговор на събитието.

Нормални реакции на травматично събитие са:

– физическа напрегнатост;

– нервна възбуденост във връзка на неочаквани звуци, миризми, движения;

– мускулни конвулсии, прекъсване на дъха, болки в стомаха, постоянно уриниране, понижен вкус и половост и други

Психичното и прочувствено отреагиране включват:

– тревога, обърканост;

– проблеми с паметта;

– усложнения в общуването;

– проблеми със съня, горест, меланхолия, занижена самокритика, незаинтересованост, пренебрегване на външния тип и други

Ако на тези реакции не се обърне съответно внимание навреме или се третират по несъответствуващ метод е допустимо да се развие посттравматично стресово разстройство (ПТСР) –  най-тежката форма на проявяване на стресово разстройство, заради което  се слага като клинична диагноза и се лекува благодарение на квалифицирани експерти и с медикаменотозни средства. Третата група признаци е обвързвана с държание на непрекъснато отбягване на хора, места и предмети, припомнящи контузията и обществена изолираност, стигаща в крайните си форми до занемаряване на фамилията и дома и прекосяване към бездомнически метод на живот.

Симптомите на ПТСР са:

– повтарящо се неволево, натрапчиво припомняне на травматичното събитие, което е неприятно и мъчително; непрекъснати мисли за травмата; кошмарни сънища, свързани с нея; усеща, съпровождащи събитието;

– от време на време спомените са толкоз живи, че се появява чувството за присъединяване на сетивата – долавят се тон, аромат, чувство за досег, и др.; индивидът претърпява момента на травматичното събитие, заради което е изцяло несъответстващ по отношение на реалността  и е неконтактен;

– налице е нараснала прочувствена възбудимост, която не е била присъща преди контузията

– следят се разстройства на съня, гневни, нападателни прояви, затруднена централизация на вниманието, изострена зоркост.

Стресори, които можем да направляваме са обстановките, свързани с междуличностните връзки, с  държанието на другите хора.  Резултат са от неспособността да отхвърляме и това е довело до прекомерно доста задължения, които е мъчно или невероятно да  осъществим в  период.  Много хора дефинират като сложни и напрягащи обстановките, когато високо статусни лица (облечени във власт) остават безразлични към потребностите и прекарванията на по-ниско стоящите в обществената подчиненост. Източници на продължителен стрес са неспособността да споделяме “не ”, непрекъснатото претоварване на работното място или неспособността за положително разпределение на времето. Тренингите за убеденост в себе си и развиване на  обществените умения са ориентирани към възстановяване на общуването посредством образуване на умения за поддържане на открита и ефикасна връзка с другите.  Способността за поддържане на положителни междуличностни връзки води до намаляване равнищата на ежедневния стрес

Проблемно-ориентираното превъзмогване на напрежението е дейно за стресори, на които вие можете да повлияете или да измененията. Ориентацията към казуса е доста значима в обстановките на стрес, подбуден от междуличностните връзки. За редуцирането въздействието на някои стресори е належащо единствено изработването на добър проект. Доброто обмисляне изисква умения за делене огромната цел на няколко дребни, умения за поддържане на държанието посредством действителни награди или устни похвали след постигането на някоя от личните цели.

Подходящи техники

– тренинг за повишение на самоувереността;

– тренинг в умения за ръководство на времето;

– тренинг в обществени умения.

 Стресори отвън персоналния ни надзор

Хората, които се пробват да трансформират и управляват събития, неподлежащи на надзор и смяна, непрекъснато са подложени на физическо и прочувствено напрежение, което редуцира адаптацинонния им капацитет. В тези случаи е по-добре да се опитаме да направляваме себе си – личните си страсти и поведенчески реакции. Това покачва чувството за надзор.

Умението за управление на личното психоемоционално положение е метод за повишение на контрола над прочувствените и физиологични реакции, вместо да разрешаваме на други хора да въздействат върху живота и прекарванията ни. Емоционално – фокусираните  техники са доста потребни в обстановки, когато ви безпокои или нервира непознато държание, което вие не сте в положение да измененията.

Подходящи техники:

– надълбоко дишане;

– тренинг в прогресивна  мускулна релаксация;

– визуализация.

Справяне ( coping) със напрежението

Копингът е сполучливото адаптиране към новите средови условия. Свързан е с полагането на познавателни и поведенчески старания за превъзмогване, понижаване или понасяне на условията, подбудени от срещата със стресора. Може да бъде сбъднат посредством ориентиране на напъните на индивида към себе си  (справяне със стресовите емоции) или посредством ориентиране на напъните на открито, към решаването на стресиращата проблематична обстановка или преустановяване въздействието на стресора върху организма.

Това значи, че копингът или оправянето може да бъде ориентиран към страстите (emotion focused) или към казуса (problem focused).

Могат да бъдат разказани шест съществени тактики за справяне:

– Ориентирани към задачата тактики за справяне (проблем-фокусирана стратегия);

– Емоционално облекчение (емоционално – фокусирана стратегия);

– Използване на домашните запаси (емоционално – фокусирана стратегия);

– Предварителна подготовка за деяние (емоционално – фокусирана стратегия);

– Действия, ориентирани към разпръскване (емоционално – фокусирана стратегия);

– Пасивни дейности за понасяне на обстановката (емоционално – фокусирана стратегия).

Копинг тактики

     1.   Поведение за справяне, насочено към задачата:

– слагане на приоритети;

– предприемане на деяние, учредено върху предходно схващане на ситуацията;

– търсене на повече информация за обстановката.

2.   Емоционално разтоварване:

– освобождение от сдържаността;

– изложение на яд или раздразнителност;

– изложение на възприятията към сътрудниците или разтоварване на яда върху околните .

3.   Използване на домашните запаси:

– шерване на проблемите с партньора;

– обезпечаване поддръжката на близките;

– по-рано прибиране и дотъкмяване на работните задължения вкъщи.

4.   Предварителна подготовка за деяние:

– игнорирайте казуса до момента в който сте подготвени да се справите с него;

– вземете си отмора и се върнете към казуса по-късно;

– заемете се с рутинната работа, с цел да можете да се успокоите и да си възвърнете наличието на духа.

5.   Техники за разтоварване:

– излезте и изпийте едно пиво

– заемете се с действия, които не са свързани с работата ви;

– излезте за за малко от офиса;

– тръгнете си от работа по-рано;

– вземете си почивен ден.

6.   Пасивни опити за приемане на обстановката:

– позволете на възприятията последователно да преминат;

– примирете се и приемете това, което се е случило;

– пробвайте се да не се тревожите или да не мислите за обстановката.

Справяне ( coping) със напрежението

Познати са и други типове копинг:

– търсене на спомагателна информация;

– отбягване на спомагателна информация;

– директно действие;

– угнетяване на действията;

– ръководство на вниманието;

– утешение.

Всеки от нас употребява един избран доминантен жанр на справяне, който се задейства автоматизирано и не постоянно съзнавано при всяка нова стресогенна обстановка.

Високите и  ниските равнища на стрес са нездравословни за организма за разлика от оптималните равнища – оптималната стимулация на организма от страна на средовите стресори е нужна за постигането на високи резултати и задоволеност от живота.
Стресът в рамките на оптималните стойности е потребен – той активизира силите и оказва помощ за постигането на високи резултати в работата и сполучливо справяне с провокациите на ежедневния живот. Оптималният стрес е в основата на напредъка, смяната, творчеството, намирането на нови решения и удовлетвореността от труда и живота като цяло.
Високите равнища на стрес водят до изтощеност, заболявания, намаление на самооценката и ирационално решение на проблемите. Причини за това са неспособността за централизация на вниманието, неточните или изкривени усещания на действителността, сложното разграничаване на значимото от маловажното, невъзможността за  разкриване на нови или различни решения на проблемите.

Ниските равнища на стрес водят до поява на досада, незадоволеност, фрустрация, отмалялост, ниска мотивация за труд и развиване, неспособност  за потребление на наличните познания и умения.