Откъс от Твоето его е врагът от Райън Холидей
В тази книга не се споделя за мен. Но защото нейна тематика е егото, желая да попитам. Щеше да е двуличие от моя страна да не го направя.
Кой, по дяволите, съм аз, че да пиша такава книга?
Моята персонална история не е от изключително значение за уроците, които следват. Но по отношение на тях желая да я опиша още първоначално. Защото във всеки стадий от късия си живот изпитах на собствен тил що е то его: претърпях устрема, триумфа, неуспеха и способността да стартирам изначало.
Когато бях на деветнайсет, се изправих пред някои изумителни и изменящи живота благоприятни условия, по тази причина напуснах колежа. Менторите ми си съперничеха за моето внимание и гледаха на мен като на свое протеже. Появявах се на разнообразни места, където ме назоваха „ хлапето “. Успехът пристигна бързо.
След като станах най-младият изпълнителен шеф в една импресарска организация в Бевърли Хилс, помогнах на няколко страхотни рок банди да подпишат контракти за работа. Консултирах книги, които построиха собствен книжовен жанр и се продадоха в милиони екземпляри. Горе-долу по времето, когато навърших двайсет и една, започнах като медиен пълководец за „ Америкън Апарел “, по това време една от най-търсените марки за облекло в света. Скоро станах неин маркетинг шеф.
На двайсет и пет към този момент бях разгласил първата си книга, която мигновено се трансформира в пораждащ разногласия бестселър, а на корицата є се мъдреше моето популярно лице. Едно студио закупи правата да направи телевизионно шоу за живота ми. През идващите няколко години натрупах доста от дрънкулките, с които се кичи триумфът – въздействие, платформа, преса, запаси, пари, даже мъничко неприятна популярност. По-късно на основата на тези активи построих сполучлива компания, в която работех с известни, добре плащащи клиенти, и вършех оня тип работа, поради която те канят да приказваш на конференции и на тузарски събития.
Заедно с триумфа поражда и изкушението да разкажеш историята на живота си, да я оформиш, да пропуснеш ролята на шанса и да придадеш някаква митологичност на всичко. Предполагам, че знаете тоя ослепителен роман, възпяващ подвизите на Херкулес: по какъв начин съм спал на пода, по какъв начин родителите ми са се отказали от мен, какъв брой съм страдал, с цел да реализира задачата си. Разказа, в който геният на индивида се схваща като негова същина, а достиженията му се разпознават със самия него.
Обаче една такава история в никакъв случай не е правдива и услужлива. Когато ви описвам в този момент, пропущам доста. Удобно пропуснати са стресът и изкушенията; грешките, от които ми се е обръщал стомахът, всички те са оставени в монтажното за сметка на най-хубавите фрагменти. Това са моментите, които бих предпочел да не разисквам: общественото ми разпердушинване от човек, който уважавах, което по този начин ме унищожи преди време, че стигнах до незабавното. Денят, в който си изпуснах нервите, влязох в кабинета на шефа си и му споделих, че съм дотук и имам намерение да се върна в колежа – и в действителност го мислех. Променливата природа на славата и какъв брой нетрайна в действителност е тя (седмица). Книгата, даваща знак, че се е появил някой. Основаната от мен компания, която се разпадна и която трябваше да изградя още веднъж. Два пъти. Това са единствено някои от добре редактираните изрезки.
Самата тази по-пълна картина към момента е единствено парченце от живота, само че най-малко улавя множеството значими моменти: упоритостта, достижението и несгодиите.
Не съм от вярващите в прозренията. Не съществува избран миг, който трансформира индивида. Тези моменти са доста. През 2014 година в интервал от към шест месеца те се редуваха поредно.
Най-напред „ Америкън Апарел “ – където имах множеството от своите най-хубави достижения, – залитна и се озова на ръба на банкрута със стотици милиони задължения и от нея остана единствено черупката. Основателят є, на който като млад се възхищавах, беше безогледно уволнен от личния си, грижливо селекциониран от самия него директорски съвет и трябваше да спи на дивана на другар. По това време импресарската организация, където си сътворих име, се озова в сходна обстановка с предявен иск от клиенти, на които дължеше доста пари. Приблизително по същото време различен мой ментор излезе от строя, разрушавайки връзките ни.
Това бяха хората, към които бях построил живота си. Хората, от които се възхищавах и от които се учех. Тяхната непоклатимост – финансова, прочувствена, психическа, – не беше за мен просто даденост. Тя беше основата на моето битие и на възприятието ми за лично достолепие. А в този момент един след различен те се сриваха безусловно пред очите ми.
Колата беше останала без колела, или най-малко такова беше моето чувство. От желанието да приличаш на някого през целия си живот да стигнеш до осъзнаването, че не искаш в никакъв случай да приличаш на него: това е толкоз внезапен удар, за който в никакъв случай не си квалифициран.
И аз самият не бях изключен от този разпад. Тъкмо когато минимум можех да си го разреша, в личния ми живот започнаха да се появяват проблеми, които преди неглижирах.
Въпреки триумфите ми се оказах назад в точката, от която бях тръгнал, уплашен и изнемощял, изгубил огромна част от мъчно извоюваната си независимост, тъй като не можех да кажа „ не “ на парите и на тръпката от риска. Бях толкоз уязвим, че и най-малкият раздор ме довеждаше до неутешим яд. Работата, която постоянно вършех с лекост, стартира да ми тежи. Вярата ми в мен и в другите хора рухна. Качеството ми на живот – също.
Спомням си по какъв начин един ден се върнах у дома, откакто бях пътувал със седмици, и получих мощен припадък на суматоха, тъй като нямах Wi-Fi – „ Ами в случай че не мога да пратя тези имейли. Ако не мога да пратя тези имейли. Ако не мога да пратя тези имейли. Ако не мога да пратя тези имейли... “
Човек си мисли, че прави това, което се изисква от него, и обществото го възнаграждава. И тогава вижда по какъв начин бъдещата му брачна половинка го напуща, тъй като не е индивидът, който е бил преди.
Как се случва сходно нещо? Можем ли в действителност един ден да изпитваме възприятието, че сме стъпили на раменете на колоси, а на идващия да се окажем измежду руините от голям брой детонации, опитвай
Кой, по дяволите, съм аз, че да пиша такава книга?
Моята персонална история не е от изключително значение за уроците, които следват. Но по отношение на тях желая да я опиша още първоначално. Защото във всеки стадий от късия си живот изпитах на собствен тил що е то его: претърпях устрема, триумфа, неуспеха и способността да стартирам изначало.
Когато бях на деветнайсет, се изправих пред някои изумителни и изменящи живота благоприятни условия, по тази причина напуснах колежа. Менторите ми си съперничеха за моето внимание и гледаха на мен като на свое протеже. Появявах се на разнообразни места, където ме назоваха „ хлапето “. Успехът пристигна бързо.
След като станах най-младият изпълнителен шеф в една импресарска организация в Бевърли Хилс, помогнах на няколко страхотни рок банди да подпишат контракти за работа. Консултирах книги, които построиха собствен книжовен жанр и се продадоха в милиони екземпляри. Горе-долу по времето, когато навърших двайсет и една, започнах като медиен пълководец за „ Америкън Апарел “, по това време една от най-търсените марки за облекло в света. Скоро станах неин маркетинг шеф.
На двайсет и пет към този момент бях разгласил първата си книга, която мигновено се трансформира в пораждащ разногласия бестселър, а на корицата є се мъдреше моето популярно лице. Едно студио закупи правата да направи телевизионно шоу за живота ми. През идващите няколко години натрупах доста от дрънкулките, с които се кичи триумфът – въздействие, платформа, преса, запаси, пари, даже мъничко неприятна популярност. По-късно на основата на тези активи построих сполучлива компания, в която работех с известни, добре плащащи клиенти, и вършех оня тип работа, поради която те канят да приказваш на конференции и на тузарски събития.
Заедно с триумфа поражда и изкушението да разкажеш историята на живота си, да я оформиш, да пропуснеш ролята на шанса и да придадеш някаква митологичност на всичко. Предполагам, че знаете тоя ослепителен роман, възпяващ подвизите на Херкулес: по какъв начин съм спал на пода, по какъв начин родителите ми са се отказали от мен, какъв брой съм страдал, с цел да реализира задачата си. Разказа, в който геният на индивида се схваща като негова същина, а достиженията му се разпознават със самия него.
Обаче една такава история в никакъв случай не е правдива и услужлива. Когато ви описвам в този момент, пропущам доста. Удобно пропуснати са стресът и изкушенията; грешките, от които ми се е обръщал стомахът, всички те са оставени в монтажното за сметка на най-хубавите фрагменти. Това са моментите, които бих предпочел да не разисквам: общественото ми разпердушинване от човек, който уважавах, което по този начин ме унищожи преди време, че стигнах до незабавното. Денят, в който си изпуснах нервите, влязох в кабинета на шефа си и му споделих, че съм дотук и имам намерение да се върна в колежа – и в действителност го мислех. Променливата природа на славата и какъв брой нетрайна в действителност е тя (седмица). Книгата, даваща знак, че се е появил някой. Основаната от мен компания, която се разпадна и която трябваше да изградя още веднъж. Два пъти. Това са единствено някои от добре редактираните изрезки.
Самата тази по-пълна картина към момента е единствено парченце от живота, само че най-малко улавя множеството значими моменти: упоритостта, достижението и несгодиите.
Не съм от вярващите в прозренията. Не съществува избран миг, който трансформира индивида. Тези моменти са доста. През 2014 година в интервал от към шест месеца те се редуваха поредно.
Най-напред „ Америкън Апарел “ – където имах множеството от своите най-хубави достижения, – залитна и се озова на ръба на банкрута със стотици милиони задължения и от нея остана единствено черупката. Основателят є, на който като млад се възхищавах, беше безогледно уволнен от личния си, грижливо селекциониран от самия него директорски съвет и трябваше да спи на дивана на другар. По това време импресарската организация, където си сътворих име, се озова в сходна обстановка с предявен иск от клиенти, на които дължеше доста пари. Приблизително по същото време различен мой ментор излезе от строя, разрушавайки връзките ни.
Това бяха хората, към които бях построил живота си. Хората, от които се възхищавах и от които се учех. Тяхната непоклатимост – финансова, прочувствена, психическа, – не беше за мен просто даденост. Тя беше основата на моето битие и на възприятието ми за лично достолепие. А в този момент един след различен те се сриваха безусловно пред очите ми.
Колата беше останала без колела, или най-малко такова беше моето чувство. От желанието да приличаш на някого през целия си живот да стигнеш до осъзнаването, че не искаш в никакъв случай да приличаш на него: това е толкоз внезапен удар, за който в никакъв случай не си квалифициран.
И аз самият не бях изключен от този разпад. Тъкмо когато минимум можех да си го разреша, в личния ми живот започнаха да се появяват проблеми, които преди неглижирах.
Въпреки триумфите ми се оказах назад в точката, от която бях тръгнал, уплашен и изнемощял, изгубил огромна част от мъчно извоюваната си независимост, тъй като не можех да кажа „ не “ на парите и на тръпката от риска. Бях толкоз уязвим, че и най-малкият раздор ме довеждаше до неутешим яд. Работата, която постоянно вършех с лекост, стартира да ми тежи. Вярата ми в мен и в другите хора рухна. Качеството ми на живот – също.
Спомням си по какъв начин един ден се върнах у дома, откакто бях пътувал със седмици, и получих мощен припадък на суматоха, тъй като нямах Wi-Fi – „ Ами в случай че не мога да пратя тези имейли. Ако не мога да пратя тези имейли. Ако не мога да пратя тези имейли. Ако не мога да пратя тези имейли... “
Човек си мисли, че прави това, което се изисква от него, и обществото го възнаграждава. И тогава вижда по какъв начин бъдещата му брачна половинка го напуща, тъй като не е индивидът, който е бил преди.
Как се случва сходно нещо? Можем ли в действителност един ден да изпитваме възприятието, че сме стъпили на раменете на колоси, а на идващия да се окажем измежду руините от голям брой детонации, опитвай
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ