"Кодът на спомените" от от Д-р Алекс Лойд
В тази книга създателят на международния бестселър „ Лечебният код “ предлага нов метод за излекуване и личностно израстване, наименуван планиране на мемоари. Той въздейства непосредствено върху източника на проблеми от всякакво естество и дава опция да бъдат решени. В дългогодишната си работа с пациенти от целия свят доктор Александър Лойд открива, че заболяванията и житейските неволи постоянно се дължат на неприятни мемоари за отминали събития – и по-скоро на метода, по който сме ги интерпретирали и запечатали в паметта си. Именно отрицателните усеща, които пораждат те, ни пречат да развием цялостния си капацитет.
Техниката за планиране на мемоари е форма на енергийна медицина, която лекува случката и обвързваните с нея страсти, като ги заменя с положителни облици. Това води до дълготрайни позитивни промени, които могат да бъдат ускорени от Лечебните кодове II. Те са ориентирани към пет аспекта на живота и лекуват физически и прочувствени болести, отстраняват нездравословни поведенчески и мисловни модели, позволяват проблеми в връзките и кариерата.
Така единствено за 10 минути дневно всеки получава неповторимия късмет да преобрази живота си и да реализира здраве, обич и триумф, каквито не си е представял и в най-смелите си фантазии.
За създателя
Александър Лойд има докторски степени по натуропатия и логика на психиката. Той е оказал помощ на милиони хора да реализират здраве, благополучие и триумф, следвайки неповторимите му практики и способи, които потвърдено намаляват напрежението и лекуват мозъка и тялото. Кодовете са учредени на комбинации от логика на психиката, научна и енергийна медицина и духовни практики. Изпълнението им лишава минути, само че резултатите върху физическото, прочувственото и психическо положение са невероятни, за което свидетелстват хора от целия свят.
Отзиви
Д-р Алекс Лойд предлага ефикасната за днешния свят техника на лекуване, която ще провокира гражданска война в опазването на здравето. Това е най-лесният метод да си върнем здравето и да го запазим. Нищо чудно доктор Лойд да се окаже Алберт Швайцер на нашето време.
Марк Виктор Хенсън, един от създателите на поредицата „ Пилешка чорба за душата”
Не съм съумяла да открия различен развой, който да е толкоз елегантно обикновен, елементарен за асимилиране, надълбоко ефикасен и по своята същина неостаряващ. Най-сигурната рекомендация, която мога да дам, е фактът, че самата аз го употребявам за себе си, околните си и моите пациенти.
Д-р Мерил Кен Галера, шеф на Център „ Галера” и някогашен основен доктор в Центъра за естествено здраве на доктор Меркола
„ Кодът на спомените” съдържа доста скъпа информация, предлагаща нова позиция и холистичен метод към възобновяване на здравето чрез освобождение и препроектиране на насъбраните мемоари. Д-р Алекс Лойд – създател и пионер в енергийното лекуване, разкрива по какъв метод спомените засягат здравето, живота, взаимоотношенията и кариерата. Лесните за следване стъпки на този код ще ви оказват помощ да измененията вашите нездравословни отрицателни мемоари, както и тези, които сте наследили от предшествениците си, и в същото време ще ви дадат по-дълбоко схващане за въздействието им върху прочувственото и физическото ви здраве. Горещо предлагам тази книга!
Д-р Брадли Нелсън, създател на „ Кодът на емоциите”
Откъс от „ Кодът на спомените “
Мери – привлекателна 43-годишна жена, седеше в кабинета ми. Всичко във външността й - облеклата, прическата и гримът, говореше за триумф в живота, тъй че когато я погледнеше, човек си споделяше: „ Да, тя има всичко”.
Мери обаче беше надълбоко объркана. Без съответна причина. По личните й думи, беше омъжена за добър човек и въпреки да не бяха богати, имаха всичко належащо – хубава къща с три спални и две бани; положителни учебни заведения и извънучилищни занимания за децата и другари, с които обичаха да се срещат. Животът, който Мери си беше представяла като момиченце, се беше трансформирал обаче в поредност от отговорности и тя се усещаше като хамстер във въртележка.
Беше пробвала разнообразни препарати за покачване на духа, както натурални, по този начин и с рецепта. Едни помагаха, други не, само че нищо не беше трансформирало главното й чувство за живота.
Разпитах я за детството и тя ми сподели, че не е била малтретирана; е, въпреки всичко смяташе, че майка й се беше отнасяла към нея прекомерно строго, а татко й в известна степен беше отсъствал от живота й. Горе-долу като при множеството хора, които познаваше.
Когато я попитах дали има нещо, което чака с неспокойствие, отговорът й беше да си легне или да гледа нещо безсмислено по малкия екран, сама.
Накрая я попитах какво най-вече би желала да направи в този миг, в случай че това нямаше да има последици. С насълзени очи Мери отговори: „ Да отида в Калифорния и да стартира начисто”.
Тя обаче знаеше, че няма да отиде в Калифорния и да стартира начисто. Всъщност тъкмо по тази причина беше пристигнала при мен – Мери обичаше фамилията си, по тази причина се беше примирила с този несъвършен живот, влагайки по-голямата част от силата си в ежедневните задания. Искаше просто да види дали мога да й оказа помощ да се оправя по-добре.
Не след дълго в кабинета ми влезе една друга жена. 43-годишна, с две деца и брачен партньор, който имаше добра кариера, и жанр на живот, характерен за американската междинна класа. В детството си беше имала ненапълно властна майка и едва присъстващ татко.
Тази жена обаче не беше пристигнала, тъй като искаше да отиде в Калифорния и да стартира начисто. Напротив, тя обичаше живота си! Той беше надминал упованията от детството й, само че не обезателно по този начин, както беше предполагала. Нямаше повече пари, свободно време или в действителност каквото и да е друго – с изключение на може би повече обич, признателност и задоволство.
Стремежът й не беше просто да изкарва някак деня – тя живееше и се радваше на всеки момент. Обичаше не да си ляга вечер или да гледа телевизия, а да се буди заран, с цел да е със фамилията си.
Всъщност би трябвало да кажа, че тя беше един от най-щастливите и удовлетворени клиенти, които в миналото са идвали в кабинета ми!
Тази жена не беше пристигнала за съвещания. Беше пристигнала да ми благодари. Защото това беше Мери, шест месеца по-късно.
Нищо в събитията на живота й не се беше трансформирало. Имаше същата фамилна история, брачен партньор, деца, къща – в съществени линии животът й беше същият. Беше се трансформирало единствено едно – методът, по който тя възприемаше тези условия. Сега Мери беше щастлива, а шест месеца по-рано не беше.
Когато си представяте живота си, коя версия на живота на Мери ви е по-близка?
Може би се питате: Щом събитията не са се трансформирали, кое може да е провокирало такава промяна на усещанията й?
Това не е физиологията й, химията в мозъка й, мислите, страстите, нито даже убежденията й, а нещо по-дълбоко.
Спомените.
Техниката за планиране на мемоари е форма на енергийна медицина, която лекува случката и обвързваните с нея страсти, като ги заменя с положителни облици. Това води до дълготрайни позитивни промени, които могат да бъдат ускорени от Лечебните кодове II. Те са ориентирани към пет аспекта на живота и лекуват физически и прочувствени болести, отстраняват нездравословни поведенчески и мисловни модели, позволяват проблеми в връзките и кариерата.
Така единствено за 10 минути дневно всеки получава неповторимия късмет да преобрази живота си и да реализира здраве, обич и триумф, каквито не си е представял и в най-смелите си фантазии.
За създателя
Александър Лойд има докторски степени по натуропатия и логика на психиката. Той е оказал помощ на милиони хора да реализират здраве, благополучие и триумф, следвайки неповторимите му практики и способи, които потвърдено намаляват напрежението и лекуват мозъка и тялото. Кодовете са учредени на комбинации от логика на психиката, научна и енергийна медицина и духовни практики. Изпълнението им лишава минути, само че резултатите върху физическото, прочувственото и психическо положение са невероятни, за което свидетелстват хора от целия свят.
Отзиви
Д-р Алекс Лойд предлага ефикасната за днешния свят техника на лекуване, която ще провокира гражданска война в опазването на здравето. Това е най-лесният метод да си върнем здравето и да го запазим. Нищо чудно доктор Лойд да се окаже Алберт Швайцер на нашето време.
Марк Виктор Хенсън, един от създателите на поредицата „ Пилешка чорба за душата”
Не съм съумяла да открия различен развой, който да е толкоз елегантно обикновен, елементарен за асимилиране, надълбоко ефикасен и по своята същина неостаряващ. Най-сигурната рекомендация, която мога да дам, е фактът, че самата аз го употребявам за себе си, околните си и моите пациенти.
Д-р Мерил Кен Галера, шеф на Център „ Галера” и някогашен основен доктор в Центъра за естествено здраве на доктор Меркола
„ Кодът на спомените” съдържа доста скъпа информация, предлагаща нова позиция и холистичен метод към възобновяване на здравето чрез освобождение и препроектиране на насъбраните мемоари. Д-р Алекс Лойд – създател и пионер в енергийното лекуване, разкрива по какъв метод спомените засягат здравето, живота, взаимоотношенията и кариерата. Лесните за следване стъпки на този код ще ви оказват помощ да измененията вашите нездравословни отрицателни мемоари, както и тези, които сте наследили от предшествениците си, и в същото време ще ви дадат по-дълбоко схващане за въздействието им върху прочувственото и физическото ви здраве. Горещо предлагам тази книга!
Д-р Брадли Нелсън, създател на „ Кодът на емоциите”
Откъс от „ Кодът на спомените “
Мери – привлекателна 43-годишна жена, седеше в кабинета ми. Всичко във външността й - облеклата, прическата и гримът, говореше за триумф в живота, тъй че когато я погледнеше, човек си споделяше: „ Да, тя има всичко”.
Мери обаче беше надълбоко объркана. Без съответна причина. По личните й думи, беше омъжена за добър човек и въпреки да не бяха богати, имаха всичко належащо – хубава къща с три спални и две бани; положителни учебни заведения и извънучилищни занимания за децата и другари, с които обичаха да се срещат. Животът, който Мери си беше представяла като момиченце, се беше трансформирал обаче в поредност от отговорности и тя се усещаше като хамстер във въртележка.
Беше пробвала разнообразни препарати за покачване на духа, както натурални, по този начин и с рецепта. Едни помагаха, други не, само че нищо не беше трансформирало главното й чувство за живота.
Разпитах я за детството и тя ми сподели, че не е била малтретирана; е, въпреки всичко смяташе, че майка й се беше отнасяла към нея прекомерно строго, а татко й в известна степен беше отсъствал от живота й. Горе-долу като при множеството хора, които познаваше.
Когато я попитах дали има нещо, което чака с неспокойствие, отговорът й беше да си легне или да гледа нещо безсмислено по малкия екран, сама.
Накрая я попитах какво най-вече би желала да направи в този миг, в случай че това нямаше да има последици. С насълзени очи Мери отговори: „ Да отида в Калифорния и да стартира начисто”.
Тя обаче знаеше, че няма да отиде в Калифорния и да стартира начисто. Всъщност тъкмо по тази причина беше пристигнала при мен – Мери обичаше фамилията си, по тази причина се беше примирила с този несъвършен живот, влагайки по-голямата част от силата си в ежедневните задания. Искаше просто да види дали мога да й оказа помощ да се оправя по-добре.
Не след дълго в кабинета ми влезе една друга жена. 43-годишна, с две деца и брачен партньор, който имаше добра кариера, и жанр на живот, характерен за американската междинна класа. В детството си беше имала ненапълно властна майка и едва присъстващ татко.
Тази жена обаче не беше пристигнала, тъй като искаше да отиде в Калифорния и да стартира начисто. Напротив, тя обичаше живота си! Той беше надминал упованията от детството й, само че не обезателно по този начин, както беше предполагала. Нямаше повече пари, свободно време или в действителност каквото и да е друго – с изключение на може би повече обич, признателност и задоволство.
Стремежът й не беше просто да изкарва някак деня – тя живееше и се радваше на всеки момент. Обичаше не да си ляга вечер или да гледа телевизия, а да се буди заран, с цел да е със фамилията си.
Всъщност би трябвало да кажа, че тя беше един от най-щастливите и удовлетворени клиенти, които в миналото са идвали в кабинета ми!
Тази жена не беше пристигнала за съвещания. Беше пристигнала да ми благодари. Защото това беше Мери, шест месеца по-късно.
Нищо в събитията на живота й не се беше трансформирало. Имаше същата фамилна история, брачен партньор, деца, къща – в съществени линии животът й беше същият. Беше се трансформирало единствено едно – методът, по който тя възприемаше тези условия. Сега Мери беше щастлива, а шест месеца по-рано не беше.
Когато си представяте живота си, коя версия на живота на Мери ви е по-близка?
Може би се питате: Щом събитията не са се трансформирали, кое може да е провокирало такава промяна на усещанията й?
Това не е физиологията й, химията в мозъка й, мислите, страстите, нито даже убежденията й, а нещо по-дълбоко.
Спомените.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ