Обединените арабски емирства ще правят дъжд със соларни панели
В свръхсухите пустини на Обединените арабски емирства (ОАЕ) водата е ъгъл, само че слънчевата светлина е в обилие. Богатата на нефт страна понастоящем употребява дребна войска от дронове и самолети за сеитба на облаци, с цел да облекчи водните си проблеми – неотдавна обаче учени предложиха и различен метод за поощряване на преваляванията в района: великански слънчеви ферми.
В ново изследване откриватели от Университета в Хоенхайм, Германия, демонстрират, че големи масиви от слънчеви панели имат капацитета да подтикват дъждовните облаци над ОАЕ и да доставят по този начин нужната вода на десетки хиляди хора.
Логиката на концепцията е следната: тъмните фотоволтаични панели всмукват топлината и в случай че са задоволително огромни, могат да основат „ изкуствени топлинни острови “. С помощта на морския бриз топлината може да се популяризира нагоре посредством конвекция и да насърчи образуването на облаци в небето.
С помощта на компютърни модели екипът организира няколко симулации, с цел да види какъв брой огромна би трябвало да бъде слънчевата плантация, с цел да се реализира този резултат.
Моделирането демонстрира, че поле от черни слънчеви панела с повърхност 10 км2 би имало „ доста малко влияние “ върху преваляванията.
По-големите ферми обаче биха могли да провокират обилни превалявания. Поле от 20 квадратни километра със слънчеви панели би основало към 570 000 кубични метра дъжд всеки ден. Ако това се случва единствено за 10 дни в годината, то би могло да обезпечи задоволително вода за над 31 000 души годишно. Поле от 50 пък би основало дъжд за още 125 000 души на годишна база.
„ Някои слънчеви ферми сега доближават подобаващия размер. Може би не е научна фантастика, че можем да предизвикаме този резултат “, споделя Оливър Бранч, водещ създател на проучването и климатолог от Университета в Хоенхайм.
Това е извънредно изобретателно решение, само че то може да не работи за всеки район по света, който е изправен пред сходна липса. Друго изследване през 2020 година изследва сходна концепция за пустинята Сахара в Африка – и макар че преваляванията в региона биха се нараснали, това би имало бездънен верижен резултат в целия свят, предизвиквайки суши и деградация на горите в Амазония, както и повишение на температурата и загуба на морски лед в Арктика.
В последна сметка мнозина имат вяра, че този тип интервенция може да бъде жизнеспособно решение на климатичната рецесия на планетата, само че това е рисковано начинание. Както демонстрира изследването „ Сахара 2020 “, намесата в комплицирани системи, като климата на Земята, елементарно може да докара до непредвидени последствия и произшествия. Последното изследване за ОАЕ не открива такива въздействия отвън околния район, макар че това сигурно е нещо, което учените би трябвало да наблюдават в бъдеще.
