От лева към евро: Разбиване на митовете за покупателната способност и инфлацията
В светлината на терзанията и спекулациите, свързани с идното приемане на еврото в България , е значимо да разграничим обстоятелствата от дезинформацията . Нека разгледаме обоснованите причини, които опровергават някои от най-разпространените легенди.
Мит: Шокова инфлация след приемането на еврото
Факт : Историческите данни от други новоприсъединили се страни към еврозоната не поддържат изказванията за шокова инфлация. Хърватия, която мина на еврото през 2023 година, дава образец за непоклатимост, като инфлацията там даже понижа след въвеждането на единната валута.
Мит: Изкуствено завишаване на цените
Факт : България планува въвеждането на двойно ценообразуване в лв. и евро, което ще продължи 12 месеца след въвеждането на еврото. Това ще разреши на потребителите да съпоставят цените и да се уверят, че не са жертва на изкуствено повишени цени. Пресмятането на цените ще става по закрепения курс от 1,95583 лв. за 1 евро, като закръглянето до два знака след десетичната запетая обезпечава бистрота и изясненост.
Мит: Падане на приходите и покупателната дарба
Факт : Очакванията са, че въвеждането на еврото няма да докара до намаление на приходите или покупателната дарба. Напротив, планува се последователно нарастване на приходите с помощта на понижаване на разноските за превалутиране и повишение на конкурентоспособността на бизнеса. Това от своя страна се чака да докара до нарастване на средствата, отделени за работни заплати.
Въвеждането на еврото съставлява забележителна смяна и е значимо да подходим към този развой осведомени и справедливи. Планираните ограничения от страна на българското държавно управление дават безапелационни доказателства, че преходът към еврото е добре премислен и ориентиран към опазване на икономическата непоклатимост и отбрана на потребителските ползи. В тези времена на смяна, отговорността за разпространение на обстоятелства и оборване на дезинформацията е по-важна от всеки път.
