За дивите кози от А до Я
В света няма животно, което е по-бързо и изкусно от дивата коза. Тя се придвижва решително по хлъзгави и стръмни терени. Движенията на грациозния бозайник са извънредно прецизни, като че ли не се подчинява на физичните закони. Истинско наслаждение е да бъде следено живо създание с такова възприятие за равновесие.
Най-характерното за дивата коза е, че или върви, или скача. Тя съвсем в никакъв случай не бяга в концерн или галоп. Стръмните планински пропасти са нейният дом и тя се усеща несъмнено и решително там. Затова съвсем няма врагове. Трудно може да бъде доближат този, над който е единствено небето.
Орелът е единственият зложелател на дивите кози, само че даже той съумява да доближи единствено младите екземпляри, които не са достигнали нужната убеденост в придвижванията си.
Тъй като дивата коза населява и нашите планини, тя би трябвало да се познава добре. Още повече индивидът на първо време е опитомил козата от всички животни.
Класификация на дивите кози
Дивата коза има научно название Rupicapra rupicapra. Тя е бозайник от тревопасните. Принадлежи към разреда на Чифтокопитните и фамилията на Кухороговите. Нейният жанр е Диви кози - Rupicapra. Сродна на нея е Пиринейската дива коза.
Познати са 7 подвида на дивата коза:
- Balcanica - Балканска дива коза, която живее в България, Албания, Хърватия, Гърция, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Черна гора, елементи от Словения;
- Rupicapra - живее във Франция, Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Словакия, Словения;
- Tatrica - в Татрите - Словакия и Полша;
- Cartusiana - следи се във Франция;
- Carpatica - живее в Румъния;
- Asiatica - нейният дом е Турция;
- Caucasica - би трябвало да се търси в Русия, Азербайджан и Грузия.
Местообитания на Дивите кози
Високите планини на Европа и някои дребни елементи на Азия са местата, където живее дивата коза, като ареалът на разпространяване е сред 800 и 2500 метра надморска височина. Този бозайник е един от дребното същински диви бозайници на континента ни.
Алпийските и субалпийските пасища над линията на горите е поясът, където е намерил своята естествена ниша този тип. Дивата коза зимува в залесените региони и стръмните скатове, където не се натрупва сняг, тъй като е копитно животно и затъва в него. Няма желание за терена. Може да бъде както в стръмен, по този начин и на по-плосък терен.
Как наподобяват дивите кози?
Дивата коза е приблизително огромно животно. Дължината на тялото на възрастен образец варира от 110 до 135 сантиметра. Дивите кози тежат от 25 до 50 кг. Височината при холката, която съставлява най-високата част от натрупа, е от 75 до 90 сантиметра. Половият диморфизъм е едва изразен, като женската дива коза е по-малка от мъжкия.
Козината на дивите кози е кафява и по-лека напролет и лятото. През зимата космите им порастват, като на гърба им са до 10-20 сантиметра, а самата кожа придобива шоколадово кафяв цвят. От долната страна животното е по-светло. Краката на дивите кози постоянно са по-тъмни на цвят.
Мъжките диви кози, както и женските, имат дребна брада, козя брадичка. Челюсти, бузи и носът им са обагрени в бяло. Около очите, до муцуната на дивите кози минава черна линия.
Опашката на този тип е много къса, към 3-4 сантиметра.
Сравнително къси са и рогата, само че са мощно извити най-после и наподобяват на кука. Интересното е, че всяка година се прибавя по още един пръст на рогата, като това разрешава да се дефинира възрастта на обещано животно.
Копитата на дивата коза са с продълговата форма и следите, които оставя, са с дължина към 5-6 сантиметра и широчина към 3 сантиметра. Те са отлични за захващане по хлъзгава канара.
Начин на живот на дивите кози
Дивите кози не са непрекъснато в динамична позиция, нищо, че се свързват главно с сръчност и пъргавост. Те са дейни денем, когато времето им разрешава това, т.е. би трябвало да е ясно. Това е обяснимо, козите са алпинисти и се придвижват по рискови и стръмни терени.
При залез слънце дивите животни се отдръпват на по-недостъпни места, с цел да почиват. Важна им е и обедната отмора, до момента в който преживят храната.
При неприятно време дивите кози сливат по-ниско в планината, само че избират да се придържат към познатите им региони и пътечки.
Най-често мъжките кози се придвижват сами, а женските са на групичка или стадо, дружно с дребните козлета.
През размножителния сезон мъжките диви кози маркират своята територия със секрет от основата на рога си. При демонстрация на противник мъжкия трие рогата си в най-близкия шубрак и с урината си отбелязва границите на територията си.
В доста случаи при среща сред мъжкари се стига до борба. Когато са в дивата природа, борбите сред диви кози рядко приключват с пострадвания, това може да стане единствено в затворени пространства на отглеждани опитомени животни.
При приближаваща заплаха лидерът на стадото диви кози алармира посредством остро изсвирване и туптене с крайник по земята. Женските кози бързат да застанат покрай дребните си и се скупчват по-близо една до друга.
Това животно употребява топлината от метаболитните процеси в тялото за контролиране на телесната температура, без значение от околната температура.
Размножаване при дивите кози
Сезонът на чифтосване на дивите кози е сред края на октомври и декември. Потомството се ражда през май-юни на идната година.
Бременността при козите е към 170 дни, като женската нормално ражда 1 малко. Случват се обаче и близнаци, а даже и тризнаци.
Преди раждането майката се отделя сама на прикрито място, с цел да роди. Това място обаче не е в гората, нито наоколо до места, където мъжките постоянно се бият. Малките тежат 2 до 3 кг и скоро след раждането си се изправят на крайници. През първите няколко дни от живота си те бързо усъвършенстват способността си да скачат.
Майката ги кърми, а след към 6 месеца отбива козлетата. Малките стартират да се хранят с трева още преди отбиването си. Ако майката е убита, други кози се грижат за дребното.
Младите мъжки диви кози остават в групата на майките си до навършване на 2 до 3 години, а след това водят номадски живот, до момента в който не станат изцяло зрели, а това се случва на 8- 9 години.
Способност за размножаване при дивите кози се доближава на 2, 5 години при женските и 3, 5-4 години при мъжките.
С какво се хранят дивите кози?
Дивата коза е тревопасно животно на строга растителна диета. През летните месеци дивите кози се хранят основно с билки и цветя, само че през зимата козата яде и лишеи, мъхове и млади издънки на бор.
Известно е, че дивата коза може да прекара без храна в продължение на две седмици и да оцелее, когато снегът е толкоз бездънен, че храната не може да бъде открита.
Врагове на дивата коза
Най-често дивата коза е нападана от орела, само че той се прицелва главно в младите екземпляри, които не могат да владеят още способността си да скачат.
Други съществени хищници са рисът и вълците. При заплаха от тези хищници дивата коза бяга на непристъпни места. Те пътуват със скорост до 50 километра в час. Могат да скачат до 2 метра височина и вършат скокове от 6 метра.
Законова отбрана за дивата коза
Дивата коза е предпазена със закон. Тя е ловджийски обект, само че отстрелът е контролиран посредством квоти, а контролът е доста строго наблюдаван. Рогата на животното са ловджийски трофей.
