В света има само шепа хора, които са променили историята

В света има единствено шепа хора, които са трансформирали историята със основаването на един единствен идеален артикул. Без подозрение измежду тях участва и името на Михаил Калашников – дизайнерът на автоматизираното оръжие, което ще промени вечно разпоредбите на войната. Според ранглиста на The Guardian, това е най-смъртоносното оръжие на XX век и изпреварва атомната бомба. Може да се употребява от безусловно всеки, в това число и деца, като африканските младежи го назовават „ Калаш “.

Страни като Източен Тимур, Зимбабве, Буркина Фасо и Мозамбик го слагат на флага си като знак за отбрана и гарантиране на свободата. Друга легенда твърди, че по време на Студената война, сътрудници на НАТО са вярвали, че Калашников е бил кодово име за голям конфиденциален план, където инженери от целия източен блок работят върху основаването на скрито оръжие. Никой не подозирал, че в този случай се приказва за нормално стрелково. След представянето на автоматизираната пушка, която ще се прочуе в целия свят, Калашников се радва на похвали и рецензии.

Една от най-честите е, че творението е криво-ляво и е кръстено на него, тъй като фамилията му било от далечно село в Сибир. В името на съветската агитация е било належащо изтъкването на качествата на елементарния служащ, до момента в който същинската работа е свършена от по-голямата част от инженерите в екипа. Изброените са единствено част от големия лист със спекулации по адрес на Михаил Калашников, само че истината е, че семплата структура разрешава безотказна работа и смъртоносни резултати в верните ръце. Всяка история има своето огромно начало и първият дизайн е показан пред Съветската войска през 1947 година

Михаил Калашников още не осъзнава от какво значение ще е неговият план и по какъв начин в действителност ще промени света. За страдание поуката идва години по-късно и седмици, преди да почине на 94-годишна възраст, конструкторът написа писмо на Патриарх Кирил, в което декларира, че се усеща виновен за гибелта на милиони, които са употребявали точно АК-47. Калашников не спирал да се тревожи от обстоятелството, че неговото откритие може да го държи виновен за отнетия живот на милиони хора, в това число и хиляди почтени жертви. Конструкторът завършва своя житейски път през 2013 година и не получава отговор на своя въпрос преживе.

Междувременно от 1947 година до през днешния ден можем да видим повече от 200 модификации и наличието им във всеки световен спор, който в миналото се е случвал, е реалност. Мнозина припомнят, че основаването на Ак-47 е за отбрана на страната и никога не би трябвало да се счита за грях. Има причина за тежките терзания на тогавашния дизайнер, една от тях е съществуването на повече от 200 милиона автоматизирани пушки в света – по една на всеки 35 индивида. Междувременно производителите и интернационалните търговци са повече от 30 страни, в това число Китай.

На черния пазар в Афганистан може да бъде закупен за скромната сума от 600 $, до момента в който в Мексико се прави оценка на сумата от 1200 $. Балканският АК-47 се се търгува на приблизителна сума от 1135 $. Поръчковите модели от заводите в Пакистан могат да бъдат направени против 1200 $, само че бюджетните версии се създават за 148 $. Търговията с леко оръжие, включително и търговията с използвани АК-47 се възлиза 1.7 милиарда $ – към 10-20% от приходите на легалната оръжейна търговия. Поръчката на този инструмент на войната може да се случи даже в по този начин наречения „ Dark Web “, само че там се прави оценка на 2800 $.

Макар и търговията на оръжие да се стреми да бъде транспарантна, редица страни като Китай и Северна Корея, както и ЮАР, са способни да продават на всеки, който може да заплати. Интересен факт е, че всякога, когато избухне въоръжен спор, специалистите могат да ревизират серийните номера. Войната в Либия сподели съществуването на АК-47, създаден в 14 страни. И до момента в който формалното произвеждане постоянно може да надвиши към милион на година, десетки милиони Калашников могат да бъдат открити на Балканския полуостров. Нещо още по-важно, съвършеният АК няма период на валидност и въпреки множеството да са създадени през 80-те години на предишния век сигурно могат да влязат в приложимост.

Именно тези ресурси постоянно минават профилактика и попадат в неверните ръце. А терористите постоянно са в възторг, когато открият автомат, който може да се похвали с необикновено качество и издръжливост. АК-47 работи безотказно в пустинята и в ледената пустощ на Сибир, където най-често се съхранява. През 90-те години и най-много при разпадането на Югославия, доста от завръщащите се бойци се прибират с персоналните си автомати. Следователно в Сърбия можем да открием към 900 000 броя, в Босна има към 750 000, само че най-вероятно съвсем във всяка гореща точка вземат участие някои от по-старите модели. След няколко години, когато се следи дълготраен мир, множеството някогашни ветерани продават своя артефакт за към 200 евро. Атентатът по френската редакция Шарли Ебдо е точно с балкански АК-47.

Предпочитаното оръжие за партизанска война и атентати е точно вдъхновението на Михаил Калашников. Нещо повече, в последните години Лондонският музей на Дизайна също излага АК-47, само че фокусът там не е ориентиран към данните и качествата в стълкновение, а във визията, извивките и съвършенството на структурата. Не е закононарушение за човек да се захласва по съвършенството, въпреки и тъкмо то да е отговорно за отнемането на човешки животи. Малцина знаят, че Михаил се ражда покрай границта с Казахстан. Озовава се там, откакто редица богати селяни би трябвало да оказват помощ за колонизирането на Сибир. Баща му умира още през първата зима.

Възхвалата обаче не идва от обстоятелството, че това АК-47 може да изстрелва към 650 патрона в минута, не би трябвало да се счита даже за най-точният. Неговата елементарна структура разрешава на всеки да го разглоби и сглоби – условие от всяка войска. АК-47 може да бъде изпускан от височини, да бъде погребван в нечистотия, да се потапя и манипулира по всевъзможен метод, само че в никакъв случай няма да разочарова притежателя му.

Конструкторът стартира работа върху своя инструмент на войната, когато съумява да излезе от горящия си танк, разминавайки се със гибелта при борбата за Москва. В болничното заведение негов военен приятел на другото легло продължава да се чуди за какво командирите дават по една пушка на 3-4 индивида, до момента в който германците ги обстрелват безмилостно с автомати. Михаил разсъждава върху концепцията и най-после основава съвършеното оръжие с газов механизъм. Огромният триумф не прави дизайнера по-богат. Като основател, патентът не е записан на негово име. Впрочем през 2003 година Калашников си спомня, че никой не се е замислял за доходи от оръжието. Това вършат редица публицисти – припомнят, че съветският военачалник най-вероятно щял да бъде милиардер на запад, той постоянно се усмихва и декларира, че има и по-висши цели от парите.

Според Варшавския контракт, технологията е безвъзмездна и се дава като такава. Позитивите идват под формата на чин военачалник – две звезди. Въпреки премиите и похвалите, Калашников продължава да се бори с терзанията и страда, че не е съумял да сътвори инструмент, който да облекчава работата на фермерите. Страдание обаче не можем да открием измежду въоръжените партизани, терористи и съдружници на Съюз на съветските социалистически републики. Виетнамците са повече от щастливи, когато се изправят против американците с техните непрекъснато дефектиращи М-16-ки, палестинските бойци на драго сърце съумяват да се разправят с израелските бойци, а най-после и суданските деца стартират да се трансформират в заплашителна мощ на фронта.

Статистиката демонстрира, че когато децата-войници губят борбата, избират да лишават живота си с вярната пушка, в сравнение с да се трансфорат в жертва на враждуващата секта. Забавен факт е, че до момента в който Германия показва своя VW, Съюз на съветските социалистически републики към този момент работи върху своя първи АК-47. Ако Михаил се е тормозил, че неговото оръжие се е трансформирало в инструмент за тероризъм, изкуплението може до някаква степен да пристигна благодарение на 15-годишната Нория. Афганистанското момиче съумява да прогони трима талибани, които идват в дребните часове на нощта през август, тази година. Непознатите влизат в дома ѝ и извеждат родителите ѝ.

Проехтяват изстрели, само че вместо суматоха, Нория си спомня, че би трябвало да се пази, тъй като 12-годишният ѝ брат спи в детската стая. Нещо повече, татко ѝ е посочил към този момент неведнъж по какъв начин да стреля с съветското оръжие. На къси разстояние е повече от ясно, че единственият късмет за живот зависи от коя страна на дулото се намира даден човек. Същата вечер двама от нападателите са убити, до момента в който третият е ранен и в неопределеност. Нория си спомня, че е продължавала да стиска спусъка, въпреки и в пълнителя да не е имало повече патрони.

Любопитен факт е, че когато американците схващат какво се крие зад двете букви и годината на произвеждане, заключват, че този план няма да има изключително въздействие във въоръжен спор. Подценяването е най-голямата гаранция за загуба и първата среща във Виетнам демонстрира тъкмо това. На редица фотоси от тази война може да се виждат американски бойци, които са съумели да спасят съветското оръжие от заличаване. Повечето избират да употребяват надеждния автомат и да бъдат убити от другарски огън, в сравнение с да бъдат жертва на врага.

В края на живота си Михаил Калашников въпреки всичко упорства да се вземе поради и работата на неговите сътрудници, които са творидли до последно за основаването на един от съвършените принадлежности на войната. Не се счита за безпаричен, удовлетворен е на това, което има, само че като че ли по този начин и не съумява да превъзмогне обстоятелството, че е можел да работи върху нещо надалеч по-полезно на човечеството. Дори и този автомат да носи друго име, най-вероятно е било въпрос на време да се създаде.

Снимки: Getty Images