Хейтминутка: В страната на сбърканите празници
В страната на сбърканите празници на 8 март преди празнувахме Деня на мама, а в последно време – Деня на кифлата с целофанен карамфил в ръка . Никой по този начин и не разбра, че на този ден се чества равноправието на дамите, битката им за почтено отношение и почтено възнаграждение.
Но това не е изненадващо в една страна, чийто народен празник се отбелязва на датата, на която непозната страна подписва един неслучил се контракт , а не на датата, на която българите сами, без непозната помощ, са случили най-голямото мъжество в новата си история.
Не е изненадващо в една страна, чиято столица не знае по кое време да чества името си и уважава една християнска светица, която сама по себе си е кръстена на Божията Премъдрост (София), едно от имената на Исус Христос.
Накрая, не е ненормално това да се случва в една страна, която уважава най-големия си народен воин не на датата на трагичната му гибел, а на идващия ден – по повелята на публикация в „ Работническо дело “ от 19 февруари 1950 година, в която написали: „ На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото… ”.
В страната на сбърканите празници има и сбъркани монументи. В столицата (освен злощастния монумент на Самуил) няма монумент на български държател, само че е цялостно с съветски солдати, приятелски могили и улици с имена на съветски имперски чиновници. В краката на Альоша в Пловдив е сгънат непретенциозен монумент на Васил Левски. В страната на сбърканите празници се бутат не най-правилните монументи. В нея се събаря паметникът „ 1300 години България “, само че се оставя Паметникът на Съветската войска.
Това е и страната на сбърканите понятия. Това е страната, в която думата „ джендър “ е освен обидна, само че и значи нещо доста рисково. Не съм сигурна какво тъкмо. Страната, в която след три мандата повторение думата „ непоклатимост “ към този момент значи застой и пълзяща автокрация. Страна, в която „ национализъм “ стана синоним на паразитизъм. Страната, в която леви и десни са едни и същи и в която няма значение кой ръководи, тъй като сме не запомнили какво значи думи като достолепие, чест и родолюбие.
Но през днешния ден е Денят на дамата, както желаете, по този начин го разбирайте. Честит празник!
Днес е шествието за правата на дамите! Елате!
Но това не е изненадващо в една страна, чийто народен празник се отбелязва на датата, на която непозната страна подписва един неслучил се контракт , а не на датата, на която българите сами, без непозната помощ, са случили най-голямото мъжество в новата си история.
Не е изненадващо в една страна, чиято столица не знае по кое време да чества името си и уважава една християнска светица, която сама по себе си е кръстена на Божията Премъдрост (София), едно от имената на Исус Христос.
Накрая, не е ненормално това да се случва в една страна, която уважава най-големия си народен воин не на датата на трагичната му гибел, а на идващия ден – по повелята на публикация в „ Работническо дело “ от 19 февруари 1950 година, в която написали: „ На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото… ”.
В страната на сбърканите празници има и сбъркани монументи. В столицата (освен злощастния монумент на Самуил) няма монумент на български държател, само че е цялостно с съветски солдати, приятелски могили и улици с имена на съветски имперски чиновници. В краката на Альоша в Пловдив е сгънат непретенциозен монумент на Васил Левски. В страната на сбърканите празници се бутат не най-правилните монументи. В нея се събаря паметникът „ 1300 години България “, само че се оставя Паметникът на Съветската войска.
Това е и страната на сбърканите понятия. Това е страната, в която думата „ джендър “ е освен обидна, само че и значи нещо доста рисково. Не съм сигурна какво тъкмо. Страната, в която след три мандата повторение думата „ непоклатимост “ към този момент значи застой и пълзяща автокрация. Страна, в която „ национализъм “ стана синоним на паразитизъм. Страната, в която леви и десни са едни и същи и в която няма значение кой ръководи, тъй като сме не запомнили какво значи думи като достолепие, чест и родолюбие.
Но през днешния ден е Денят на дамата, както желаете, по този начин го разбирайте. Честит празник!
Днес е шествието за правата на дамите! Елате!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ