Как горещият българо-македонски скандал разтърси Съвета на Европа в студената Исландия
В страната, където не пада мрачевина, европейските водачи потърсиха светлина в дългия тунел на войната. Срещите на Съвета на Европа са необичайност. Последната беше чак през 2005 година Но спорът в Украйна даде неоспорим мотив на най-голямата правозащитна организация на континента да свика в Исландия едвам четвъртото заседание в над 70-годишната си история. И да покаже дали към момента има потребност от сходна институция.
Европейските водачи за следващ път осъдиха съветската експанзия и потвърдиха поддръжката си за украинския народ. Те са решени да потърсят отговорност от Русия за разрушенията и жертвите на войната. Но освен на думи, а и на процедура.
Първата стъпка е основаването на указател на вредите от войната. В особено изявление за Българска национална телевизия генералният секретар на Съвета на Европа акцентира, че това е първият правно обвързващ документ, който ще търси отговорност от Москва.
Мария Пейчинович-Бурич - общоприет секретар на Съвета на Европа: “В този основен миг е значимо за жертвите да могат да подават искове за вреди, с цел да може в бъдеще да бъдат най-малко отчасти обезщетени за страданията, породени от тази война. ”
България също поддържа регистъра с подписа на вицепрезидента Илияна Йотова.
Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България: “В реконструкцията на Украйна би трябвало да се включат всички страни, а освен най-богатите в границите на Европейския съюз. И тук е мястото на нашата страна доста съществено да се намеси в този развой. ”
Но по какъв начин ще бъде прилаган този механизъм? Все още не е ясно. Европа дава обещание регистърът да не бъде следващия муден бюрократичен инструмент без никакви действителни изгоди.
Тордис Колбрун Рейкфьорд Гилфадотир - външен министър на Исландия: “След като създадем регистъра, ще би трябвало да намерим работещ модел за самите обезщетения. Има разнообразни подходи. Получихме поддръжката на всички членки, както и страните от Г-7. Някои споделяха, че такива решения ще лишават години. А ние го постигнахме за шест месеца. Така че искрено имам вяра, че с политическа воля и единение можем да успеем. ”
А до момента в който Европа пази бежанците и потърпевшите в Украйна, в залата имаше един огромен слон. Правата на опозиционното придвижване в Русия. Москва напусна Съвета на Европа след началото на войната. Беларус в никакъв случай не е била членка. Затова техните жители нямат закрилата на тази организация. А това прави репресията още по-лесна.
Мария Пейчинович-Бурич - общоприет секретар на Съвета на Европа: “В случая на Беларус до момента сме разговаряли с контактни групи от гражданското общество и демократичните сили. При Русия по справедливи аргументи постоянно се срещам с правозащитници и хора, искащи мир, когато идват в Страсбург. Но там към момента работим по модел за систематична битка с този проблем. Като цяло сме мощно обезпокоени какво се случва и в двете страни. ”
Беларуският опозиционен водач Светлана Цихановская пожела режимът на Лукашенко да не остава в сянката на Путин.
Светлана Цихановская - беларуски опозиционен водач: “Важно е да подсещаме на нашите съдружници за филантропичната рецесия в Беларус, за съветската опасност за независимостта ни, за опасността от нуклеарни оръжия. Нашата рецесия не е единствено вътрешна. Тя се отразява на мира и сигурността в целия район и цяла Европа. Затова всички демократични страни са задължени да поддържат Беларус и Украйна по пътя ни към свободата. ”
И когато цяла Европа гледаше към проблемите на Изток, там избухна различен огромен скандал. Премиерът на Северна Македония Димитър Кавачевски обществено атакува България, като я съпостави с Русия.
Димитър Ковачевски - министър-председател на Република Северна Македония: Начинът на говорене, необятно употребен от България по отношение на Северна Македония, за жалост, доста прилича говоренето на Руската федерация за Украйна. Неприемливо е погрешни и безпочвени обвинявания да се употребяват злонамерено за политически цели в този решителен миг за историята на Европа.
Острите думи на Ковачевски пристигнаха в отговор на Йотова. Екипът му отклони покана на Българска национална телевизия за изявление. На форума вицепрезидентът сложи въпроса за правата на българите в Северна Македония.
Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България: “Няма по какъв начин да пренебрегнем това, че се палят български клубове, че са бити младежи в РСМ с риск за живота им, единствено тъй като са декларирали своята българска еднаквост. Правата на българите в Македония към момента не са обезпечени. Те освен че към момента не са вписани в конституцията на РСМ, само че и доста ще държим, в случай че един ден този текст стане действителност, да забележим какво е практическото му осъществяване. ”
Европейският хайлайф искаше да разиска климатичните промени и изкуствения разсъдък. Но българо-македонският спор подсети на организацията, че преди да се насочи към новите закани, ще би трябвало да реши остарели проблеми като езика на омразата. Нито Съвета на Европа, нито Организация на обединените нации предложиха ясно решение и вместо това заобиколиха тематиката.
Мария Пейчинович-Бурич - общоприет секретар на Съвета на Европа: “Езикът на омразата е огромен проблем за демокрацията като цяло. Що се отнася до вашия въпрос, имаме съответни органи като рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства и европейската харта за районните или малцинствените езици. Това са местата, където сходни разногласия би трябвало да бъдат обсъждани. ”
ИлзеБрандсКерис - помощник-генерален секретар по правата на индивида към Организация на обединените нации: “Разбира се, езикът на омразата се санкционира от закона. Но оттатък това съгласно мен би трябвало да имаме още политики и водачество в другите страни, с цел да спрем сполучливо този език и да понижим опцията да прерасне в по-големи спорове, както в други елементи на света. ”
В Рейкявик остана време и за още един български проблем - Шенген. Но и тук развръзката остава за бъдещето. Нидерландският министър председател Марк Рюте не се ангажира със периоди.
Ще подкрепите ли България за Шенген?
Марк Рюте - министър-председател на Нидерландия: “Много пъти сме обсъждали Шенген, в това число с вашия президент, несъмнено. Това обаче не зависи от нас. Трябва да изчакаме идната оценка на Европейската комисия, с цел да забележим дали е реализиран задоволителен прогрес. Така че ние не сме срещу влизането на България в Шенген. Просто би трябвало да се уверим, че са изпълнени всички условия. ”
Това беше и следващото заричане на срещата в Рейкявик. Събранието на Съвета на Европа предложи повече въпросителни, в сравнение с вести и решения. Въпреки че е основана да пази мира, една от най-старите настоящи организации употребява войната, с цел да подсети за себе си. Но по този начин подсети и за някои проблеми, с които даже огромната политика не може да се оправи. Въпросът е дали отговорността на Русия ще бъде един от тях.
Европейските водачи за следващ път осъдиха съветската експанзия и потвърдиха поддръжката си за украинския народ. Те са решени да потърсят отговорност от Русия за разрушенията и жертвите на войната. Но освен на думи, а и на процедура.
Първата стъпка е основаването на указател на вредите от войната. В особено изявление за Българска национална телевизия генералният секретар на Съвета на Европа акцентира, че това е първият правно обвързващ документ, който ще търси отговорност от Москва.
Мария Пейчинович-Бурич - общоприет секретар на Съвета на Европа: “В този основен миг е значимо за жертвите да могат да подават искове за вреди, с цел да може в бъдеще да бъдат най-малко отчасти обезщетени за страданията, породени от тази война. ”
България също поддържа регистъра с подписа на вицепрезидента Илияна Йотова.
Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България: “В реконструкцията на Украйна би трябвало да се включат всички страни, а освен най-богатите в границите на Европейския съюз. И тук е мястото на нашата страна доста съществено да се намеси в този развой. ”
Но по какъв начин ще бъде прилаган този механизъм? Все още не е ясно. Европа дава обещание регистърът да не бъде следващия муден бюрократичен инструмент без никакви действителни изгоди.
Тордис Колбрун Рейкфьорд Гилфадотир - външен министър на Исландия: “След като създадем регистъра, ще би трябвало да намерим работещ модел за самите обезщетения. Има разнообразни подходи. Получихме поддръжката на всички членки, както и страните от Г-7. Някои споделяха, че такива решения ще лишават години. А ние го постигнахме за шест месеца. Така че искрено имам вяра, че с политическа воля и единение можем да успеем. ”
А до момента в който Европа пази бежанците и потърпевшите в Украйна, в залата имаше един огромен слон. Правата на опозиционното придвижване в Русия. Москва напусна Съвета на Европа след началото на войната. Беларус в никакъв случай не е била членка. Затова техните жители нямат закрилата на тази организация. А това прави репресията още по-лесна.
Мария Пейчинович-Бурич - общоприет секретар на Съвета на Европа: “В случая на Беларус до момента сме разговаряли с контактни групи от гражданското общество и демократичните сили. При Русия по справедливи аргументи постоянно се срещам с правозащитници и хора, искащи мир, когато идват в Страсбург. Но там към момента работим по модел за систематична битка с този проблем. Като цяло сме мощно обезпокоени какво се случва и в двете страни. ”
Беларуският опозиционен водач Светлана Цихановская пожела режимът на Лукашенко да не остава в сянката на Путин.
Светлана Цихановская - беларуски опозиционен водач: “Важно е да подсещаме на нашите съдружници за филантропичната рецесия в Беларус, за съветската опасност за независимостта ни, за опасността от нуклеарни оръжия. Нашата рецесия не е единствено вътрешна. Тя се отразява на мира и сигурността в целия район и цяла Европа. Затова всички демократични страни са задължени да поддържат Беларус и Украйна по пътя ни към свободата. ”
И когато цяла Европа гледаше към проблемите на Изток, там избухна различен огромен скандал. Премиерът на Северна Македония Димитър Кавачевски обществено атакува България, като я съпостави с Русия.
Димитър Ковачевски - министър-председател на Република Северна Македония: Начинът на говорене, необятно употребен от България по отношение на Северна Македония, за жалост, доста прилича говоренето на Руската федерация за Украйна. Неприемливо е погрешни и безпочвени обвинявания да се употребяват злонамерено за политически цели в този решителен миг за историята на Европа.
Острите думи на Ковачевски пристигнаха в отговор на Йотова. Екипът му отклони покана на Българска национална телевизия за изявление. На форума вицепрезидентът сложи въпроса за правата на българите в Северна Македония.
Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България: “Няма по какъв начин да пренебрегнем това, че се палят български клубове, че са бити младежи в РСМ с риск за живота им, единствено тъй като са декларирали своята българска еднаквост. Правата на българите в Македония към момента не са обезпечени. Те освен че към момента не са вписани в конституцията на РСМ, само че и доста ще държим, в случай че един ден този текст стане действителност, да забележим какво е практическото му осъществяване. ”
Европейският хайлайф искаше да разиска климатичните промени и изкуствения разсъдък. Но българо-македонският спор подсети на организацията, че преди да се насочи към новите закани, ще би трябвало да реши остарели проблеми като езика на омразата. Нито Съвета на Европа, нито Организация на обединените нации предложиха ясно решение и вместо това заобиколиха тематиката.
Мария Пейчинович-Бурич - общоприет секретар на Съвета на Европа: “Езикът на омразата е огромен проблем за демокрацията като цяло. Що се отнася до вашия въпрос, имаме съответни органи като рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства и европейската харта за районните или малцинствените езици. Това са местата, където сходни разногласия би трябвало да бъдат обсъждани. ”
ИлзеБрандсКерис - помощник-генерален секретар по правата на индивида към Организация на обединените нации: “Разбира се, езикът на омразата се санкционира от закона. Но оттатък това съгласно мен би трябвало да имаме още политики и водачество в другите страни, с цел да спрем сполучливо този език и да понижим опцията да прерасне в по-големи спорове, както в други елементи на света. ”
В Рейкявик остана време и за още един български проблем - Шенген. Но и тук развръзката остава за бъдещето. Нидерландският министър председател Марк Рюте не се ангажира със периоди.
Ще подкрепите ли България за Шенген?
Марк Рюте - министър-председател на Нидерландия: “Много пъти сме обсъждали Шенген, в това число с вашия президент, несъмнено. Това обаче не зависи от нас. Трябва да изчакаме идната оценка на Европейската комисия, с цел да забележим дали е реализиран задоволителен прогрес. Така че ние не сме срещу влизането на България в Шенген. Просто би трябвало да се уверим, че са изпълнени всички условия. ”
Това беше и следващото заричане на срещата в Рейкявик. Събранието на Съвета на Европа предложи повече въпросителни, в сравнение с вести и решения. Въпреки че е основана да пази мира, една от най-старите настоящи организации употребява войната, с цел да подсети за себе си. Но по този начин подсети и за някои проблеми, с които даже огромната политика не може да се оправи. Въпросът е дали отговорността на Русия ще бъде един от тях.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ