Киноплакатите са наслада за колекционерите
В столичното кино " Евро синема " е подредена втора галерия на киноплакати, афиши и стратегии, открити в изоставени и забравени кина и салони от цялата страна. Сред изложените плакати на " Търновската кралица ", " Междузвездна война " и още 14 постера от предишното може да се види и клетвата на киноработниците от ботевградското село Литаково.
Това дава мотив на БГНЕС да потърси кинокритика, продуцент и почетен жител на София проф. Божидар Манов и да беседва с него за предишното, сегашното и бъдещето на киноплаката. По думите му той е опростена форма на образна връзка със фена, която извършва информативна и рекламна функционалност. Когато дава просто информация, е именуван плакат, тъй като обявява информация. " След това в лексиката идва немският термин афиш, а по-късно думата е сменена от британската постер ", изяснява Манов. Кинокритикът счита, че въпреки плакатът да остарява като форма на информация и да е сменен от филмови откъси, клипове и страници на съответния филм, той ще остане.
" Плакатът би трябвало да сервира натрапчиво, от време на време даже нападателно, с цел да бъде видян, главната информация за кино лентата, а някъде вътре с текст и шрифт са изписани главните създатели. Той би трябвало да носи чувството за сюжетната линия и оттова - да бъде стръв за зрителския интерес. В положителния случай плакатът би трябвало да подсказва жанра на кино лентата и неговия мирис - дали е комедия, дали е тежка черна драма, исторически, екшън, спортна случка или пък фентъзи представление. В по-ново време, когато формите на връзка и разпространяване са изменени, главно поради интернет, плакатът отива в статуса образно изкуство, което има съпътстваща функционалност. Основната рекламно-информационна линия е аудио-визуална - филмови откъси, клипове, рекламни ролки. Плакатът през днешния ден ще остане като бутиково упражнение за автори-естети, майстори на плаката и ценители на неговото разбиране ", уверен е Манов.
Продуцентът обръща внимание и на актуалната реклама на филмите, която се прави и с големи билбордове и даже цели фасади, като най-яркият образец за това е " Таймс скуеър ". Голяма заслуга за привличането на фенове имат и основните артисти - имена като Силвестър Сталоун, Лиъм Нийсън, Брус Уилис играят ролята на код, който приказва задоволително за жанра и сюжета на дадена лента.
Манов показва, че и българите сме дали нещо в тази посока и сме конкурентни на международните художници на кино плакати. " В годините обратно българският киноплакат има забележителни триумфи. Той е съсредоточена форма на художествена сбитост, естетическа компактност и в същото време има мощна отзивчива функционалност. Има популярни мостри на международното плакатно изкуство, като едни от най-хубавите са поляците. Нашата плакатна графична школа по никакъв начин не е за подценяване. Най-добрите ни майстори са починалият към този момент Божидар Икономов и неговият адаш Божидар Йонов, които са виртуози на плаката и умеят в концентрацията на " измъкнатия подробност " да дадат дълбочината в другояче двуизмерното изкуство на плаката ", разкрива още той.
" От по-новите продукции си припомням плаката на кино лентата " Ага ", който представляваше огромен бял лист и в средата му имаше голяма черна точка. Нищо повече. Плакатът не е различим. Нормално е да бъдат двама ескимоси и нещо такова към привлекателния пейзаж на Севера. Тази голяма черна точка е неразбираема и нечетлива в първия миг, само че след гледането на кино лентата излиза наяве, че това е онази бездна, която унищожава рационалната цивилизация. Плакатът на " Крадецът на праскови " също е талантлив. Понякога хрумването може да е в един подробност, само че задоволително ослепителен, разяснява Манов.
Попитан какви филми притеглят вниманието на феновете, той дава отговор, че това са неангажиращите ленти. " Това го демонстрират боксофисът и рейтингът на сполучливите комерсиални продукции. Това не е единствено поради изместване и дисторция на зрителската публика, то е и поради изискванията на кино разпространяване. Мол културата с многозалните мултиплекси предлага подобен вид забавление в подтекста на бързото хранене, пуканки, сладоледи, заведения за хранене и киното става част от тази бързооборотна приложимост. Това води до смяна в интереса на публиката. А въпреки това, комерсиалните ленти имат все по-ниско качество, съответстващо на бързата храна, хот дога и прочие ", обобщава тъжната наклонност Манов. Той е уверен, че все пак ще остане и качественото кино, което и сега се поддържа от 1 % от мислещите хора у нас. Според него няма по какъв начин в границите на един човешки живот да се преживеят корабокрушенията и ренесансът във всяко отношение.
Това дава мотив на БГНЕС да потърси кинокритика, продуцент и почетен жител на София проф. Божидар Манов и да беседва с него за предишното, сегашното и бъдещето на киноплаката. По думите му той е опростена форма на образна връзка със фена, която извършва информативна и рекламна функционалност. Когато дава просто информация, е именуван плакат, тъй като обявява информация. " След това в лексиката идва немският термин афиш, а по-късно думата е сменена от британската постер ", изяснява Манов. Кинокритикът счита, че въпреки плакатът да остарява като форма на информация и да е сменен от филмови откъси, клипове и страници на съответния филм, той ще остане.
" Плакатът би трябвало да сервира натрапчиво, от време на време даже нападателно, с цел да бъде видян, главната информация за кино лентата, а някъде вътре с текст и шрифт са изписани главните създатели. Той би трябвало да носи чувството за сюжетната линия и оттова - да бъде стръв за зрителския интерес. В положителния случай плакатът би трябвало да подсказва жанра на кино лентата и неговия мирис - дали е комедия, дали е тежка черна драма, исторически, екшън, спортна случка или пък фентъзи представление. В по-ново време, когато формите на връзка и разпространяване са изменени, главно поради интернет, плакатът отива в статуса образно изкуство, което има съпътстваща функционалност. Основната рекламно-информационна линия е аудио-визуална - филмови откъси, клипове, рекламни ролки. Плакатът през днешния ден ще остане като бутиково упражнение за автори-естети, майстори на плаката и ценители на неговото разбиране ", уверен е Манов.
Продуцентът обръща внимание и на актуалната реклама на филмите, която се прави и с големи билбордове и даже цели фасади, като най-яркият образец за това е " Таймс скуеър ". Голяма заслуга за привличането на фенове имат и основните артисти - имена като Силвестър Сталоун, Лиъм Нийсън, Брус Уилис играят ролята на код, който приказва задоволително за жанра и сюжета на дадена лента.
Манов показва, че и българите сме дали нещо в тази посока и сме конкурентни на международните художници на кино плакати. " В годините обратно българският киноплакат има забележителни триумфи. Той е съсредоточена форма на художествена сбитост, естетическа компактност и в същото време има мощна отзивчива функционалност. Има популярни мостри на международното плакатно изкуство, като едни от най-хубавите са поляците. Нашата плакатна графична школа по никакъв начин не е за подценяване. Най-добрите ни майстори са починалият към този момент Божидар Икономов и неговият адаш Божидар Йонов, които са виртуози на плаката и умеят в концентрацията на " измъкнатия подробност " да дадат дълбочината в другояче двуизмерното изкуство на плаката ", разкрива още той.
" От по-новите продукции си припомням плаката на кино лентата " Ага ", който представляваше огромен бял лист и в средата му имаше голяма черна точка. Нищо повече. Плакатът не е различим. Нормално е да бъдат двама ескимоси и нещо такова към привлекателния пейзаж на Севера. Тази голяма черна точка е неразбираема и нечетлива в първия миг, само че след гледането на кино лентата излиза наяве, че това е онази бездна, която унищожава рационалната цивилизация. Плакатът на " Крадецът на праскови " също е талантлив. Понякога хрумването може да е в един подробност, само че задоволително ослепителен, разяснява Манов.
Попитан какви филми притеглят вниманието на феновете, той дава отговор, че това са неангажиращите ленти. " Това го демонстрират боксофисът и рейтингът на сполучливите комерсиални продукции. Това не е единствено поради изместване и дисторция на зрителската публика, то е и поради изискванията на кино разпространяване. Мол културата с многозалните мултиплекси предлага подобен вид забавление в подтекста на бързото хранене, пуканки, сладоледи, заведения за хранене и киното става част от тази бързооборотна приложимост. Това води до смяна в интереса на публиката. А въпреки това, комерсиалните ленти имат все по-ниско качество, съответстващо на бързата храна, хот дога и прочие ", обобщава тъжната наклонност Манов. Той е уверен, че все пак ще остане и качественото кино, което и сега се поддържа от 1 % от мислещите хора у нас. Според него няма по какъв начин в границите на един човешки живот да се преживеят корабокрушенията и ренесансът във всяко отношение.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ